– Професор Христов, в последните дни се набиват на очи няколко изявления и конкретни въпроси, които си задават анализатори, както и познавачи на Близкия изток… Първо, изявлението на президента на Турция: „Проклета да е резолюцията на ООН за Сирия“, пречела на човечеството; открояващото се déjà vu, свързано с филми и клипове на т.нар. Бели каски в Африн, както беше в Алепо. Бях потресена от отговор на въпрос на външния ни министър г-жа Захариева, как имала информация от източници за използването на химическо оръжие от правителствените сирийски войски в Източна Гута…
– Знаете ли, историята винаги се повтаря като фарс, както е казал класикът. А когато се изпълнява от несръчни изпълнители, фарсът придобива елементи на гротеска. В Сирия към настоящия етап накратко се случва следното: Турция се опитва да прокара „санитарен“ коридор в северната част на страната от турския Ил Хатай до Манбидж и река Ефрат – това е коридор, който по различни преценки Турция се опитва да прокара в дълбочина между 30 и 50 км. от своята граница в основно кюрдски райони, които да бъдат заместени с туркменски и арабски милиции, лоялни на Анкара. Такъв е всъщност казусът „Африн“, където в момента текат оспорвани сражения между турската армия и кюрдските сили. В същото време в точно противоположна посока – на юг, в Източна Гута, се развиват драматични събития. Районът ал Гута е особено място. Това е територия, населена предимно с бивши бедуини, преселени от долината на Ефрат, когато там се строяха големите язовири, включително с българско участие през 70-те години на миналия век. Районът е населен с хора, които са се преместили физически, но не са се преместили ментално в модерността. Между тях и старите градски жители на Дамаск съществуват сериозни цивилизационни и културни различия. Тези хора са на трибалистко ниво и като такива предлагат добра почва за създаване на всякакви ислямистки организации от началото на събитията в Сирия. От друга страна, цялата област е със стратегическо значение за Сирия, тъй като южно и западно от Дамаск бе ситуиран ПВО пръстенът на Дамаск, насочен срещу Израел….
– Противовъздушната им отбрана?
– Да. Кой знае защо, в началото на сирийските събития така наречените борци за демокрация срещу „кървавия Башар Асадовски режим“ не отидоха да се борят срещу Асад, тоест не отидоха в Дамаск, а отидоха да взривяват радиолокационните станции, често ръководени от хора, лошо говорещи арабски… След като бяха взривени няколко такива радио-локационни станции и ПВО-системи, сирийската армия се видя принудена да изтегли голяма част от това въоръжение в периметъра на голям Дамаск. Източна Гута се превърна в своеобразен ислямистки „Джурасик парк“, където различни ислямистки групировки вършеха своята „демократична“ антиасадовска дейност – процъфтяваше търговията с оръжие, с наркотици, със заложници и т.н., и всичко останало, за което можете да се сетите… По ред причини от стратегически и конюнктурен характер тази ситуация се запази до зимата на тази година, когато вече се очертаха сериозни индикации, че този район може да се превърне в бойна зона на евентуален голям сблъсък между Сирия, „Хизбула“ и Израел… Затова територията трябваше да бъде зачистена. Тук следва да се отбележи, че от Източна Гута по посока на Дамаск всекидневно и ежечасно се осъществяваха варварски нападения и обстрели, при които редовно загиваха мирни жители, нещо за което няма да чуете по т.нар. „обективни“ световни медии.
В битката за ал Гута бяха хвърлени частите на генерал Сухейл Хасан, изтеглени от Идлиб, шиитски милиции, както и руските Военно-космически сили (ВКС). Това даде повод да се развие последователна медийна истерия и отново се заговори как населението на Източна Гута било унищожавано от „кървавия режим“ на Асад и, разбира се, дефинитивното déjà vu за употребата на химическо оръжие… В момента анклавът вече е разделен на две от сирийската армия, като в двата обръча попадат както ислямистки сили, така и мирно население, превърнато в заложник на голямата война.
