Търсят се пипалата на политическия октопод. Колко дълги и колко странни са те? Никой обаче не иска да надникне другаде – при манипулаторите. Манипулаторите на прехода са ония, които ни подготвиха за него, получиха много пари, за да го реализират заедно с приятелите си, а в крайна сметка чрез парите материализираха и личното си огромно богатство. Това условие в началото на тридесетата година от старта на прехода едва ли вече ни учудва. Но то доведе до огромната деморализация в българското общество. Тя роди тежката дестабилизиция, а после и кризата в отношенията като стопанска изява и липсата на личностен просперитет. Кризата доведе до тотална деградация на обществото, обхванато от бедност, унизително съществуване, граничещо с геноцида в отделни селски райони. Налудничавият партийно-икономически експеримент по ликвидирането на собственото производство и селско стопанство ни доведе до пълен блокаж в държавата. Целият ни потенциал- интелектуален, производствен, финансов, пазарен, бе насочен от политиците и манипулаторите към едно- създаването на новата ултра богата класа. Така трябваше да се родят първите 20-30 знатни олигарси със стотина важни носачи и разпределители на блага. Така трябваше да се развият и стотината крупни земевладелци – латифундисти с още 400-500 лични помагачи.
В началото манипулаторите напипаха част от инструментариума на сериозната национална идентификация, предизвиквайки разкола в православната ни църква. След като не успяха да „вразумят“ патриарх Максим решиха чрез БСП да стартират на стопанския фронт. Родиха идеята за „масовата приватизация“, която се изроди в уникална дестабилизация. БСП лидерите доказваха как чрез масовата приватизация всеки един от нас ще бъде признат като строител на „онази България“ и ще получи заслуженото. Но стана точно обратното. БСП – манипулаторите осъзнаха по-късно, че БСП – приватизаторите са много алчни и ще доведат до разкол в управлението на новата собственост. Тогава те приложиха идеята за негодността на Жан. Спомням си като съавтор на база данните от доклада на Николай Добрев и първата му реакция като оценка по него: „Хей, нали разбирате, че 95-97% от хората в него са наши червени партийци!“. Това обаче не бе първата червена лампа за негодността от старта на прехода.
А после… после предадоха без контрол щафетата като манипулация на истинския марксист-ленинец др. Иван Йорданов Костов. Манипулаторите знаеха, че само той е най-достойният да довърши „масовата приватизация“. Наистина, не само я довърши, но и разкости цялата държава. И започна с омраза. Чудя му се на акъла на Иван Костов защо му трябваха толкова силни врагове?! Той направи изведнъж много хора богати, а още в началото се обърна само срещу можещите и инакомислещите и започна да ги преследва тотално. Дали това не бе глупост на Костов да не можеш да разбереш кого обогатяваш?! Той прояви уникална упоритост и целеустременост в преследването. На всичко. На цели, на желание, на стремеж за доказване, но злобата в средата на мандата му дойде в повече. Та Костов можеше да властва дълго, стига да не бе засягал онези, които го бяха изпратили в Министерския съвет- манипулаторите.
Да, точно те манипулаторите на БСП тогава – декември 1991 г., ни доказаха на практика, че на 40-ия конгрес сме допуснали най-голямата си грешка, а именно, че не сме закрили БСП. По този повод си спомням за един важен, много важен разговор в Лондон от 3 септември 1994 г.. Премиерът Беров ме бе пратил в британската столица 4 дни преди да подаде оставка във връзка със споразумението по реализацията на „брейди облигациите“ от Лондонския клуб. Покрай това посетих централата на лейбъристката партия. Тричасовият ми разговор с втория човек в партията и заместник на Тони Блеър, външнополитическият секретар Никс Иглър ме порази напълно. Той директно ми заяви: „Господин Парамов, вие трябваше да закриете БСП и да се отворите към една голяма и широка социалдемокрация в България, където имате почва за това. Сегашното ви състояние е това на дългото и голямо противоречие. От сега нататък винаги новите „израстъци“ в партията ще имат връзка със старата номенклатура. Тази обвързана наследственост предполага формиране на нови течения, дори алогични действия, на приспособленчество, но тя ще има други цели. В новите условия тези цели са целите на ползването и обогатяването от управлението, от преразпределението на това, което ви предстои да направите“.
