Попадна ми статия за доходите за миналата година на един от нашите депутати. 37 000 000 лева. Няма шега, няма измама – ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ МИЛИОНА.
И понеже от няколко дни се занимавам със статистиките на българското здравеопазване и абсурдните идеи на министър Ананиев как да цака най-бедните, за да си прави пазарните реформи в здравеопазването, ей така, без да искам, се пресегнах към калкулатора. Ето какво открих:
Както знаете, всеки български гражданин е длъжен да плаща здравни осигуровки в размер от 8% от доходите. Системата куца, парите не достигат, но няма как – 8%, ОСЕМ. Между другото, в повечето европейски страни вноската е по-висока.
Тъй, сега идва интересното. Събрали се някога някакви български депутати, все умни глави, и започнали да умуват. И решили нашите, че ако случайно печелиш повече от 95% от населението, сиреч над 2600 лв на месец, то над тия 2600 няма да ги плащаш тез пусти 8%.
Речено – сторено.
Седи си сега нашият депутатин и си брои неговите 37 000 000. И си плаща здравните осигуровки, няма шест – пет. Плаща той осигуровки на 2600 лв на месец, по 12 месеца, по 8% и ей ти как цели 2496 лева отиват в Здравната каса. Годишно. Тъй де, закон е това, а всички сме еднакви пред закона, нали?
А знаете ли тия 2496 лв на колко процента от доходите на нашия депутатин се равняват?
На 0,006.
Това, другари мои, не са 8%, ОСЕМ.
Не е и 1%.
Не е и една десета от 1%. Не е една стотна дори!
Туй са 6 ХИЛЯДНИ от ЕДИН процент.
Ако депутатинът трябваше да плати онези 8% като мен и вас, то трябваше да вкара в Здравната каса 2 960 000. Няма грешка в нулите. Това са 145 098 здравни вноски за онези, които ровят в кофите; за онези, които са без работа; за онези, които са пропуснали трите вноски през последните 3 години. 145 хиляди невнесени вноски само от един човек.
Депутат.
Но законът си е закон.
Кой ли го пише?