Едно интервю на Росица Бакалова за предаването „Време за демокрация“ на телевизия ДИАНА КАБЕЛ – Ямбол, 25 януари 2018.
„Днес огорченията, разочарованията, и пропадналите надежди като че ли доминират, защото кой ли не се опитва да спасява България, отечеството , демокрацията и българите. И никой не успя да направи поне една трета от това, което е декларирал като намерение, като обещание, като амбиция. Въпреки че има позитиви, които не бива да бъдат пренебрегвани…
Не можем да разглеждаме хората едноцветно, Вивалди е написал „Четирите сезона“, а не „Зима“ или „Лято“. Така че нашата история има и блясък, има и мрак. Има и благородство, има и жестокости. Историята не трябва да я сечеш със сатър, а със скалпел. Има много хубави неща, има и много лоши. Не можеш да кажеш „Рай“, не можеш да кажеш „Ад“…
Щастието никога няма да бъде пълно, но си струва да се стремим към него. Това прави хората велики, затова ние се прекланяме пред Ботев, Левски и Раковски. Те са знаели, че бъдеща България ще бъде свободна, но няма да бъде рай. Но това, че са положили глава за тази идея, заслужават нашия нисък поклон…
Това е най-красивата романтика в човешкия живот изобщо, когато правиш нещо за другите. Това е смисълът на благородството в човешкия живот.“
