Към историята на етичния социализъм в България
Изтегли в PDF
Заглавието „Въведение в българското нелсонианство“ може да се прочете и като „Въведение към етичния социализъм в България“. През ХХ век различни причини довеждат до противопоставянето на т.нар. научен социализъм и етичен социализъм. В това отношение има множество модификации, но една от тях е противопоставянето марксизма и неокантианство. Много от неокантианците през ХХ век са привърженици на социализма (Х. Коен, П. Наторп и др.). Философията на И. Кант се разглежда като непосредствен теоретичен източник при обосноваването на социалистическите идеи. Като едно много специфично направление в това отношение са идеите на неокантианеца Леонард Нелсон (1882-1927), които са в основата на етичния социализъм. Той отхвърля марксизма, защото не взема предвид ролята на етичните ценности и индивидуалната отговорност в развитието на обществото към социализъм. Много от последователите на Нелсон загиват в борбата против националсоциализма. Негов секретар от 1922 г. е Вили Айхлер (1896-1971), по-късно е главен редактор на антинацисткия вестник „Der Funke“, който през юни 1932 г. публикува „Призив за единство“, т.е. за единство и сътрудничество между Социалдемократическата и Комунистическата партии в Германия във федералните избори през 1932 г., който е подписан от Алберт Айнщайн, Емил Юлий Гумбел, Курт Хилър, Ерих Кестнер, Хайнрих Ман, Пиетро Нени, Пол Острейх, Франц Опенхаймер, Теодор Пливиер, Мина Шпехт и др.
Пред 50-те години на ХХ век Вили Айхлер е един от авторите на т.нар. Годесбергска програма на ГСДП. По думите на Вили Бранд влиянието на Вили Айхлер се проявява във всички части на програмата, в която се обосноват идеите на т.нар. демократичен социализъм.
През 1924 г. Цеко Торбов е поканен от Леонард Нелсон като негов сътрудник. Но преди тази година Цеко Торбов е адвокат на много земеделци и някои комунисти обвинени в дейности против деветоюнския преврат от 1923 г. Освен това той е преводач и издател на редица произведения на Л. Нелсон, които са оформени в стила на немския философ – синя корица със знака „равенство“. Вили Айхлер е този, който посреща Цеко Торбов в Германия и го въвежда в различните инициативи и правила на съвместния живот на сътрудниците на Леонард Нелсон в Гьотинген. В спомените си Цеко Торбов подробно описва начина на живот, политическите събития в Германия през периода 1925-27 г., т.е до смъртта на немския философ. Цеко Торбов се завръща в България като нелсонианец, убеден етичен социалист, вегетарианец, вярващ в рационалното самоопределение. Огромният интелектуален и практически опит, който Цеко Торбов е натрупал в Германия го подтиква да го приложи и в българските условия. В множество публикации той пропагандира идеите на Леонард Нелсон, а като учител по немски език той увлича много младежи, които защитават под една или друга форма нелсонианството – публикуват статии за Леонард Нелсон, участват активно във различни въздържателни дружества, обявяват се в защита правата на животните, защитавата вегетарианството и др. Една такава негова инициатива е създаването на Клуб на вегетарианеца в Италианското училище. По този повод Валентина Топузова –Торбова си спомня: „По едно време направихме въздържателно дружество под ръководството и влиянието на Цеко Торбов. В него влязоха деца от семейства с леви убеждения, между които бе и Валери Петров. Мен ме направиха председателка на дружеството. Дейността на дружеството не се хареса на някои и скоро трябваше да го разтурим… “.
Цеко Торбов, Валентина Топузова-Торбова и др. са в основата на българското нелсониаство. За съжаление днес техните имена се използват в съвсем различни от историческата фактология политически контексти. Макар и кратка историята на българското нелсонианство, респ. на етичния социализъм, съдържа идеи, които могат и трябва да бъдат актуализирани именно днес – във време на тотална духовна и ценностна криза.