Русия… е, добре, не руското правителство, а разположена в Русия частна компания за интернет реклама, наистина е купила рекламна площ във Facebook за сума от около 100 000 долара. Купила е възможност да публикува в социалната мрежа политическа реклама. Предполага се – такава, която да повлияе на резултатите от изборите в САЩ през 2016 г. Истината е, че само малка част от тази реклама се докосва до политиката. Но дори когато наистина е политическа, тя ясно се разпределя в две групи, половината – за Доналд Тръмп, половината – за Хилари Клинтън. Да не говорим, че тези рекламни съобщения за 100 000 долара въобще не могат да променят изхода от избори, в които са инвестирани $6,8 млрд. долара.
И след всичко това какво правят същите тези средства за масова информация, които раздухваха важността на позорно спихналото се разследване на прокурора Мюлер (спецпрокурорът, който така и не намери следи от „сговор“ между кандидата Тръмп и Русия за изборите през 2016 г. – бел. ред.)? След три години всекидневно раздуване на „разследването на Мюлер“ днес тези СМИ ни предупреждават: Русия се кани да направи ТОВА отново през 2020 г.
Страхувайте се, така – мъничко, но се страхувайте.
„Противниците ни искат да подкопаят нашите демократични институции, да повлияят на обществените настроения и да променят политиката на нашето правителство“ – заявяваха най-високопоставени чиновници от администрацията на Тръмп, отговорни за сигурността на САЩ. Такова заявление беше публикувано през ноември м.г.: „Русия, Китай, Иран и други външни сили, които се стремят да ни навредят, ще се опитат да се намесят в гласуването или да повлияят на мнението на избирателите“.
Като оставим настрана въпроса дали е разумно думите на американското правителство да се възприемат буквално – разбира се, че не е – струва си да се отбележи едно нещо. Ако Русия наистина се е намесвала в нашите вътрешни работи, то ние напълно сме си го заслужили.
При това „заслужили“ е меко казано.
В продължение на цялата си история Съветският съюз винаги си е имал проблеми с нас. Съединените щати редовно са извършвали нападения и саботажи срещу него, опитвали са се да подкопаят СССР отвътре. Вмешателството на Вашингтон стана един от факторите, довели до крушението на Съветския съюз през 1991 г. Така че системата на управление, която наследи съветската система, т.е. днешната руска власт, дължи съществуването си и на Съединените щати.
Представете си, че сте един от болшевишките лидери на Русия непосредствено след Октомврийската революция от 1917 г. Затънали сте до гуша в проблеми. И последното, което бихте искали да видите, е как експедиционен корпус от десетки хиляди американски войници напада страната ви. Тази войска нахлува във вашата хаотична новородена страна, в по-голямата част от която селското стопанство е на примитивното ниво и населението живее в бедност. Но тъкмо този американски експедиционен корпус е „подаръкът“, който болшевиките тогава получават от САЩ. И на Русия са ѝ нужни три години, за да се избави от нашите неканени гости.
Ето това вмешателство е нещо малко по-сериозно от реклама във Фейсбук
По време на Втората световна война САЩ и СССР са съюзници срещу нацистка Германия – врагът на моя враг е мой приятел и разни такива, – но даже след обещанието да влязат в битката „безстрашните“ американци се мотат три години, преди наистина да се включат във войната. Радостно наблюдаваме отстрани, докато десетки милиони съветски граждани загиват в тази война.
Както казва в интервю за ТАСС през 1984 г. съветският военачалник от Втората световна война Иван Кузовков, Франклин Делано Рузвелт (президент на САЩ през 1933-1943 г. – бел. ред.) „умишлено остави съветския народ да понесе всички тегоби на войната, надявайки се по този начин да обезкръви Съветския съюз“.
През 1962 г. американският президент Джон Ф. Кенеди изправи света пред трета световна война – ядрена, защото СССР разположи ракети в Куба, на 90 мили от Флорида. Да, Съветите си играеха с огъня, но и ние две години по-рано им изпратихме шпионина Гари Пауърс, чийто самолет беше свален от съветска ракета. Събитието е известно като „инцидентът с U-2“ Не подлежи на съмнение, че в момента на своята гибел самолетът се е намирал в съветското въздушно пространство. От наша страна това беше акт на война. Но даже в разгара на Студената война Съветите предпочитаха да не приемат присърце безобразията, сътворени от нас. А можете ли да си представите какво би се случило, ако Русия ни беше причинила същата гадост?
