Девизът на Тръмп „Америка над всичко” означава също и „Америка за сметка на всички”
Интервю на Васил Василев за предаването „Не се страхувай!” по телевизия Евроком
Васил Василев: Обстановката в България и по света видимо се променя напоследък. Направи впечатление изказването на президента Румен Радев след срещата му насаме с Владимир Путин, която продължи 40 минути, че Русия следи с внимание и се опасява от нарастващото влияние на Турция в Европа. Според Вас, какво означава това? Това само за Европа ли се отнася или е за България?
Проф. Иво Христов: Второто, според мен. Тъй като Европа действително има системни проблеми с Турция, което беше абсолютно логично. След разпадането на двублоковото пространство – НАТО и Варшавския договор и оттеглянето на Русия и разпада на СССР, Турция рязко трансформира своя геополитически статус. От една страна от югоизточния фланг на НАТО, Турция се премести към центъра и днес е страна със собствена периферия. Това може да се види и в книгата на Ахмед Давутоглу – „Стратегическа дълбочина”.
Турция гледа на България като на абсолютна периферия на османското ядро. За тях – Балканите, Черноморския регион, Кавказ и Близкия Изток са част от интерланда на неоосманският проект, за който те говорят. И поради тази причина това, което е казал Путин на нашия президент, разбира се – опаковано в дипломатична форма, е червен сигнал. Друг е въпросът дали в България има елит, който да има самостоятелно мислене и дали има въобще мислене тоя елит, по каквото и да е било, за да осъзнае тази опасност.
Васил Василев: Дори някои хора да я осъзнават, те би трябвало да се вземат мерки. Защото това е един проблем, който виси като дамоклиев меч върху България. Например, какво би станало, ако се реализира хипотезата, че НАТО може да се разпадне? Говорим за отношенията между нас и Турция. Или какво би станало, ако Турция излезе от НАТО?
Проф. Иво Христов: И двете са възможни хипотези. Ако някой ми го беше казал преди 3 или 5 години, че може да се случи, щях да помисля, че това е фантазия. Представяне на желаното за действително. Но, напрежението се засилва в това отношение. Последните ходове на президента Тръмп ясно показват, че той изпълнява предизборните си обещания, да направи Америка отново велика страна. Америка преди всичко и въпреки всичко. Въпреки всички установени структурни обединения, като икономически споразумения или военни, като НАТО. Така че в един момент България може да се окаже с оголена национална сигурност. Не че сега тя е много реализирана. В историята и геополитиката има нещо, което бих нарекъл геополитическа физика. Буквално.
Турция е 80 милиона и до средата на века ще стане 100 милиона, младо и енергично население.
Второ, Турция е с експанзираща икономика, тя преживява онзи урбанистичен производствен бум, който българското общество преживя през 50-те и 60-те години на миналия век.
Трето, Турция прави изключително интересен експеримент – между модернизацията на обществото и връщането му към неговите ислямски, османски корени. Синтезcj от това може да бъде разпадане на Турция – нещо, което веднага ще засегне България като геополитически вулкан, който ще изригне. Или обратното – възход на Турция и преминаването й в качествено ново ниво – в качеството й на регионална суперсила.
И в двата случая България ще бъде засегната чудовищно, поради една проста причина: днес страната ни се намира в най-тежкото си положение от 120 години насам. България днес е умираща страна, с изтекъл демографски потенциал – основно в западна посока; деиндустриализирана, въпреки фанфарните приказки колко сме се били развили последните 25 години; страна без никакви гаранции за своята национална сигурност. Българските елити и преди, и сега – винаги са разчитали на чужда протекция. Директно да го кажем – на геополитически слугинаж. И за секунда не може да си помисли този елит, че може да има собствено мнение по един или друг въпрос и да се опита да лавира. Това изисква съвършено друго качество на този елит, което той не притежава.
Васил Василев: Даже Тръмп нарече НАТО отживелица, още преди да встъпи в длъжност. Той наистина така последователно изпълнява предизборната си програма, че почти сигурно изглежда как в един момент той ще се отвърне от НАТО или пък ще каже на европейците – оправяйте се сами! Това, което става и с търговската война в момента. Той въобще не се интересува от мнението на европейците. В този случай – очевидно пред ЕС, пред континента стоят тежки дни. Можем ли да очакваме същия разпад и на ЕС? Брекзит вече се състоя, но да погледнем какво става в Италия, да чуем мнението и на Вишеградската четворка. В такъв случай какво ще стане с нас – ние, които сме сложили всичките си яйца в една кошница.
