От тамилски език кату – „завързвам“ и маран – „дърво“ е образувано словосъчетанието за двукорпусния плавателен съд, с чиято помощ древните тамили са завладявали огромни райони в Бирма, Индонезия и Малайзия.
На срещата преди една седмица в един от най-екзотичните градове в този район – Сингапур – лидерите на САЩ и КНДР подписаха двустранна декларация и „завързаха“ отношения, които приличат на привлекателния, но опасен катамаран. За срещата вече бяха изписани хиляди страници с анализи и тълкувания. За мен тя е историческа не само защото е първа след войната преди 70 години между двете страни (което не подценявам), а тъй като е първото свидетелство за връщането на американския президент към каноните на дипломацията. Доказателство за това твърдение бяха многобройните срещи на представители на двете дипломатически ведомства на най-различни нива, както и многобройните консултации със съюзниците на Вашингтон и Пхенян в седмиците преди срещата. Това беше първото мероприятие през досегашните вече 500 дни от управлението на Тръмп, което беше организирано и подготвено с необходимата щателност на експертно ниво. Казаното от държавния секретар Помпео, че над 100 експерта с различна сфера на компетентност са привлечени в екипа, който работи по северокорейския проблем, потвърждава тази теза.
Спомням си как през 70-те години един професор в МГИМО, който беше член на руската делегация в преговорите по САЛТ (от английски SALT – Strategic Arms Limitation Talks – преговори за ограничаване на стратегическите въоръжения) ни учеше как се водят сериозни преговори. Преговорите бяха започнали през 1969 г. и до момента на лекцията бяха завършили 3 рунда (общо по САЛТ-1 бяха проведени 6 рунда). Всеки рунд беше от 5 до 6 месеца, като паузите между тях, използвани за подготовка на делегациите за следващия етап, бяха с приблизително същата продължителност. Това, което ми направи най-голямо впечатление, беше дневния ред на тези първи три рунда. Целта на първия е била да се уточни дали двете страни искат да водят сериозни преговори или са се събрали, за да осъществят пропагандна акция (модерният термин е PR activity). И след като се убедили, че имат мандат за сериозни разговори и са се подготвили за следващия рунд, 11 месеца след началото на преговорите преминали към неговия дневен ред, чиято негласна цел била да си изяснят кой колко знае за стратегическите въоръжения на опонента. Показали си част от информацията, с която разполагат (на руснаците им предоставили американска сателитна снимка от руския космодрум Байконур, на която се виждало как човек чете вестник и можело да се различи заглавието на тогавашния съветски официоз „Правда“). Не ни казаха какво са показали руснаците, но се разбрало, че двете страни разполагат с достоверна информация за над 90-95 % от стратегическите си арсенали, след което се оттеглили за паузата преди третия рунд, на който започнали да говорят по същество – предмета на евентуалния договор, неговия обхват както в техническо, така и във времево измерения и т.н.
Живеем във време, което е далеч по-динамично от времето на преговорите по САЛТ, което позволява да се съкратят тогавашните срокове. Но начините по които се водят истински преговори остават принципиално същите както са отшлифовани през многобройните кризи и конфликти. И връщането към тях при подготовката на срещата в Сингапур е положителния знак, че досегашният „световен ред“ все още има шанс пред „световния безпорядък“, признаци за който се появиха през последните години.
Декларацията, която двамата лидери подписаха е резултат на многогодишни усилия на дипломатите на САЩ и КНДР, въпреки че президентът Тръмп в присъщия му стил си приписа всички заслуги. Двете държави се занимаваха с това отдавна, от началото на 90-те години. При предишните американски администрации беше подписано рамково споразумение, в което бе записана тезата за нормализирането на отношенията между САЩ и Северна Корея. Настоящата среща се случи след труден конфликт между Ким Чен-ун и Тръмп и съдейки по отражението й от двете страни, първият контакт между двамата се оказа успешен и те проведоха сериозен конфиденциален разговор. В резултат на това беше подписано съвместното изявление, което може да се разглежда като класическа декларация за намерения. От една страна това се отчита от критиците като недостатък, но ако го разглеждате от друга страна – това е положителен старт и основа, за да започнат трудни преговори. И най-важният резултат е, че е създадена възможност да се изградят мостове на лидерско ниво на преговарящите страни.
Внимание привлича клаузата от декларацията за желанието да се установят отношения между КНДР и Съединените щати. В допълнение, съдейки по текста Северна Корея е успяла до известна степен да убеди Тръмп, че постигането на безядрен статус не се отнася само за Северна Корея, но и за Корейския полуостров като цяло, като севернокорейците разбират под това създаването на правни условия за невъзможността на разполагане на тактически ядрени оръжия в Южна Корея, посещението на американските подводници в Южна Корея и т. н. От своя страна КНДР потвърди готовността си да се съобразява с Декларацията от Панмунджом, подписана преди това от двете корейски държави. И най-важното е постановката, че диалогът между Северна Корея и САЩ не свършва в Сингапур и ще има други срещи между лидерите на двете страни и делегации на високо ниво.