През 1982 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън е одобрил една „невинна“ операция на ЦРУ за взривяване на газопровод за пренос на природен газ от Сибир. „Целта беше да се нарушат съветските газови доставки и по този начин СССР да се лиши от валутни постъпления. Това би бил същевременно и удар върху вътрешната съветска икономика“ – спомня си бивш член на Рейгъновия Съвет за национална сигурност. Според американския план трябвало да се позволи на Съветите да „откраднат“ западна система за управление на тръбопроводите, но в определен момент, след период на нормална работа, тази система, програмирана да управлява помпи, турбини и клапани, трябвало да даде грешка, предварително заложена от американците. „Помпите и клапаните трябваше да подадат налягане, значително по-високо от нормалното, така че заваръчните шевове на тръбите да не издържат“ – спомня си чиновник от ерата на Рейгън (става дума за планирано взривяване на Уренгойския газопровод през 1982 г., за което разказват американски „дисиденти“ , обвиняващи за това Рейгън, но случаят не е потвърден от съветска страна – бел. на ред.)
Операцията трябвало да предизвика икономическа дезорганизация, екологична катастрофа, а така също „най-мощния неядрен взрив и пожар, които могат да се видят от космоса“.
Да се взриви съветският еквивалент на нашия газопровод през Аляска, е – съгласете се – щета, доста по-сериозна от публикуването на електронната кореспонденция на горкичкия Национален комитет на Демократическата партия на САЩ през 2016 г. При все че така и не бяха представени доказателства, че зад публикуването на тези и-мейли стои Русия.
През 1983 г. рейс на „Корейските авиолинии“ с номер KAL 007 (долавяте ли какъв тънък намек има в този номер) беше свален от съветски изтребител над североизточната част на Русия. Но ето при какви обстоятелства: пилотът изключва транспондера и игнорира заповедите от страна на изтребителя да напусне чувствителната от военна гледна точка зона на съветското въздушно пространство. KAL 007 е проникнал на 587 км навътре от съветската граница, поставяйки по този начин „световен рекорд“ сред самолетите, объркали курса при въздушна навигация. Днес не може да се твърди със сигурност, но като се имат пред вид тесните връзки между Южна Корея и САЩ по онова време, много е вероятно „Корейските авиолинии“ да са позволили на ЦРУ да инсталира камери с висока резолюция на крилете на унищожения в последствие самолет. Решено е било да се рискува животът на пътниците с надеждата, че руснаците няма да се осмелят да стрелят по граждански самолет.
Друг проект от периода на Рейгън включва програма за „икономически саботаж“. Доколкото нефтът и газът са важно перо в съветския експорт, САЩ убеждават Саудитска Арабия да увеличи своето производство на енергоносители, за да падне световната им цена и така съветската икономика да влезе в „свредел“. Заради услугата да навредят на руснаците саудитците бяха компенсирани тогава за загубите си от американските данъкоплатци. Ако Русия умишлено беше ни навредила, за да причини финансовата криза през 2008-2009 г., ние несъмнено бихме приели това като акт на война.
Но ето че през 1991 г. САЩ постигнаха своето – Съветският съюз се разпадна, Русия премина на релсите на капитализма и свободния пазар. И как мислите – дали американците се притичаха на помощ, протягайки ръка? Да наистина, изпратиха пари: във вид на подкупи за малката клика корумпирани бюрократи от обкръжението на тогавашния първи постсъветски президент на Русия Борис Елцин. От тези среди някак много бързо израсна новата класа на склонните към насилие олигарси. Обикновените руснаци не спечелиха нищо от тези промени. Напротив, според някои оценки между 2,5 и 3 милиона руснаци са си отишли преждевременно от този свят поради недохранване и други проблеми, причинени от разпадането на комунизма и неспособността на международната общност да смекчи последствията от неговото разрушаване.
А сега говорим за вмешателство! Американците се потрудиха не малко, за да унищожат СССР. И ето че след като преуспяха в това и трябваше да започне една намеса – но за добро, а не за зло – ние взехме че оставихме Русия да умира.
Та какво се получава? Когато Съединените щати се тревожат от намеса на Русия в тяхната вътрешна политика, това всъщност напомня явление, което психолозите наричат проекция: очакваме да действат срещу нас така, както всъщност ние действаме срещу тях.
Оригинална публикация: America’s Long History of Meddling in Russia
Превод от руски по ИНОСМИ.РУ