Проучване на тенденциите в 125 държави показва, че в 75 от тях през 2020 година могат да се очакват изблици на недоволство от съществуващия неолиберален порядък
Преди 30 години влязохме в един свят, за който глуповатият перестройчик Горбачов обясняваше, че ще бъде свят на „взаимна зависимост по сигурност“. Оказа се обратното – взаимна зависимост на несигурност.
Оказа се капитализъм, в който неравенството е по-голямо от всякога преди, откакто се събират данни за страната ни. Три десетилетия, в които българската армия участва в повече войни в услуга на световния хегемон, отколкото за 45 години преди това в биполярния глобален свят. Три десетилетия капитализъм, в които българското население изчезва със скорост по-голяма, отколкото в цялата ни над 1300-годишна история. Капитализъм, в който мащабите на заграбеното и унищожено национално богатство надхвърлят заграбеното и унищоженото след завладяването на България от Османската империя.
Капитализмът върви към неолиберален колапс,
който може да се окаже фатален и за нас
Какво е характерно за наблюдаваните в момента тенденции?
Глобалната икономика в края на второто десетилетие на XXI век се характеризира с нисък растеж и ниска инфлация. Намираме се в началото на дълга рецесия, която се проявява в спад на преките чуждестранни инвестиции и намаляваща международна търговия. Лихвите на банките са най-ниски от 5000 години насам. Световният дълг от 188 трилиона долара е по-голям от всякога в историята. Инвеститорите държат облигации за 12 трилиона долара с отрицателни лихви и основно плащат за сигурността на притежаването на държавни облигации. Централните банки са неспособни да стимулират растежа. От 2009 г. насам те са намалявали лихвените проценти общо 784 пъти и са дали на икономиките над 12 трилиона долара, така нар. количествени облекчения, но това не спира рецесията.
През 90-те години на миналия век България възприе модела на неолибералния капитализъм, наложен ни от Международния валутен фонд. И докъде ни доведе той? До криза и разпад.
Тези дни не кой да е, а ръководителката на МВФ Кристалина Георгиева заяви в свое слово във Вашингтон, че глобалната икономика е изправена пред рецесия, подобна на тази от 20-те години на миналия век, довела до голямата икономическа криза от 1929-1933 г. и в крайна сметка до Втората световна война. Оплаква се от гигантското неравенство и противоречията, до които то води света.
Вървим към голяма икономическа криза, подобна на тази, която предизвика последната световна война. Това го казва ръководителят на водещата глобална неолиберална институция. Случайно ли е тогава, че публикувано тези дни изследване в 16 държави сред 16 000 представители на поколението „милениалс“, родени след 1980 г., показва, че почти половината от тях очакват Трета световна война? Война, резултат на противоречията, неравенството, експлоатацията, породени от неолибералния глобален капитализъм.
А нашенските „либерали“ и „демократи“, както и пропагандно дрогираните от тях тролове по социалните мрежи продължават да дрънкат неолиберални идеологически празнословия за това как сме направили „преход към демокрация“, но „комунистите“ и „Путин“ са попречили да влезем в „демократичния“ рай.
Това, което наблюдавахме през 2019 г. и вероятно ще се засилва през 2020 г. и следващото десетилетие, е
краят на Запада като единно цяло
Такъв, какъвто той съществува след Втората световна война. Един от изразите на това са засилващите се противоречия между ЕС и САЩ. Между тях вече вървят търговски войни. Тръмп анулира готвеното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ, подкрепя Брекзит. Водещи американски аналитици прогнозират разпад на ЕС.
В САЩ Тръмп е антиглобалист, протекционист и консерватор, но десен, а не ляв и социален консерватор. Поради това той продължи неолибералната политика в рамките на САЩ. В резултат там ускорено нарастват всички неравенства, а с това и поляризацията на американското общество, увеличават се конфликтите от всякакъв вид – възходът на антисемитизма, расизма, белия мачизъм, всекидневните стрелби, расовите прояви. Именно по времето на черния президент Обама, оказва се, е отбелязана най-бързо увеличаващата се в американската история социалноикономическа, а от тук и расова дистанция между черни и бели американци.
Това се съчетава с демографска криза и демографски процеси, променящи дистанцията между различните етнически и расови общности в страната, както и с ускорено нарастване не само на държавния, но и на всички останали видове дълг. САЩ са върхът на глобален дългов капан, който ще се взриви.
Тръмп прави това, което са правили и предходни хегемонни държави, когато започнат да губят позиции. Това са тенденции на самозатваряне, изграждане на стени, протекционизъм, организиране на прокси войни. Трите основни политически сили в САЩ, представяни съответно от консерватора Тръмп, социалиста Сандърс и неолибералите от Демократическата партия, се различават коренно по отношението си към глобализацията. Консерватори като Тръмп и социалисти като Сандърс са за затваряне за мигранти, докато традиционните неолиберални глобализатори (идеологически родители и на нашите „демократи“ и „либерали“), чието олицетворение е Джордж Сорос, са за така нар. отворено общество и за запазване на глобалния неолиберален порядък.
Геоикономическата тежест на Европейския съюз отслабва. Намалява делът на неговия БВП в световния БВП. През 1980 г. ЕС произвежда около 30% от световния БВП, през 2014 г. – 17%, през 2019 г. – 16,05 %. Излизането на Великобритания ще отнеме допълнителни 16%, което отново рязко ще го смали. Европа няма нито една собствена глобална дигитална компания. Изостава в областта на технологиите в сравнение със САЩ и Китай.
Демографското застаряване на континента тепърва ще засилва проблемите в социалните системи. То вече тресе Франция, където Макрон безуспешно се опитва да увеличи пенсионната възраст. Там, където има младо и голямо по количество население съществуват предпоставки за растеж – в Азия през изминалите години и Африка през следващите.
