Тази статия я почнах преди да бъде обнародван докладът на ЕЦБ относно състоянието на българската финансова система. В тесен кръг от хора предварително споделих какво ще диагностицират от ЕЦБ, и от „Централата” точно това прозвуча.
Но тук няма да стане дума за анализите на международните финансови институции относно българската икономика и предстоящите ѝ проблеми в дългосрочен план. Тук ще си говорим за медийната, еврозонна, екзалтирана (ала „евро председателството”) истерия от страна на българските публични финансисти.
Агиткаджийското европейчене във финансовите среди на България изглежда сякаш все по-задружно, колкото и да звучи нелепо и необосновано. Като че изведнъж, всички родни финансисти решиха да сменят „храма” и започнаха да се кланят вместо на МВФ на ЕЦБ. Четейки статия на господин Кольо Парамов (публикувана на 17.05.2018 г. в „Клуб 24-ти Май”), считан за един от водещите публични финансисти в България, все по-трудно се сдържам. Всъщност, не се сдържах, а който прочете до края това, да ме прощава за разваленото настроение.
Парамов: „Еврото за България, като абсолютна необходимост” (без препинателен знак; б.а.). Почти звучи като: „Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима, като слънцето и въздуха за всяко живо същество”.
В България често се ползваме с объркани понятия – „приемането на Еврото” и „влизането в Еврозоната” са различни понятия, които в статията изобщо не са обяснени. Първото има отношение към официалната разплащателна единица, приета в една страна (Косово, Черна Гора, Монако, Ватикана…), а второто означава вид договорен емисионно-кредитен модел със съответните ограничения и задължения. Или по-просто казано модел, при който някой (ЕЦБ) отвън определя колко пари в обръщение да има в българската икономика и при какви условия да става кредитирането. Както и какво да се кредитира: пътища, фермерски кооперации, или нови технологии, или нищо…
Това, че същността на всяка една финансова система е нейният емисионен модел, не се обяснява никъде. Всъщност в България днес изобщо не се обсъждат тези „досадни” детайли. Когато се говори за „Еврозона”, или за „Валутен борд” в България никога не се обяснява що за понятия са това. Не го прави и г-н Парамов.
Първата половина от статията е за всичко друго, но не и за Еврозоната: за Хан Крум, Сергей Станишев, Чърчил, Ото Ниемайер, Р.Дж. Хотри и лорд Бредбъри… и други имена, тъй свръх известни сред българо езичната аудитория… …Кейнс, който бил против златния стандарт, обаче Маргарет Тачър дошла и всички разбрали, че Чърчил бил прав… (без мен, признавам си, макар и да съм англо-американски академичен продукт)
В кратък абзац г-н Парамов резюмира колко трагична е макро рамката на днешната ни икономика, не пропускайки да спомене, че в Стара Загора за миналите 6 месеца били заклани 1200-1500 крави!
И с рязък лупинг Парамов ни връща на тема финанси и централно банкиране: „Всичко това е заради Валутния борд! Разберете това и го осмислете докато е време. България е мухлясала по причина на борда и с тази скоба, с която сме затегнати и притиснати, нямаме перспектива, не жънем успехи.”
Моля!!!???
Такова финансово светотатство от устата на главните акушерки на Валутния борд в България!? Е ми, нали лично Вие и колегите Ви преди 20 години го приехте и покръстихте този Валутен борд на България, с всичките произтичащи от това икономически последствия за страната ни (тогава аз следвах икономика в САЩ). Нали го превъзнасяхте като единственото решение, спасение, шанс, възможност… Нали щеше да е гарант за стабилност, ниска инфлация, икономически ръст, просперитет, инвестиции… Помните ли, г-н Парамов? Всички вие (от поколението Ви) финансисти акуширахте новия финансов модел на България – Валутен борд – който отне финансовия ни суверенитет, ликвидира възможността за фиатна емисия на СОБСТВЕНА валута, принуди държавата на най-високо ниво да се кредитира от ЧУЖДИ финансови институции под лихвен процент, а не от собствената си държавна банка… Но най-важното, което Вие и колегите Ви тогава (като г-н Хърсев) направихте с „покръстването” на българската икономика от родната ни суверенна финансова система в ЧУЖДА такава, бе това, че вие де факто АМПУТИРАХТЕ способността на българската държава да финансира собствения реален сектор на икономиката си.
След 20 години Валутен борд (колониална финансова система, управлявана от МВФ), макроикономическите и социални показатели са убийствени, според НСИ. Който и показател да вземем: хора, хектолитри мляко, поголовия, цимент, черни метали, вълна, смъртност, раждаемост, хладилници, лагери, стругове, платове, полимери, памук, домати, полупроводници… Но да не се увличаме по ирелевантни икономически показатели, нали си имаме финансови и тях си ги превъртаме, като словесна броеница от абсурдни мантри-мемове, относно това колко сме стабилни финансово ние в България. Както казва руският икономист проф. Валентин Катасонов, относно неолибералното фетиширане на финансовите показатели: „най-ниска е инфлацията на гробищата.” Аз бих добавил: а бюджетният дефицит е нулев при диваците в Нова Гвинея.