На заключителната пресконференция, Тръмп заяви, че „САЩ могат да преустановят съвместните учения с Южна Корея“. На свой ред, според севернокорейските медии, Ким Чен-ун е поставил условието, че трябва да бъдат спрени „враждебните военни действия срещу КНДР и президентът на САЩ се е съгласил с това“. В замяна на премахването на ядреното оръжие от Северна Корея САЩ са обещали да предоставят гаранции за сигурност и са заявили за възможно вдигане на санкциите срещу Пхенян в зависимост от развитието на двустранния диалог. Двете страни са се ангажирали да установят взаимоотношения в новия формат, но това трябва да се разбира в контекста, че американците, въпреки факта, че до известна степен намалиха нивото на своите искания, все още обаче очакват, че Пхенян рано или късно ще се откаже от програмата си за ядрени ракети, от което ще зависи как ще се развиват отношенията между двете държави. И това е само един от подводните камъни, защото процесът на ядрено разоръжаване е дълъг по време, през който от севернокорейска гледна точка ще се изискват максимални отстъпки от страна на САЩ, а това съответно, може да доведе до сериозни противоречия между Тръмп и Ким при тълкуването на начина на изпълнението на ангажиментите, които КНДР поема в резултат на процеса. А в самия текст на декларацията няма почти нищо задължаващо двете страни и поради това предстои конкретиката да се обсъжда на следващите срещи, които може да се проведат в „близко бъдеще“.
Макар резултатите от срещата на върха все още да не са напълно ясни, според американските опоненти на Тръмп, предвид твърде неясното съвместно изявление и липсата на коментари от Северна Корея президентът е направил големи отстъпки, за да постигне поставените от него цели.
Смятам, че демократите прибързаха с критиките си. Тръмп не направи никакви реални отстъпки в Сингапур. Той не вдигна санкциите срещу Северна Корея, не размрази северокорейските активи и не изпрати до Пхенян самолети, претъпкани с валута. Тръмп не подписа споразумение за прекратяване на войната в Корея или дипломатическо признаване на Пхенян. Всичко, което президентът е направил, може да се опише като жест на добра воля. Той обяви, че прекратява съвместните военни учения с Южна Корея, но във всяка секунда може да промени решението си. А фактът, че в съвместната декларация, подписана от двамата лидери, се говори само за „пълно ядрено разоръжаване“ на Корейския полуостров, а не за „пълно, проверяемо и необратимо ядрено разоръжаване“, не означава, че Тръмп се е отказал от сделка, която осигурява необратимо и проверяемо премахване на ядреното оръжие. Засега няма „сделка“, а само „комюнике“, което съдържа основните теми за преговори между двамата лидери. САЩ са в самото начало на преговорния процес, който все още предстои и по чийто път се крият редица подводни камъни.
Тръмп трябва да се справи с бъркотията, която остана от предишните администрации. Всички опити на предшествениците му да спрат ядрената програма на Северна Корея се провалиха. Президентът и неговият екип се опитват да използват нов подход. Ще сработи ли този подход? Може би не. Ще бъде изключително трудно да се постигне пълна, подлежаща на проверка и необратима денуклеаризация на Северна Корея.
Има обаче надежда, че Тръмп ще сключи добра сделка с КНДР. Това се дължи на факта, че с оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран, Тръмп вдигна преговорната летва много високо. Както заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео, споразумение с КНДР не може да включва недостатъците, открити в иранското ядрено споразумение, а именно:
Първо, режимът за проверка е слаб. В реч през май, Тръмп заяви, че няма разпоредби за „адекватни механизми за предотвратяване, разкриване и наказване на измами“ от страна на Иран. Тръмп допълни, че международните инспектори не са имали достъп до много важни съоръжения, включително военни обекти на Иран.
Второ, ядреното споразумение не предвижда никакви ограничения по отношение на програмата за разработка на балистични ракети.
Трето, Иран е запазил своя ядрен потенциал. „Тази сделка дори не изисква Иран да разруши своите военни ядрени способности“, каза Тръмп в реч пред американско-израелския комитет за връзки с обществеността през 2016 г.
Четвърто, САЩ са смекчили много рано политиката за санкции срещу Иран. „Сделката елиминира икономическите санкции в замяна на неефективни ограничения на ядрената програма“, смята ръководителят на Белия дом.
Пето, сделката е била подписана без одобрението на Конгреса. По време на дебата в Конгреса за сделката с Иран, Помпео се оплака, че Обама „трябваше само да убеди една шепа демократи, вместо да дойде в Конгреса и да получи одобрението му за иранската сделка“.
Така че „сделката“ с Иран дава представа за контурите на „сделката“ с КНДР. А това очертава трудния път с многобройните подводни камъни след срещата в Сингапур.
Статията със съкращения и под друго заглавие е публикувана във в. Дума
Източник - в. Дума
