В традиция се превърна всяка година на 4 януари – Денят на Освобождението на София – да се събираме тук, пред паметника на Опълченеца. За да си припомним, че 500-те години османско иго са български апокалипсис. Че истински подвиг през тези пет века е опазването на българското ни име и духовните скрижали на нацията. Че въпреки поругаването на честта на семействата и децата; въпреки ширещите се емоционални състояния на страх и страдание, българинът запазва свещения спомен за своя произход, за рода и вярата си. И неслучайно робското безвремие ражда примерите на върховен български героизъм – чрез подвига на хилядите български хайдути, четници, революционери.
И така, на 4 януари 1878г. камбаните на църквата „Св. Крал” (днешната „Св.Неделя”) радостно възвестяват влизането на генерал Йосиф Гурко в София. Възвестяват края на една мрачна епоха и обявяват началото на новото време на свободна България.
Ще припомня отново, че в онези дни на декември и януари 1877-1878г. всички пътища към София са сковани от дълбок сняг. Стара планина е на практика непроходима. Самата София е превърната в територия на добре екипирана турска армия, а в околностите вилнеят пълчища башибузук и черкези. И от съвременна гледна точка е необяснима този невероятна издръжливост, воля и всеотдайност, проявени от руските войни -освободители и българските опълченци, преодолели извънредно тежките препятствия в името на Освобождението на София. Ще припомня също, че на решението на Осман Нури паша да опожари София и избие населението, се противопоставят европейските консули Леандър Леге – на Франция, Вито Позитано – на Италия, и Йозеф Валдхарт – на Австро-Унгария, които отказват да напуснат града и така дават своя принос за победния ход на Руско-турската война. Тъй като след София, Освобождението на България е въпрос на седмици!
В днешния празничен момент на 142-рата годишнина от Освобождението на София, ми се иска да припомня и още нещо. А то е, че свободата е най-висша ценност, тя не ни се дава даром. Свободата се отстоява, за нея се води ежедневна битка!
Свобода означава да не навеждаш гръб пред всеки чужд господар, заради временни политически облаги. Свобода означава да работиш в името на това държавата да просперира икономически, а гражданите да живеят по-добре. Свобода е на висок глас да кажеш, че всяка геополитическа ориентация се превръща в окови, щом народът тъне в мизерия и бедност. Свобода е да се бориш за истината, независимо от цената й. Да не премълчаваш събития и факти от своето минало. Да пазиш културната си памет, спомена за славянско-православния си род, за величието на делото на светите братя Кирил и Методий, за цивилизационния избор, направен от княз Борис І.
Свобода е да може да извисиш ръст и достойнство пред всеки, който дръзне да отрича националната ти култура, грубо да се вмесва в същината на образованието на децата ти, безпардонно да диктува историята и съдбата ти. Свобода е да рецитираш Ботев, Яворов, Далчев, Вапцаров, да знаеш стиховете на Петко Славейков и Любен Каравелов, да четеш и пазиш словото на Иван Вазов. Свобода е децата ти да учат Климент Охридски и Йоан Екзарх, Паисий и Софроний, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели и Найден Геров, Войников и Друмев, Раковски и Левски.
Свобода е да помниш, че „под игото” не е метафора, а жестока реалност, и че всеки опит да се редактира удобно българската класика е крачка към ново робство. Свобода е да заявиш, че ние, българите, ще сме вечно признателни за безкористния подвиг на Русия, за саможертвата на десетките хиляди руски войни в името на България. Свобода е да защитиш мира и да не допуснеш въвличането на България в братоубийствени конфликти и войни.
Ще повторя: без 4 януари, без Освобождението на София и България, без саможертвата на националните ни герои и революционери, без подвига на българските опълченци, без Руско-турската освободителна война, без себеотрицанието на руските войни, София, но и България, нямаше да имат своя свободен разцвет и независим национален развой. Така че свободата означава да помним, да пазим паметта и да я предаваме на децата си – истинска и неомърсена.
Да ни е честита 142-тата годишнина от Освобождението на град София!
Поклон пред подвига на героите!
