На всеки долар от реалния производителен сектор
се падат над 15 хиляди долара финансов балон
През ноември т.г. на конференцията Fintech Festival в Сингапур изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че за централните банки по света настъпва времето за въвеждане на държавна криптовалута. „Държавата трябва да изиграе своята роля в осигуряването с пари на цифровата икономика…“, се твърди в нейния доклад „Вятърът на промяната: аргументи за новата дигитална валута“.
Защо главата на МВФ така настоятелно препоръчва официални емисии на цифрови валути без всякакво покритие?
Когато отделни теоретици споделят своите фантазии за изчезването на реалните пари от обръщение, можем да ги приемем със съответната доза скептицизъм. Когато ловки спекуланти се мъчат да примамят спестяванията ни в поредната финансова пирамида, можем да го обясним с недостатъчната икономическа грамотност на обикновените граждани. Но когато съветът да играем
„Тука има, тука няма“
(кой ще напечата повече цифрови пари) идва от фундаментален стълб на световната икономика – МВФ, ситуацията започва да намирисва на нещо повече от криза на финансовата система.
На пръв поглед такава стъпка изглежда напълно логична. Това, което по навик продължаваме да наричаме пари, в действителност отдавна е загубило смисъла си. Защото е престанало да изпълнява функцията си за натрупване на стойността.
До подписването на Бретън-Уудското споразумение основните валути в света бяха директно обвързани с реален актив – златото. И макар да не се спазваше строго, то даваше възможност за натрупване на стойност. След 2 юни 1944 г. ситуацията се усложни. Обезпечен със злато бе само доларът, а останалите валути бяха обвързани с него по фиксиран курс.
Но и този свят днес не съществува. През 1976 г. в Ямайка водещите представители на световната финансова система се отказаха от всякакво реално обезпечение на своите валути. Оттогава всички пари по света се основават изключително на доверието на своите потребители.
С появата на телекомуникационната платежна система SWIFT, развитието на Интернет, безналичните цифрови разчети тази условност в поддържането на договорена стойност на парите нарасна. Понастоящем постоянно спадащият дял на наличните разчети в общия оборот на плащанията в Швеция възлиза само на 1%. Следват я страни като Сингапур – 39%, Холандия и Франция – около 40%, Канада – 43%, САЩ – под 55%. Така в обществото се създава убеждението, че зад електронните бази от данни за безналичните плащания стоят реални пари. Появява се парадокс:
Има термин „пари“, а смисълът му се губи
На практика пари може да стане всичко, получило доверието на достатъчно хора. Парадоксът възниква и от растящото възмущение на гражданите за ощетяващите ги действия на монетарните власти. Те променят валутния курс както им е угодно и инфлацията оценяват както подхожда на бюджета, постоянно въвеждат нови ограничения, които пречат на вложителите свободно да се разпореждат със собствените си пари. Всяка банка с желание приема неограничени суми, но когато поискате да ги изтеглите, тя може лесно да блокира вашата карта при най-малкото подозрение, т.е. парите ги има, но всеки момент могат да пропаднат. При това положение гражданите започват да предпочитат парите да са анонимни и извън контрола на държавата и банките.
Това е една от причините за възникване на над 1600 криптовалути – Bitcoin, Ripple, Litecoin, Etherium и т.н., с различно съдържание и пазарна реализация, с неизвестни местонахождения и притежатели на обслужващите ги сървъри. За биткоина се знае само, че е измислен от назовалия себе си Сатоси Накамото.
Така възниква нова хранителна среда за мошеническите финансови пирамиди. Но сега инициативата да превърнат световните пари във финансова пирамида идва от водеща институция на световната икономика. Ред благовидни предлози бяха изтъкнати от Лагард и на наскоро завършилата среща на Г-20: „диверсификация на финансовия ландшафт“, „необходимост от глобално регулиране на дигиталните валути“, противодействие на наркотърговията и тероризма и дори възможност за създаване на собствена криптовалута от МВФ. Но зад тях се крие нещо съвсем друго.
Класическата формула на капитализма „пари ‒ стока ‒ повече пари“ при съвременното глобално доминиране на банките изключва понятието „стоки“, включително услуги, като материален продукт и парите започват директно да правят пари. Но се стига до абсурдното положение, че дори и в този вид
пространството за правене на пари от въздуха се изчерпва
Резултатът вече е обърната пирамида. Текущата наличност в света на намиращите се в обръщение банкноти и монети се оценява на около 5 трилиона долара. Над тях се намира така наречената „парична маса“ като сума от всички налични и безналични пари в граждани и финансови организации, която се оценява на 81 трилиона долара.
Над тях вече се разполагат слоевете на виртуалните пари – от тях 24 трилиона краткосрочни депозити, включително и междубанковият „овернайт“, 70 трилиона текуща котировка на всички акции, 240 трилиона световен публичен и корпоративен дълг, 32% от който е дългът на САЩ и 26% на 28-те страни-членки на ЕС, над тях 1200 трилиона (1,2 квадрилиона) – пазар на всички инвестиционни задължения, деривати, застраховки, застраховки на застраховките и всякакви схеми на хеджиране на риска и продължаващи да съществуват ипотеки и нестандартни облигации от рода на тези, които съсипаха финансовия пазар на САЩ през 2008 г.
Преведено на разбираем език това означава, че на всеки долар от реалния производителен сектор се падат над 15 хиляди долара финансов балон, който вече е недостатъчен за банковия сектор. Появява се належащата потребност да се въведат нови още по-виртуални пари, които банките да могат допълнително да раздуват. И това се превръща в една от основните им дейности, защото реалната икономика не е техен приоритет.
А щом такива идеи идват от лидери на равнище МВФ, това вече е характерен симптом. Капитализмът изчерпва своя основен ресурс – капитала. Той вече не произвежда ценности, а само изяжда реални ресурси, за да поддържа мита за своята ефективност.