Неолибералната ценностна система разруши семейството, рязко намали значението на раждането на деца като ценност за хората.
ЕС е в състоянието на Римската империя
от последния ѝ век
Когато населението ѝ намалява, а отвъд нейните граници започват да идват тълпи от млади хора, което води в крайна сметка до нейния разпад.
Системните леви и десни партии във водещи европейски страни като Италия и Франция се разпаднаха, а на други места са в тежка криза. Във всички страни се засилва акцентът върху националните интереси, наблюдаваме възход на национализма. Неравенствата доведоха до Брекзит, но при сегашните тенденции ще продължат да разтърсват ЕС. Виждаме какво става с Каталуния, която иска автономия. Виждаме как Франция се мъчи да промени правилата на играта в ЕС, за да печелят тя и нейният бизнес, в ущърб на периферията, особено на такива периферизирани държави като България. Нидерландия и досега не ни искаше в еврозоната, да не говорим за по-нататък. В тези условия беше пълна илюзия да се очаква разширение на ЕС към Западните Балкани или Украйна.
Сегашната политическа фрагментация в Европарламента ще затруднява вземането на решения, ще засилва конфликтите. Това, което евентуално може да ги спре, са външните опасности, които ще изискват общи усилия. Сред тях на първо място са перспективите на тепърва разгръщащи се гигантски бежански вълни, което ще води до ускорено изграждане на стени. Наред с тях ще растат страховете от климатичните промени и уязвимостта на все по-дигитализиращите се икономики за хакерски атаки, кражби, престъпност, манипулации, нови версии на дигитални войни.
Серия от противоречия ще тресат сегашния
неолиберален капиталистически свят и през 2020 г.
и идващото десетилетие. Щe разрушават както глобалния системен порядък, така и вътре в страните ще удрят по системните партии и те ще се тресат от противоречия, смаляват, маргинализират, изчезват, ако не успеят да се адаптират към новите реалности.
Кои са тези противоречия?
Първо. Това е преходът от монополярен към мултиполярен свят, свързан с невероятния икономически ръст на Китай за предходните десетилетия, а същевременно тенденциите на упадък и ускорено растящи противоречия в САЩ, свързани преди всичко с възхода на неравенството и всички видове дълг. Западът, който бе център на световното развитие през последните няколко века, е изместван от Азия, която ще произвежда скоро повече от половината световен БВП. Китай вече изпреварва САЩ по серия показатели, като се почне от БВП по паритет на покупателната способност, по степен на налагане на интернет, брой на роботи. Китайският „път на коприната“ обхваща над 68 държави, в които живеят 4.4 млрд. души или 65 % от световното население. В началото на 90-те години на миналия век у нас се вдигна лозунгът за „път към Европа“, но сега в глобален план доминира „Пътят на коприната“ и от все по-голямо значение ще бъде „Пътят към Азия“.
Второ. В глобален план по-ускорено от всякога нарастват всички видове дълг – държавен, на отделни градове и региони, на корпорации, домакинства, студенти и пр. Кога някъде този дългов балон ще се пръсне и къде, никой не може да предвиди.
Трето. Рязко намалява това, което се нарича природен капитал, и се увеличава ролята на климатичния фактор в икономиката и политиката. То носи със себе си перспективите за войни за вода, климатични войни и климатично неравенство. Броят на емигрантите или опитващите се да емигрират продължава да расте.
Четвърто. Навсякъде по света текат процеси на олигархизация, криза, разпад на либералната демокрация и възход на антисистемни националистични сили. Обърнете внимание, в САЩ, хегемонната сила, която прeз последните десетилетия претендираше да налага „демокрация“, ред и порядък навсякъде по света, 67% от американците смятат, че предстои гражданска война. Никога, откакто се водят изследвания там, не е имало такива данни.
Пето. Ускорено нарастват всички видове неравенства (в доходи, богатство, регионални, образователни, климатични, здравни и пр.), което поражда глобално недоволство. 2019 г. беше една от върховите години в глобални протести и бунтове от всякакъв вид. След 1848, 1917-1923, 1968 г. сега се намираме в четвъртата вълна на глобални протести и бунтове срещу съществуващия порядък, но ако предишните бяха локализирани в определени региони, сегашните стават по всички континенти.
Тези дни бе публикувано изследване на протестите и бунтовете през 2019 г. Според него масови протести и бунтове е имало в 49 държави в света. Прогнозата е, че през 2020 г. те ще се увеличат с 66,7 %. Проучването на тенденциите в 125 държави показва, че в 75 от тях през тази година може да очакваме масови протести и бунтове. Компаниите и правителствата ще бъдат принудени да ги възприемат като новата нормалност.
Шесто. Разпадат се досегашните международни правила, норми, ценности. Не работят вече споразуменията за разоръжаване. Световната търговска организация се тресе от противоречия. ООН е все по-безсилна като организация, различията в големи групировки като НАТО и ЕС ускорено растат. Това поражда куп неконвенционални конфликти и войни – търговски, финансови, технологични, информационни, хибридни и пр. Възходът на нови икономически сили води до ускорени геополитически, геоикономически и геотехнологически промени, които разрушават търговски връзки и стойностни вериги.
Вървят серия от войни с нови технологии. Завръща се и страхът от ядрена война и неслучайно символичният Часовник на Страшния съд, създаден през 1947 г. от учените в Чикагския университет и отмерващ времето до дванадесетия час на нейното избухване, от 25 януари 2018 г. насам показва 11.58 минути, т.е. само 2 минути до ядрения апокалипсис. Толкова е бил само веднъж досега във върховия етап на някогашната Студена война през 1953 г.