АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Приемането на България в ERM II

Димитър М. Иванов - 11 юли 2020

Усилията на няколко поредни български правителства бяха оценени и вчера Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха единодушно да включат българския лев и хърватската куна в Европейския Валутен механизъм II (ЕВМ II). В процеса на вземане на това решение бе включена Европейската комисия и бяха проведени консултации с Икономическия и финансов комитет.

Споразумението за приемането на българския лев в ЕRМ II се основава, наред с друго, върху ангажимента на България да се присъедини едновременно към Европейския Банков Съюз.

Прилагам текстът на официалното Комюнике на ЕЦБ.

Важно е да се прочете и вникне и в приложеното Писмо-Анекс, подписано от българския финансов министър и от Гуверньорът на БНБ и отнасящо се до заключителните аргументи на българските власти за включването на лева в ЕRМ II и най-вече до последващите ангажименти, които българското правителство и БНБ поемат да реализират в периода след включването ни в ЕRМ II.

Има доста неща, по които може сериозно да се дебатира, както по отношение на представената макроикономическа ситуация в България, така и особено по отношение на твърде големите и амбициозни обещания и ангажименти, които са направени в писмото. Обещаните и планирани срокове за изпълнение на тези обещания и особено техният размер и задачи в областта на не-банковия финансов сектор; фирмите с държавна собственост и техния механизъм, регулативната рамка относно несъстоятелността, както и комплексът от мерки свързан с борбата срещу прането на пари – ще изискват много повече време и усилия.

Не за първи път отбелязвам, обръщам внимание и подчертавам, че избраният период за включване на българския лев в ЕRМ II е твърде недобре подбран, имайки предвид развихрянето на коронавирусната криза и огромната световна икономическа и социална рецесия. Те ще наложат много по-големи изисквания и напрежения към управлението на публичните ни финанси и към българската финансова и банкова система като цяло.

България влезе вече и в спиралата на една изключително остра политическа и институционална криза, в криза на един остарял и отхвърлян от мнозинството от български граждани модел на управление и тази криза ще продължи не по-малко от две години минимум, до настъпването на една нова, сравнително устойчива политическа стабилизация.

Всичко това ще изисква и ще налага една много по-голяма гъвкавост и творчество при прилагането на макроикономическите решения и политики; гъвкавост и творчество, които правилата на членство в Европейския Валутен Механизъм II и тези на Европейския Банков Съюз далеч няма да позволят и ще се навлезе в конфликти.

Включваме се в ЕRМ II и в Европейския Банков Съюз и в период, когато и двата съюза са все още с недовършена архитектура и механизми на функциониране, а Еврозоната е най-силно ударената от кризата група от икономики. Редица отворени и неотговорени въпроси стоят и към Европейския Банков Съюз.

Трудно е за мене да си представя едно правителство с доверие, компетентност и със самочувствие да тръгва по пътя към еврото в един толкова нестабилен период, когато националните икономически, финансови и социални разходи за това (да не говоря за политическите!) ще бъдат твърде високи, особено за страна, която ще е във вихъра на една комплексна криза. Но, пътят вече е поет и дано да го извървим с необходимата мъдрост и рационалност.

Приемането на България и Хърватско за членове на ЕRМ II е очевидно политическо решение, целящо да вдъхне оптимизъм и ентусиазъм на досегашните членки на Еврозоната (не малко от тях разколебани в Еврото), но не виждам американският долар да се е разтреперил от страх поради приемането на България в този съюз.

С тревога отбелязвам, че ни очакват изключително сложни и противоречиви икономически и социални времена за напред, ако не се отиде час по-скоро към смяна на досегашния ре-активен и следващ грешките в голяма част от Европа модел на управление с един про-активен модел на икономическо и социално управление, изцяло съобразен със спецификата на страната ни, състоянието на икономиката и социалната ни система и националните ни икономически интереси.

Полша, Чехия и Унгария, намиращи се в сърцето на Европа продължават гъвкаво да управляват своите национални икономики и да избират посоката на своите интереси и характерът и насоките на своите собствени макроикономически и монетарни политики.

България се нуждае от модел на икономическо управление, отдалечаващ се от модела на Вашингтонския консенсус и възприемащ съвременните характеристики на Стокхолмския Меморандум, предложен в края на 2016 г. от група икономисти, ръководени от Джоузеф Стиглиц.

Модел, който ще трябва да заложи в себе си идентификацията на всички значими трендове и предизвикателства, пред които ще се изправи българската икономика през следващите двадесет и пет години.

Такъв модел следва да отпуши всички стратегически запушвания, които пречеха на социално-икономическото развитие през последните 30 години, като: идеологическо поляризиране, слаб публичен сектор, недоразвит частен сектор, неразвита политика на използване на богатството на човешкия капитал, занемарена индустриална политика, изоставено земеделие, остаряла инфраструктура, малък пазар, изкривен климат за привличане на чужди инвестиции, слаба институции, недемократично управление.

 

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.