Искра Баева:

На 26 март 2019 г. Андрей Пантев навършва 80 години. Така той и официално достигна възрастта на признатата мъдрост. Само че ние, неговите колеги и приятели, отдавна знаем, че проф. Пантев е символ на мъдростта благодарение на своите оригинални тези и размисли по българска и световна история. Той е и нещо повече – мъдрец, умеещ безстрашно да заема обществени позиции не според личната си полза и временната конюнктура, а според дълбокото си вътрешно убеждение за това кое е правилно.

Дългият живот сам по себе си не е нещо повече от природна даденост и късмет. Но за мъдрия човек той е истинска благословия, защото му позволява да види отвъд мимолетното и модерното, да прозре от дистанцията на отминалото време трайните тенденции в развитието на света и да ги сподели с онези свои съвременници, които могат и искат да го чуят. Такава беше и продължава да бъде ролята на Андрей Пантев в бурното ни съвремие, наситено с бързо отминаващи емоции, големи обещания, погасени надежди във все по-разделеното и отчаяно българско общество. Думите му на мъдрец неизменно съпътстваха всички остри поврати от последните десетилетия. За което ние, верните му приятели, искаме за пореден път да му благодарим.

Зная, че истинската безкористна благодарност почти изчезна в комерсиализираното ни общество, удавено от фалшивите награди. Зная, че автентичните интелектуални стойности бяха заменени от безумни сензации. Това обаче няма да ме спре да изразя искрената си дълбока благодарност към колегата и приятел Андрей Пантев за това, че беше толкова непреклонен в защитата на здравия разум и на идеята за обществена справедливост в тези бурни и, ако трябва да съм напълно честна, доста подли времена.

Андрей, надявам се, че си разбрал колко много ние, приятелите ти от Клуб „24 май”, те уважаваме и ценим твоя необикновен ум, съумяващ да види връзки и поуки, които никой друг не може да забележи, трасиращ верния път в обърканите реалности. Горди сме, че си един от нас и се надяваме още дълги години да бъдем заедно.

Честит юбилей! И никога не забравяй, че не си сам в своя път, ние те следваме. И те обичаме!

***

Васил Проданов:

Една от знаковите фигури на българската интелигенция, известният български историк проф. Андрей Пантев, навършва 80 години. Става дума за човек, чието име следва да се пише с големи букви, защото е сред малцината, които запазиха своята морална и интелектуална висота по време на прехода към неолиберален и грабителски капитализъм след 1989 г. Един от малкото достойни хора от времето на последните три десетилетия, когато голяма част от българската интелигенция се компрометира и маргинализира, а интелектуалците като големи морални и интелектуални авторитети почти изчезнаха.

Големите фигури и големите имена личат именно в такива преходни времена, каквито бяха последните три десетилетия. Тези времена се оказаха изпитание за българската интелигенция. По призвание тя трябва да вижда по-далеч, да задава ориентири, да пази морални устои. Последните десетилетия обаче доведоха до рухване на нейния авторитет. Оформиха се няколко групи сред нея.

Първата бе на бързо ориентирали се към перестроечната, а след това и геополитическа ситуация нагаждачи, преродили се в ревящи „демократи“, твърдящи че е „дошло великото време на интелигенцията“ и „времето е наше“, а всъщност превърнали се в ударно ядро на хората, реставрирали капитализма в компрадорска и клептократска версия и на практика сринали статута на интелигенцията, маргинализирали я. Създадената от тях капиталистическа държава отделя в пъти по-малко средства като процент от БВП за наука и култура. А техният морален и интелектуален авторитет е неизмеримо по-нисък от този на интелигенцията преди 30 години. Морални и интелектуални нищожества, които са обещавали едно на оглупелите тълпи, а се е получило нещо съвсем друго.

Втората група бе на навелите глави надолу и заровили се в своите дребни проблеми хорица, които не искаха да имат неприятности, чакаха да мине бурята, бяха се затворили в своите тесни научни и професионални килийки, стремейки се да оцелеят някак си.

Третата група бе на хора, продали се на финансирани от външни сили НПО-та,  изпълняващи ролята на отдел „Пропаганда и агитация“ на неолибералния капитализъм и служейки на интересите на тези, от които получаваха парите си.

Четвъртата и най-малобройната група бе на морално и интелектуално достойни хора като проф. Андрей Пантев, независими от конюнктурата, виждащи по-далеч и по-дълбоко от останалите. За разлика от много от новопоявилите се „демократи“, той не бе съветски, а американски специализант. Нямаше нужда да се прави на русофоб, за да скрие миналото си като тях. Специалист бе по световната история и добре познаваше нейните зигзаги, поуките от миналото и необходимостта да запазим своята независимост от конюнктури, началници, негодници, предатели и всякакви жалки физиономии, появили се по времето на прехода към капитализъм. Не бе заровен в емпирията на фактите, а виждаше по-големите тенденции. Затова и въпреки медийното затъмнение за истината неговото слово се чува и до днес, възприема се с доверие и вяра от много българи.

Да е жив и здрав още дълги години в една страна, в която истинските интелектуалци останаха съвсем малко, цели поколения са деинтелектуализирани, а в политиката и в медиите царува простащина и посредственост!

Честит 80-годишен юбилей, проф. Пантев!

***

Юрий Борисов:

Скъпи Андрей!

Има хора, за които е без значение какви титли притежават и какви обществени възможности имат. Това са хора, до които човек се чувства уютно и празнично. Хора, от които очакваш след секунди да ти нарисуват света с най-неочаквани бои; да те потопят във весела ирония, когато случките в живота те хвърлят в мрачно настроение; да те залюлеят в разпускащи каламбури, когато сърцето ти е свито от проза и баналност.

Има такива хора, чиято добра дума те топли дълго, защото е искрена, щедра и обичаща. И те са част от „хвърчащите хора“, за които ни разказва големия Валери Петров.

Ти, скъпи Андрей, си от тези хора. Не сте много, но е чудесно, че  ви има. Бъди ни здрав и все така респектиращ със знания, широта, морал, веселост, оригиналност и истинско приятелско отношение! Имаме нужда от теб!

Честит рожден ден, учителю!