АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Бюджетът на БСП показва тиха революция в столетницата

Боян Дуранкев - 06 ноември 2018

Бюджетите на БСП и на ГЕРБ и сателити са подчинени на различни философии. Този на ГЕРБ и сателити може да се характеризира като бюджет на статуквото – има увеличение по отделните пера за различни направления, но няма промяна на вътрешната философия нито в данъчната система, нито в капиталовите разходи, нито в текущите разходи. Т.е. има прирасти, подчинени на една и съща стара логика, която е вече 10-годишна. Тази логика е наследена от времето на правителстово на Сергей Станишев с т. нар. плосък данък.

С предложения от левицата алтернативен бюджет изглежда, че в самото БСП става нещо като тиха революция. Тъй като с този бюджет се отменят всичките принципи, които бяха заложени на данъчната политика отпреди 10 г. при правителството на Станишев.

Второ – изглежда, че БСП имат много по-висока степен на чуваемост за науката.

Трето – БСП търси възможности за едно по-динамично, догонващо развитие още от следващата година, ако, разбира се, се сбъднат тези сценарии. Така че имаме три неща, които променят философията на създаване на самия бюджет.

В него прави впечатление много по-силното участие на държавата в икономиката с т.нар. Фонд за капитални или инвестиционни разходи, които са в размер на 1,2 млрд. лева. Второто е обръщането на данъчната система в посока на по-голяма социална солидарност. БСП за първи път от десетилетия се стреми да намали неравенството чрез пълна отмяна на плоския данък и въвеждане на семейно подоходно облагане, което по принцип е по-справедливо. Защото, например, ако двама души получават по 560 лв. догодина, колкото ще е минималната заплата, те няма да бъдат облагани с данъци и ще имат чисти 560 лв. Втори пример: ако двама души получават по 600 лв., те ще бъдат облагани с данъци. Ако имат две деца, това означава, че на човек се падат по 300 лв. Така излиза, че тези, които имат деца, са в по-неблагоприятна ситуация от онези, които нямат, независимо че са с по-високи доходи. По-голямата социална солидарност би означавала семейно подоходно облагане.

Другото, което БСП се стреми да изчисти, е скритият резерв за бюджета. Според различните статистики, в България в момента има между 25% и 31-2% „сив“ сектор. Това означава, че имаме скрити крадци на бюджетни приходи за около 2-5 милиарда лева годишно. Което би било много сериозен приход за бюджета, ако се реализира.

Ако се намали и т.нар. „данък корупция“, който е и в министерствата, и по села и паланки – навсякъде – това означава още милиард лева допълнително. Т.е. приходната част на бюджета може да се засили чувствително, ако се атакуват тези два сектора – „сивият“ и корупционният.

Къде могат да отидат повече средства е пределно ясно – това са стратегическите сектори за една социалистическа партия – преди всичко здравеопазване и образование. Така че, ако има по-ниска цена на здравни и образователни услуги и се върви към това те да станат безплатни за всички, за да има т. нар. „Равенство на достъпа“, то България би изглеждала по-добре.

И допълнителните разходи, които БСП предвижда като прогноза, са за повишаване на минималната заплата до 640 лв. догодина. Друга идея е преразглеждане на всички пенсии, включително на най-ниските на хора, които са се пенсионирали преди 10 и повече години – те са с 40 и повече години трудов стаж, с една-две магистратури, а днес са изпаднали в бедствено положение.

Заключението ми е, че курсът, който БСП приема, е пълен напред и остър завой наляво. Това е предизвикателство не само към самото БСП като ръководство, но и към управляващите, тъй като, хранейки статуквото най-вече заради заробващия договор с Обединените патриоти да не се кометират данъците, ГЕРБ не може да маневрира. Но вероятно ще бъде принудена да извърши някакви неочаквани маневри, ако желае да остане в играта.

Най-слабото нещо би било да се каже, че това, което е предложило правителсвото, е най-доброто и няма алтернативи. Но вече има алтернатива и тя е предизвикателството.

 

Източник - в. "Стандарт"
Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране. Автор е на…