Френското правителство обеща да инвестира по 10 милиона евро на ден в следващите 10 години в модернизирането на националния жп превозвач SNCF – френското БДЖ. На ден! Това за 10 години прави сума от 36 млрд. евро (Вж. capital.bg) . Така френската държава подготвя публичната услуга за борба, тоест за момента, в който конкурентите ѝ ще получат от 2019 г. право да извършват превози по френските жп линии.
Не се прави така. Според мен държавните чиновници трябва да подготвят SNCF за приватизация. Първо, защото държавата е лош стопанин. Второ, защото все някой олигарх ще иска собствена железница и ще бъде готов да благодари тихо, деликатно, но мощно, ако му бъде предоставена такава. Започва се със задачата да се свали цената. Препоръчвам следните първи стъпки.
Държава обявява, че спира да бъде гарант по дълг на дружеството за 45 млрд евро. Договаря се с агенция Fitch да понижи АА рейтинга на компанията. Тя ще го направи дори без да я стимулират, защото държавните гаранции при дълг са много сериозно нещо. После някой институт като нашия ИПИ ще обясни, че железницата ще продължава да трупа дълг, примерно от 3 млрд евро на година. Изчислението не си го измислям. Казал го е финансовият министър Бруно льо Мер. Правят се няколко конференции и пресконференции, които излизат с извода, че е абсолютно недопустимо да се бърка в джоба на френския данъкоплатец и да се хвърлят огромни пари в пясъците на една нереформирана система. Разбира се, основното е да не инвестират никакви пари. Ама никакви, а не да се обещават инвестиции за по 10 млн. евро дневно!
Не е зле след това държавата да създаде проблеми на работниците там и съответно на железничарските синдикати. Мегдан има широк! Френското БДЖ е известно със социалистическото си, а понякога и направи комунистическо, отношение към наемния труд. То не са гаранции за доживотна заетост на служителите! То не са солидни бонуси и социални привилегии за всички, работещи в дружеството! След тези мерки профсъюзите започват протести, Те и без това имат готовност. Създават проблеми на гражданите. Социологията се намесва и разкрива факта, че гражданите подкрепят президента Макрон в намеренията му да ореже бонусите на железничарите. Не може всички да се гънат от криза, а ЖП-то да живее на широко! От неразбориите цената пада още.
Започва търсене на стратегически инвеститор. Обяснява се на населението, че правителството се скъсва от работа, за да намери чужди инвестиции, които вкарват пари в страната и разкриват работни места. Още няколко хода и работата е опечена!
П.П. Ако френския посланик случайно прочете това, нека знае, че съм готов срещу не голяма сума да консултирам френското правителство за много неща. Натрупал съм гигантски наблюдения върху това как стават нещата.
