От вчера слушам всякакви коментари относно казаното от патриарх Кирил за това, че е огорчен от политическия ни елит във връзка с оценките му за Руско-турската война от 1877-1878 г. и опитите да се пренапише и фалшифицира нейната история.
Думите на Негово Светейшество изведнъж поразиха девствените уши на нашите евроатлантически поклонници. И те се вдигнаха на поход да ни доказват кой е патриархът, на кого служи и т.н., и т.н.
Никой обаче от тях не зададе другия въпрос, който всъщност е важният – защо по време на тържествата управляващи от всички нива на властта избягваха при всеки удобен случай да споменат историческата истина, че България е освободена от Русия, от саможертвата на руския народ и руските войни? А ги заместваха било с благодарност към чуждите войски, които пролели кръвта си за българите, било с изброяване на малка част от народите, които в онзи момент населяват Руската империя – най-вече финландци, поляци, украинци, литовци и т.н., пропускайки и донските казаци, и жителите на Самара, както и представителите на другите националности.
Същите поклонници на евроатлантическите ценности и новия ни цивилизационен избор веднага забравиха, че след акад. Дмитрий Лихачов, който пръв показа величието на българската култура, открои нейната роля на образец за всички останали славянски култури, патриарх Кирил е другата голяма фигура, с огромен авторитет в християнския свят, който каза, че без българското православие нямаше да го има руското православие, което означава, че нямаше да я има руската култура и държава.
Това са думите, по които трябва да се оценява визитата на патриарх Кирил. Защото те са историческата истина! Единственото, което не ми е ясно дали става въпрос само за инцидентен случай, или за изводи от системно провежданата политика на управляващите срещу Русия, която наистина може да предизвика огорчение и в Кремъл, и сред широките православни народни маси.