Да, Валутният Борд е котвата на българската икономика, но не той е виновен за зърнения ни латифундизъм и корупцията при раздаването на държавни поръчки. И не Еврозоната ще излекува проблемите ни и това трябва да е очевидно за всеки живял в България, без да се е занимавал се с финанси и чел книжки по банкиране.
Г-н Парамов обвинява БНБ в неграмотност: „Защото Иван Искров обикаляше света и пееше народни песни, а остави банковата система пред експлозия. Тотална неграмотност, пълен блокаж и зависимост, съвършена наглост е да се самоликвидираш сам! Защо не национализираха КТБ?”
Не, не е неграмотност, г-н Парамов. КТБ не бе национализирана, защото активите й бяха гарантирани от фонда за гарантиране на влоговете. Така се окраде държавна пара, като се фалира частна банка с държавни пари в нея. А Фондът (ФГВБ) длъжник става но не и ищец. Хитро. По нашенски. Отговорни няма.
И съвсем абсурдно е да бъде защитаван Цветан Василев за случилото се източване на банката, г-н Парамов. При отсъствието на системни финансови проблеми в общонационален мащаб и за малките деца е ясно, че проблемът с КТБ е бил в КТБ. Защото за да се види в несъстоятелност банката, поради необслужване на дадени лоши кредити на фирми фантоми, значи главните отговорни не са си вършили работата. Системно и целенасочено. А всички тези кредити са давани на юридически лица, зад които стоят физически лица и всички тези хора могат да бъдат намерени. Но тук вече става въпрос не за финансовата ни система, а за съдебната ни система, която не функционира. А без да има механизъм за истинско правораздаване в България, няма как да има и функционална финансова система, защото втората произтича от първата и именно това бе в доклада на ЕЦБ, като основна причина ЗАЩО НЕ НИ ИСКАТ в „Еврозоната”. Защото в България цари беззаконие и корупция.
За неспециалистите пак ще поясня какво е Валутен борд: това е емисионен модел, който определя обема на парите в обръщение в българската финансова система, структурата на държавния резерв, както и основните правила и ставки за кредитиране. Бордът не е само фиксиран обменен курс на националната ни валута към чужда.
Преди, когато имахме икономика (в Народна Република България) обемът на паричната емисия беше работа на държавата в лицето на БНБ. Днес това е работа на Международния Валутен Фонд в лицето на Валутния борд. А Бордът е съвет от няколко души чужденци, за които българската икономика е няколко листа хартия със статистика подготвена за тях от министерството на финансите.
Ако вместо този съвет си сложим нов (от ЕЦБ) просто сменяме един хомот с друг и това би трябвало да е пределно ясно за всички. Защото няма как безлики чиновници извън България да се интересуват от финансиране на животновъдството във Враца, лозята около Перущица или технопарковете около Русе, бидейки за конкуренция на германски производители на нещо. Нито ще се интересуват от експлоатационния период на електро генериращите мощности в България. Нито ще има адекватен финансов надзор при една Еврозона, защото него и сега го има формално (при наличието на Борд), но той няма как да си върши работата, дори да иска, защото той се нуждае от адекватен персонал и от работеща СЪДЕБНА СИСТЕМА, пред която да си заявява щенията и която да признава не само индивидуалната отговорност като понятие.
Г-н Парамов продължава лаконично: „Какъв е проблемът да се ангажират експерти като г-н Хърсев и други, които да подготвят подробна програма за запазване на наличния резерв на Валутния Борд, за да остане на разположение на БНБ? При преговорите с ЕЦБ г-н Хърсев и колеги са в състояние успешно да оттъргуват за първи път (!!! б. моя) този модел на постъпателно включване в еврозоната. Ние се нуждаем от приемане на еврото веднага, защото само чрез него можем да постигнем дисциплиниращия ефект от истината.”(??? б. моя)
Проблемът, г-н Парамов е, че липсата на стопанска мисъл в главите на българските финансисти и банкери се компенсира само с желанието им да сложат ръка върху ликвидната част от държавния резерв. Същият този резерв, който правилата на Валутния борд налагат да е в определен размер и да не се пипа! Просто някак си го виждам в предубедената си глава, че има хора, които виждат себе си във финансов екип, който договаря с ЕЦБ някои нови правила с една единствената мисъл – да бъдат определящите лица в това, къде да отиде ликвидната част от резерва. Защото друго в България за крадене не остана. Краденето е отдавна на кредит. Именно липсата на стопанска и икономическа мисъл в главите на рупорите на Еврозоната е плашещо. Българските финансови кръгове не мислят за национална стратегия за развитие на реалния сектор на икономиката. Там липсват икономисти с нужния международен бизнес опит, които да позиционират в главите си бъдещата икономика на България в контекста на международната конюнктура и на базата на даденостите ни. Защото сред финансистите в България няма земеделци, инженери и програмисти. Няма представители на истински професии, където се произвеждат истински блага с добавена стойност.