Проф. Иво Христов: Много пъти съм казвал, че България не е обект, а субект на собствената си историческа съдба. Дали ние сме си сложили яцата в една кошница, или са ни ги сложили – нас, по принцип, ни преместиха от изток на запад. Без много да ни питат. Между другото с телешки възторг от българските управляващи тогава, които си мислеха, че сме сменили единия господар, който си отива – СССР, с друг – новото възходящо слънце – Атлантическият проект. Ако ЕС се разпадне, за България настъпват тежки дни. Аз лично много бих се притеснил от един – на пръв поглед не толкова важен факт, – големият предизборен митинг на Ердоган в Сараево. Той ясно показа посоката на турските геополитически интереси. В Сараево, дето няма един турчин, Ердоган събра многохиляден митинг. Втората по сила бошняшка партия – синът на Изетбегович, беше негов организатор. Това ясно показва, че Турция простира своята геополитическа сила между Бихач, в северозападна посока и Сирия в югоизточна. И ние сме по средата.
Второ, ние очевидно разчитаме, че Европа ще ни храни, а Америка ще ни пази. Тръмп ясно показа, че няма да се случи нито едното, нито другото. Той каза: „Америка над всичко!”. Той може абсолютно безцеремонно да ликвидира всички тези структури и съюзи, защото те зависят от американската военна, икономическа и всякаква друга мощ.
Третото, което ясно трябва да бъде казано, въпреки че мисленето по аналогия е много вредно – имам чувството, че Америка днес влиза в онази зона, в която навремето влезе късната Римска империя. Това е периодът на т.нар. римски императори, които са дали втори дъх на империята и са я запазили за едно 200-250 години с император Диоклециан начело. В този смисъл – Тръмп май е първият. Девизът „Америка над всичко” означава също и „Америка за сметка на всички”. Това той го заявява абсолютно безцеременно. Той каза следното: ние ви пазим, за което вие ще си плащате. А ако не желаете, ще ви принудим!
В това отношение Тръмп няма никакви илюзии, никакви сантименти. И не на последно място, това, което е казал президента Путин се отнася и към факта, че Русия играе много сложна игра в региона. От една страна – един вид руснаците са ни предупредили, а от друга – Русия инвестира твърде много в Турция. Русия разчита на обвързване на Турция чрез икономически, а ако щете и чрез геополитически връзки, в т. нар. формат „Астана” заедно с Иран.
От друга страна създаване на руската АЕЦ „Акую” на Средиземно море и пакета с отбранителните системи С 400, които ще бъдат монтирани евентуално в същия регион, показва, че Русия е заложила на това по някакъв начин да измъкне Турция от евро-атлантическите структури. Ако това се случи, това ще бъде гръмотевична промяна за целия регион тук. Не само за Балканите, но и за цялото Източно средиземноморие, с всички произтичащи от това последици.
Но и в двата случая, ако Турция продължи своето възходящо развитие, това ще означава край за България. То няма да стане зрелищно, както някои си го представят. България ще бъде засмукана,така да се каже, от физическата и всякаква друга енергия на тази развиваща се страна. Вече съществуват и косвени податки.
Миналата година бях в Кърджали по изборите и хората споделиха, че отиват да видят своите деца в Чикаго, но не тръгват от София, а от Истанбулското летище „Ататюрк”. Защото е по-близо, по-евтино, по-бързо. Т.е. засмукването на интерланда на България вече е въпрос на време.
Турският сериозен геополитически елит, какъвто те имат, а ние – нямаме, винаги е гледал на България като на злощастно историческо недоразумение, случило се по волята на руския император преди 120 години и вероятно ще си замине в същата посока за тези 120 години. Ако ние не проявим як гръбнак. Аз не виждам такъв.
Васил Василев: На първи март т.г. руският президент Путин демонстрира новите свръх мощни оръжия. САЩ коментираха, че те са беззащитни срещу тях. Те не могат да спрат тези ракети. Това като че ли промени коренно света, защото балансът на силите се измести. Ако не можем да кажем, че везните се наклониха в едната посока, то със сигурност равновесието се раздруса. Тази руска стратегия да заложат на нападателните оръжия, а не толкова на отбранителните, разбунтува света. Може ли да се стигне до намиране на модус операнди между Русия и САЩ? Хем, да се избегне войната, хем всяка от тях да защитава интересите си. Светът все още е достатъчно голям.
Проф. Иво Христов: Пъ рво, мисля че речта на Путин от 1 март, все още не може да бъде преценена, още не може да бъде абсорбирано това, което той каза.