– Какво следва и кой ще надделее в геополитически план?
– Сирия върви към изчистване на ислямистките анклави и ясно позициониране на силите, с оглед евентуален бъдещ глобален сблъсък.
– Това е политиката на Асад?
– Видимо съществува договорка между Русия, Иран и Турция за разделяне на зоните на влияние в Сирия… На Турция ще бъде дадена възможност да защити своя национален интерес, създавайки въпросната санитарна зона в района на Африн, а Русия постига няколко мощни ефекта. Първият е, че на кюрдите, които очевидно играят ролята на прокси армия на САЩ, ще им бъде показано кои са истинските им приятели. Второ, Турция ще бъде вкарана в една война на изтощение с кюрдите. Трето, възможно е при определени обстоятелства в крайна сметка районът на Африн до Ефрат да бъде прехвърлен под юрисдикцията на сирийската правителствена армия. Четвърто, очаква се засилена ескалация по долината на Ефрат и надолу по протежение на йорданската граница до Ал Танф, където са ситуирани американски сили и тяхна местна арабска военна клиентела, набрана от племената, както и от бойци от кой знае защо внезапно изчезналата „Ислямска държава“. Както наскоро заяви безкрайно уважаваният от мен бивш ръководител на израелската разузнавателна служба „Натив“ г-н Яков Кедми, цитирам по памет: „американците не могат да обърнат кардинално ситуацията в Сирия , но могат максимално да я усложнят“.
Може би в този порядък е и драмата с падналия руския самолет до Хмеймим и загиналите повече от 30 човека на борда, по времето, когато в базата се е намирал началникът на Генералния щаб на руската армия генерал Герасимов – няма случайности в тези неща…
– Казахте, че Сирия ще бъде разделена…
– Тя е разделена и в момента!
– Как ще се посрещне това в Съвета за сигурност на ООН, нали има международно право – ненарушаване на граници, неразделяне на държави?
– Вие сериозно ли говорите?
– Аз питам като нормален човек?
– Нормалните хора трябва да свикнат, че нормалността отдавна е станала ненормалност в един ненормален свят, в който ненормалността е норма… Следвоенното статукво вече е приключило, международното право няма цената дори на листа хартия, на който е написано. В момента преживяваме драматична епоха на катаклизъм и налагане на съвършено нови силови линии и баланси. В този смисъл международното право ще бъде пометено с кръв, както винаги се е случвало – идват новите правила на новия свят. Така че принципи като ненамеса във вътрешните работи, суверенитет на държавите, ненарушимост на границите, и прочие, и прочие – тези принципи не струват пет пари. Това го видяхме както в Близкия изток, така и в Европа, на Балканите… Защото нито един сериозен юрист не може да обясни на какво правно основание възникна държавата Косово след състояла се агресия. Никой не може да каже на какво правно основание присъстват и убиват чужди войски в Сирия и т.н. Тоест, на какво основание бе извършена и първата, и втората инвазия в Ирак, и на какво основание бе унищожена Либия? Списъкът е безкраен, цинизмът пълен, а т.нар. имагинерна „световна общественост“ е удобна изтривалка, служеща за легитимация на силните на деня. Vae victis са казали галите, премазани от римската мощ в Галия. Нищо ново под слънцето…
Всъщност обяснението е просто, цинично и вечно като света: в края на XIX век избухва първата англо-бурска война. Силите на Британската империя навлизат на територията на африканерската Оранжева република (така се е наричала тогава) – една част от днешна Южна Африка. Този прецедент довежда до парламентарни прения в камарата, при които лидерът на опозицията задава въпрос на премиер-министъра на империята: на какво правно основание войските на Нейно Величество са навлезли на територията на Оранжевата република. Премиерът цинично, кратко и вярно отговаря: „На правното основание, че ние имаме картечници „Максим“, а те нямат“.
Толкова по въпроса за международното право.
– Благодаря ви за този разговор!
Въпросите зададе Мая Кулишева