Още тогава осъзнах докъде ще ни докарат и Андрей Райчев, и Първанов, и Гечев, и Станишев, и Калфин, Румен Петков… В своята си преподчиненост като манипулатори изпълнители на друга, непартийна, воля, още повече интерес, те не осъзнаваха, че пращат лявата идея в канала. А Иван Костов впоследствие им доказа на практика това. Избра Георги Първанов за президент чрез противостоянието му срещу Петър Стоянов и СДС, за да легализира новото богатство на червените барони. Първанов и Станишев само това чакаха, а лявата идея, левите надежди – кучета ги яли!!!
Още през февруари 1999 г. на една организационна конференция на всички леви формации в НДК по повод на бъдещето на БСП, не кой да е, а лично Андрей Райчев формулира партийния стил и перспективи на левицата. Той бе толкова доволен от подхода си, че след многото си срещи с Иван Костов две години преди това успя да го реализира като „уникалната даденост“ за министър-председател на България. Именно Костов гарантираше на БСП, че разграбването чрез масовата приватизация и неговата организация ще бъде доведено до край без никакъв компромис. И стана точно така. Остана само една единствена преграда – ченгетата. Онези, които знаеха светая-светих на новите буржоа. И с тях се справиха по-късно – перфектно. Станишев, Румен Петков и Райчев посредством бездиханието на президента Първанов ликвидираха ad hoc разузнавачите. Смесиха ги с доносници, лекета, мюрета и какви ли не прасета, само и само да няма ни нравственост, ни помен от съдържателна държавна прогноза или останала истина. По този начин мащабно и безкомпромисно новите съдници на България ни натикаха допълнително в прехода.
Но от онова време изминаха много години. Налага се да запитаме къде е БСП днес, каква е оценката на БСП за олигархията? Има ли хора, лансирани от БСП, които явно предпочитат олигархичната защита? Има ли днес в БСП манипулатори и как се изявяват те? Кого защитават и кого лансират те?
На всички тези въпроси БСП трябва да отговори. Иначе отива в историята, злоупотребявайки с последните 30 години от истинската история на България. Защото, ако българите разберат за хитростта на прийомите, за приложените методи и цялата истина за новите олигарси ще настръхнат във вторична омраза. Нямаме друг избор и БСП трябва да осъзнае и признае това.
Идва моментът, в който тази голяма истина ще блесне с всичката си сила. Тогава ще се убедите, че зад фраковете и лъскави тоалети стои в пълен ръст политическата подкрепа. Политическата подкрепа, скроена по ръста и по мащаба на олигарха, политика, надничаща и гарантираща целесъобразната дейност на богаташа. Политика, бранеща и надзираваща нашия другар, приятел и брат. Вече не става само дума за БСП, а и за всички, които се възползваха от нея. Налага се всички да проумеем, че развитието и прикритието на първенствуващите олигарси, успели след 1 март 1999 г., е станало само с прецизната контрола, внимание и политическа закрила. Тогава се налага да проумеем и фалшивия преход из дъно. Тогава с прагматична точност може да се запитаме с коя удачна лява политика може да променим България? Има ли и днес леви манипулатори, които успяват пак да ни излъжат? Или ще бъдат изродени други подобни, които с помощта на олигархията и медиите й, ще ни покажат, че сме завинаги вън от политиката?
Иначе… следват италианските „чисти ръце“ от 2001 г. Там конфискациите и държавното изземване бяха приложени с пълна сила, а лявата мечта като утопия по екссоциализма ще отстъпи място на национализма на Орбан. Това наистина ще обърка реалностите на онези манипулатори, които ни докараха до тук. Остава да се намери кой да им покрие масрафа. Все пак сме на 10 ноември, но онази България я няма вече.
