Чета интервю на Менда Стоянова пред investor.bg (1). Какво научаваме?
Бюджетът бил в „добро здраве“. Не могат да се искат диференцирани ставки за ДДС, защото „загубените“ от държавата пари трябва да бъдат компенсирани от някъде, а никой не знае от къде. Пенсиите няма как да бъдат увеличени, защото парите във фонд „Пенсии“ не достигат и бюджетът трябва да додава 4 млрд лева. Исканията на майките с деца – инвалиди няма как да бъдат удовлетворени, защото сметката е 1 млрд. лева. И супер добрата новина – за 2019 г. ще бъдат заделени 1,3 млрд лева повече за социална защита.
Въпреки, че отдавна си говорим като глухи в нашата държава или по-точно казано – управляващите се правят на сериозно ударени през ушите, ще повторя за кой ли път неща, които постоянно ги говорят и КТ „Подкрепа“, и КНСБ , и „Солидарна България“, и „Барикада“, и Икономическия институт на БАН, и редица други самостоятелни анализатори. А накрая ще кажа, защо политиците се правят, че не чуват, това, което им се казва.
Първо, за структурата на приходите. Тук не става дума за количество пари, а за съотношение на „пера“. Данъците се делят на преки и косвени. Преките са главно данък общ доход и данък печалба. Косвените са главно ДДС и акцизи. Средно европейското отношение между двете групи данъци е 1:1. У нас преките данъци носят на бюджета три пъти по-малко пари от косвените, тоест отношението е 1:3. Ако политиците имат воля да се присъединят към европейското семейство по фундаментални показатели, а не по бръщолевене за Западните Балкани, ще започнат да придвижват съотношението между преки и косвени данъци в посока на нормалните европейски държави. Тогава ще има как да се въведе диференцирана ставка на ДДС, както е в повечето европейски страни.
Щели да увеличават разходите за социална защита с 1,3 млрд. лева. И това се представя като голямо геройство. У нас за социална защита се заделят около 18 % от БВП. Средно европейското отношение е 29%, а във Франция е 34%. Ако България иска да прилича на европейска държава, трябва да задели за социална защита още 10% от БВП или 10 млрд лева. Та нямало, г-жо Стоянова, откъде да се вземат 1 млрд лева за децата ни инвалиди?
Второ, за количеството пари в бюджета. В Европа държавите разпределят чрез бюджетите си 45% от БВП. Скандинавските страни – повече от 50%. У нас – 37%. Ако се държим като европейска държава, в бюджета, при този БВП, трябва да влизат още 8 млрд. лева! А откъде ще дойдат? Разбира се, че от европейско прогресивно данъчно облагане и от европейски данък печалба.
Сега за най-важният въпрос – защо управляващите се правят, че не чуват? Питат, получават отговор, а те си правят с ръка фуния около ушите и викат: „А?“. После правят заключението, че никой не им отговаря.
Причината за „глухотата“ е ясният и циничен класов подход, който се представя за експертен. Класика! Да се направи всичко по-горе описано трябва да се вземе от богатите и да се даде на бедните. Трябва да се вземе от печалбата на едрия бизнес, за да се диференцира ДДС-то. Трябва да се вземе от доходите на най-богатите, за да се даде на инвалиди и пенсионери. А у нас е точно обратното – постоянно се доизцеждат бедните, за да бъдат оставени едрият бизнес и богаташите на мира. Затова и хората, които умират от глад ще плащат 10% ДОД; затова ще вдигнат с 30% данъка за старите коли; затова ще вдигнат данъка върху жилищата, защото е известно, че у нас бедните масово имат жилища.
И никой не може да се сърди на политиците. Те защитават своя класов интерес или класовия интерес на своите спонсори. И това е класика. Проблемът е, че я няма втората половина в класическата картина.
