АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Кой управлява България?

Любомир Шопов - 27 октомври 2018

У нас битуват различни негативни определения за силите, които управляват България след 1989 г. За жалост, с малки изключения за личности и управленски практики те съответстват на действителността. Българският тълковен речник помага да разберем смисъла на наложилите се вече в обществото термини:

шайка – група хора, обединени от престъпни цели;

мафия – група за организирана престъпност;

прослойка – обществена група, която се отличава с някакви особености;

елит – отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др.;

класа – обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство.

С думата „политическа“ отпред всяко едно от споменатите определения придобива конкретен смисъл, който като правило съответства на етапите на развитие на страната през последните 29 години. Аз обаче ще използвам предимно друго определение – термина ВЛАСТ, защото ТЯ – ВЛАСТТА, разкрива най-пълно същността на хората, които я упражняват, както и действителните цели на силите, поставящи ги да управляват държавата и народа. Към утвърдените от Конституцията на Република България законодателна, изпълнителна и съдебна власт без съмнение трябва да добавим сенчестата, партийната и медийната власт, които в различни комбинации и съотношения ползват държавата в своя изгода, полагайки минимални и често фиктивни усилия за подобряване на нейното състояние.

По време на т. нар. преход бяха допуснати тежки вътрешни и външни пробойни на държавния кораб, които вкараха страната в невиждана досега криза. Властта манипулира обществото и предоставя нагласени статистически данни за някакъв напредък, за ръст на производство, за намаляване на безработица, за подобряване на социалното положение на гражданите. Животът им обаче става все по-тежък.

Действителните размери на Третата национална катастрофа далеч надхвърлят мащабите на двете предходни национални катастрофи

Днес под въпрос е поставено самото съществуване на България. Властта след 1989 г. се оказа неподготвена за водовъртежа на неолибералната глобализация, в която бе вкарана малката българска лодка. Нещо повече, почти без изключения ТЯ активно способства (с изгода за себе си) за подчиняване на държавата и нейните граждани на международния и на българския корпоративен и спекулативен капитал. Псевдодемократите критикуваха Тодор Живков за идеята България да стане 16-а република на СССР. Живков в немалка степен благодарение на тази неосъществена на практика политическа декларация постигна привилегировано положение в отношенията на България с Москва и изведе държавата до 27-мо място в света по социално-икономически показатели. Как ще обяснят „евроатлантиците“ и ВЛАСТТА факта, че България в днешни дни, като фактически щат в Обединените европейски щати (ЕС), заема последното 28-мо място в съюза по същите тези показатели, но е първа по корупция и с бедно, болно и необразовано население?

Известно е, че над 70 от 100-те големи икономики на планетата вече са доминирани от транснационални корпорации. Голяма част от печалбите им не се облага с данъци посредством машинации на ръба или в нарушение на закона. Драстично намаляват възможностите на политиците да изпълняват обещанията, които поемат. Парите управляват света. Спекулативният и голяма част от редовният световен капитал от друга страна са под контрола на частни акционери, които владеят Федералния резерв на САЩ. Те и Вашингтон решават кога и в какъв обем да бъдат печатани „свежи“ долари и как да се движат огромни масиви от средства за покоряване на една или друга държава. Особено опасно за България е мащабното навлизане на турски капитали, които работят в полза на политиката на Анкара за спечелване на неоосмански позиции на Турция с „мека“ сила.

У нас глобалният и националният капитал разполагат с мощни лобита, които превръщат българските политици в корпоративни марионетки, гласуващи закони предимно в негова полза. Тази практика е съпроводена с корупция отгоре до долу и обхваща в много голяма степен държавния, политическия и обществения организъм. Голяма част от получените от ЕС средства (около 30 млрд. евро за България досега) и парите от националния бюджет се отклоняват и отиват по сметките на ВЛАСТТА. Това е една от главните причини България да е най-бедната страна в ЕС, където управляващите целенасочено не предприемат действени мерки за борба с корупцията и за съответни реформи.

В Брюксел, Вашингтон и Анкара
разполагат с досиета за „далаверите“

на министър-председатели, шефове на партии, на министри и на мафиотските структури в страната. За всички големи играчи в разграбването на държавата. Имат данни за банковите им сметки, за каналите за контрабанда, за схемите, по които източват държавата. Ползват ги като кукли на конци за превръщане на България от държава в територия за търговия и постепенно демографско заличаване на българското население. Никак не е случайно, че ВЛАСТТА не предприема нищо за разрешаване на фаталната демографска криза в нашата страна. Дейността на правителствата в полза на САЩ, НАТО, ЕС и Турция се прикрива зад лозунги за принципите и ползите от либералната демокрация. Платени масмедии, дирижирани от български агенти на „Отворено общество“, „Америка за България“ и немалко европейски фондации, създават фалшива представа за просперитет и свобода.

 

Откъс от „Измамата. Турският въпрос и държавната сигурност“ – книга втора, представена неотдавна.

 

  Любомир Шопов е дипломат от кариерата. Посланик. Кадрови служител на българското външно-политическо разузнаване. Автор е на книгите „Отдел „Трети“ (2012 г.), „Геноцид“ (2014 г.) и „Турският въпрос и държавната сигурност“ (2016 г.) Член е на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Национална асоциация „Сигурност“.