Второ, все още в сянка стоят мотивите, защо Путин изнесе тази информация точно на 1 март. Акцентът беше по-скоро върху социално-икономически и други проблеми на Русия. Сериозно се твърди, а и наскоро президентът Башар ал Ассад го заяви официално, че вероятно сме били в навечерието на директен военен сблъсък САЩ – Русия. И при Ассад, и при Путин, ако забелязвате няма случайно изтървани думи. Путин каза: ако бъдат поставени под заплаха нашите интереси, или тези, на нашите съюзници, ние можем да ги защитим. И ако човек си направи една сметка наум – единственият руски съюзник, който е заплашен от военна ликвидация, това е Сирия. Путин каза, че няма да се посвени да използва всички средства, дори последно анонсираните. В едно друго интервю Путин каза – защо ни е този свят, ако в него няма Русия. С една дума – те са стигнали червената линия, отвъд която няма накъде да се отстъпва и ако се наложи Русия ще завлече целият свят, заедно със себе си. Ако тяхното гуополитическо и всякакво друго цивилизационно оцеляване, бъде поставено под въпрос.
И трето, много важно нещо – едно заявление на началника на генщаба на руската армия, на което също не се обърна много внимание, гласи: ние никога повече, няма да воюваме на собствена територия. Това обяснява защо кошмарът от Втората световна война никога няма да се повтори за Русия и руския народ. Това обяснява и нападателния профил на тези оръжия, за които вие говорихте. Руснаците на практика занулираха огромни американски инвестиции, както каза военният министър Сергей Шойгу. Тази система за противоракетна отбрана на НАТО е малко надупчена, „дырявая” на руски, меко казано. Като рибарска мрежа. Така че както каза министър Шойгу ние можем да си минем отляво-отдясно, отдолу през Южния и отгоре – през Северния полюс. Както казват в една американска поговорка – преди хората бяха неравни, Колт ги изравни. В случая – изравниха ги именно новите руски оръжия, за които в началото се твърдеше, че били само картинки. Един вид – Путин плаши света с картинки. Сериозните анализатори замълчаха по този въпрос. А и все пак беше показан „Кинжал”, включително и на парада на 9-ти май.
А дали те могат да се изравнят по някакъв начин? Всички знаем, че русия е военен гигант, но икономическо джудже. Тя е с огромни икономически проблеми. Големият проблем, когото Путин няколко пъти анонсира е, че на Русия е нужен скок – прорыв. Икономически, технически и всякакъв друг. Русия основно казано, въпреки цялата условност на аналогията, се намира на нивото на 1931-1932 г., по времето на онази прочута реч на Сталин към профсъюзите: „Ако за 10 години ние не направим това, което народите са постигнали за 100 години, нас ще ни изтрият!”
Така че днес пред Русия стои тъкмо този въпрос. За разлика от съветските сантименти, Москва наистина вече не вярва на сълзи. При нея вече има хладни икономически разчети. И нашите лидери – и Радев, особено Борисов, много ясно го разбраха при посещението им в Москва. Бих казал при леденото им посрещане в Москва. Така че оттук нататък вече няма да има сантименти по отношение на вечната българо-руска дружба. И второ, което ми се струва важно и за което не се говори много тук. Аз имам чувството, че посещението на Борисов беше нещо като сондаж дали може да се прави нещо по посока на Москва. Повод за това е, че нашите нищо не правят без началниците им в Брюксел и Вашингтон да разрешат. Та имам чувството, че посещението на Борисов беше сондаж. И се връщам към началото на Вашия въпрос – същата тази Европа разбира, че тя май е сложила всичките си яйца в една кошница. В случая Турция започва да рекетира Европа и по енергийна линия.
Газопроводът ТАНАП, Турски поток и евентуално, под формата на диверсификация, Европа би могла да се върне към някакъв вариант на Южен поток. Тогава, когато американската хватка се охлаби.
Така че, визитата на Борисов в Москва може да бъде оценена по два начина. Или към Тръмп – и ние имаме руски коз към България, или пък те действително са решили да заложат на още един вариант – този, който да не ги поставя в зависимост от Америка или от Турция.
Но дотолкова, доколкото си давам сметка, колко е зависим европейският елит от САЩ, колко е зависима европейската икономика – само една Германия изнася автомобили за САЩ на стойност 180 млрд. евро годишно. Това е може би лъвското перо на германския експорт и ако Америка въведе тези 25% мита, които са си направо санкция, за Германия това означава социални вълнения. Директно. Наскоро един немски бизнесмен ми каза, че в големите немски компании две смени отиват на улицата. Тогава познайте какво ще се случи с немския социален модел.