И най-накрая ще изброя абсурдните твърдения на г-н Парамов едно по едно. (В скоби съм добавил своите мисли.)
Какво можем да очакваме от приемането на еврото?
• 1. Изравняване на критериите за кредитната политика на банките. (Да попитам риторично: какво пречи това да стане и при сегашния Валутен борд?)
• 2. Понижаване на лихвите за различни кредити и коренно различно отношение към банковите клиенти, отчитайки новия кредитен рейтинг на държавата. (Гърция фалира 3 пъти от както е в Еврозоната. Тя е в перманентно дефолтно състояние, рефинансирано от ЕЦБ за сметка на всички страни членки на Еврозоната. Кредитният рейтинг на България ще се повлияе от встъпването ни в Еврозоната точно толкова, колкото би се повлиял рейтингът ни за безопасност по пътищата, ако имаше такъв, след като България стане член Европейския Съюз за Безопасни Пътища, ако имаше такъв.)
• 3. Активизиране на банките на клиентската база, търсене на нови способи и предлагане на нови услуги. (Направо ще се събудят банкерите на другия ден и ще имат само една мисъл в главата: „От днес активно ще търся кого да кредитирам!”)
• 4. Намаление на таксите при банкови услуги и отпадане на тези за превалутиране при преводи, платими към еврото в размер на 10-12 млн. евро годишно. (Да, обменните такси ще бъдат премахнати, но таксите по преводи и плащания нямат нищо общо с Еврозоната. Ама абсолютно нищо общо!)
• 5. Ограничаване на високите равнища на лихвите към свободните заеми и утвърждаване на друг модел потребителско кредитиране, далече по-изгодно и по-евтино. (И в коя страна, по-точно, ЕЦБ е сложила горен таван на лихви? Лихвите се определят от рисковете, а не от валутните единици. Безконтролното потребителско кредитиране в Гърция е сърбана попара вече.)
• 6. Изравняване на ценови разлики и приемане на нови подходи за ценова стабилност у големите търговски вериги. (Това първо не е вярно, а и положително ли ще е, ако „изравняването” ще е нагоре?)
• 7. Рязко осъвременяване на доходите след 6-месечен плаващ период на баланс на междинни разплащания. Нова и коренно различна политика на доходите. (Не „осъвременяване” на доходите е нужно на българина, а повишаване на същите.)
• 8. Стабилизиране на цени, проследяемост на фрапиращи разлики по доставни и реализирани стойности на вносни хранителни стоки по нива на качество. (Тоест, ще въведем еврото и това ще накара европейските производители на сурогати и боклуци да спрат да ги изнасят в България скъпо?)
• 9. Пълен преглед на социалната политика с промяна на рамката на социалното осигуряване и връзките по местожителство. (Тоест, приемането ни в Еврозоната ще повиши пенсиите и детските? От къде на къде?)
• 10. Нов метод на отчитане на регистрирани и нерегистрирани безработни. (И регистрирани и нерегистрирани извънземни.)
• 11. Изграждане на система за регистрация и отчет на безработни по обвързаност със социално осигурени. (Тук някъде трябва да има корелация с методиката за броенето на комари.)
• 12. Приемането на еврото ще принуди държавата да реализира други подходи в дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции и други подобни органи…Отречените като повърхностен комунизъм държавно-планови елементи на стопанството ще бъдат заменени от друг модел на обвързване с еврофондовете. (Тоест, за да не се крадат и прахосват левове, ще ги премахнем и ще въведем евро? Всъщност граматическа логика има… ще продължавам да търся другата логика.)
• 13. Управляващите ще бъдат принудени да се съобразяват с другия, с реалния баланс на държавата, преизчислен вече с другите коефициенти към европейския БВП. (На коя част от европейския БВП: Гръцката, Германската…?) Това ще ни задължи да подготвим точна приходна програма, както и разходна такава, отчитайки повече общинското развитие. (Балансовите разчети са си разчети независимо от това в какви единици са. Абсолютно несъстоятелно е твърдението, че приемането на еврото ще доведе до инвестиции в общините.)
В заключение, на България не и е нужен „нов борд” (Еврозона) вместо този на МВФ, който има днес. Днешният трябва да бъде премахнат, а държавата да възстанови контрола над парите си. В страната ни е възможен смесен финансов модел на банкиране, където държавната банка да е конкурент на частния капитал. На България е нужен суверенен, фиатен финансов модел и собствена държавна банка, която да е кредитор от последно ниво и едновременно с това инвеститор в проекти от национален мащаб. В която банка да има икономисти и браншовици преимуществено, а не счетоводители и финансисти. Тема, която е колкото дълга и широка, толкова и проста. Тема, в която централно място трябва да имат две думички, които 30 години са табу във финансовото и икономическо говорене в България: „държавно планиране”. Но за това е нужно ново мислене и то едва ли ще излезе от главите на българските икономисти на прехода.