АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Време за категорични решения и действия

Игнат Минков - 01 септември 2020

Случващото се в страната ме изпълва с все по-голяма тревога.

Не искам да се връщам към  коментирани вече събития, но цинизмът на Бойко Борисов –  нашият министър-председател, приканва отново вниманието към тях. Безогледно от негова страна и срамно за България е той да продължава да определя дневния ред на обществото.  Защото стана безусловно ясно, че начело на изпълнителната власт у нас стои разобличен мафиот, „мутра“,  според всички социални и нравствени норми – своеобразен capo di tutti capi на мафията в страната!

Вече добре се знае, че при Борисов и ГЕРБ корупцията стана основна характерна черта на това управление, че мутренските модели на бизнес и живот са ярка характеристика на обществото ни през последните 10-11 години. За това все по-упорито бият тревога опозиционната Българска социалистическа партия, президентът, честните граждани, индустриалци, обществени и културни дейци, централни институции на ЕС, световни медии. Но на този тревожен фон за пръв път се разкри и че нашият министър-председател  лично  е ръководил  това, което може да се нарече организирана престъпна група (ОПГ), включваща ексминистъра на финансите Владислав Горанов, председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, крупния български олигарх и финансов магнат Васил Божков („Черепа“). За кръгло 5 години групата е отклонила от фиска на България над 690 млн. лв., от които пряко за себе си през последните две години – към 70 млн. лв. В парламента  народният представител от опозицията проф. Румен Гечев подробно анализира същността на престъплението и поиска оставките на тримата, а с това и на цялото правителство.

Появиха се и нови разкрития, уличаващи персонално премиера ни в престъпления: снимки и видеозаписи, правени в различно време в спалнята му в държавната резиденция  „Секвоя“, показващи чекмедже, пълно с  пачки от по 500 €, кюлчета злато, пистолет… Всеки от тези два факта сам по себе си е  предостатъчен за подаване на оставка и падане на правителството на ГЕРБ от власт.

Но нищо такова  не последва!

Нещата не се промениха и когато скандален запис на Бойко Борисов разкри неговото  недопустимо цинично, компрометиращо  просташко отношение към най-важни български  държавни институции и техни ръководители, към негови колеги в Европа  и ръководители на ЕС. Разбра се (за кой ли път!), че нашият министър-председател няма нито култура, нито морал, нито достойнство! Не стига това, но той абсолютно безпардонно се перчи със своята простотия и цинизъм, смята тези си качества за особено ценни и важни, гордее се с тях?! Оказа се, че на тези „качества“ на Борисов се възхищава и  „подражава“ и новоизбраният главен прокурор  Иван Гешев  („Аз обичам да се правя но луд, ама Вие, г-н премиер, се правите на луд много успешно!“)… И другите, разкрити от записа факти за управленските похвати и морал на Борисов, са  толкова компрометиращи и  неприемливи, че само заради този запис той трябва да изчезне завинаги от политическата сцена.

Три поредни конкретни неоспорими основания за оставка! Но не би! Ако за само едно от тези престъпления бе уличен политик от опозицията – мале мила! –  щеше да бъде арестуван, затворен и разнищен докрай, но срещу Борисов – нищо!

Българите  продължаваме „да ядем жабето“ 

Примиряваме се да  ни управлява  такава одиозна личност! Нито пачките от нощното му шкафче,  нито разкриващият го като негодяй и абсолютно аморален тип запис с откровенията му, нито уличаващите го  разкрития на изхвърления от бандата му Божков за злоупотреба със стотици милиони го накараха да се откаже от властта. Обратното, разгръща все по-активна „дейност“ във всички възможни направления. Борисов безочливо отиде на  Европейския съвет,  приел финансовата рамка на ЕС за следващите 7 години.

Невладеещ езици, необразован, страхлив, безотговорен и сервилен, а сега и морално дискредитиран, той и този път не успя  да защити българските интереси (например, най-бедният в Европа район – Българският Северозапад, получи пак много по-малко средства от не така бедни райони в други европейски страни!) и с невнятното си поведение отново ни унижи, принуди ни пак да берем срама, че той е лицето на България.

Последва „ремонт на  кабинета“ – бяха отстранени компрометирали се министри на ГЕРБ (така  скри  финансовия министър Горанов от светлината на прожекторите). После яхна отново джипа и тръгна да раздава милиони. А когато и това не помогна и исканията на  оставки – неговата и тази на главния прокурор Гешев, станаха още по-настоятелни, предложи „рестарт“  на обществения живот в страната, нова конституция на България и  свикване на Велико народно събрание за приемането ѝ.

Всичко тези безобразия вървяха успоредно с атаките на Бойко Борисов и главния прокурор  Иван Гешев срещу президента Румен Радев, за да бъде той дискредитиран и унижаван, да се намали високият му престиж на мъдър и отговорен държавник. Целта е не само да се отклони вниманието на обществеността от престъпленията на Борисов и ГЕРБ, но дори, ако е възможно, Радев да бъде обвинен в престъпления и свален от власт. Всъщност тази политика срещу Румен Радев управляващата партия ГЕРБ и босът ѝ следват буквално от първата минута на встъпването на президента в длъжност.

В българското общество възникна небивала и крайно обезпокоителна ситуация. Министър-председателят Борисов овладя трите върховни власти на страната – Министерския съвет, Народното събрание и съдебната власт в лицето на главния прокурор Иван Гешев. Народното събрание – водещата политическа институция според конституцията, не само се превърна в безропотен придатък на правителството и лично на Борисов, но и дълбоко се деквалифицира и дискредитира като законодателен орган. То не контролира изпълнителната власт, търпи изземването на негови важни пълномощия от министър-председателя, приема лобистки  закони. В най-дълбока криза се оказа съдебната система. Новоизбраният главен прокурор Гешев открито  се постави в услуга на Борисов, на  ГЕРБ и на мафиотските структури, чиито интереси защитават. Наместо да разследва престъпления, в това число на министър-председателя, прокуратурата на практика ги защитава и започна целенасочено да отправя обвинения срещу здравите сили в страната, отхвърлящи мафиотската политика на управляващите.

Правителство, Народно събрание и Прокуратура на практика се оказват неспособни да изпълняват предопределените им от конституцията държавнотворни и контролни  функции, сринаха моралния си облик, губят легитимността си.

Защо привличам вниманието към тази крайно тревожна ситуация? Защото зад всичко това, след вече десетгодишното управление на  Бойко Борисов, се разкрива крайно опасно за България явление: деградиране и дълбоко разложение в едно от най-важните градива на българския социум –

нравствения императив на българското общество!

Този нравствен дълг, повеля и  обет за достойнство, чест и законност, поддържал векове  българското мироздание, днес е подложен на целенасочено  обезличаване, което приема крайни, разлагащи, застрашителни за обществото ни измерения. Под властта на Бойко Борисов в политическия и обществения ни живот безогледно се рушат морални принципи и норми, разбирания за добро и зло, отговорност и дълг, патриотизъм, гражданска ангажираност и съпричастност, честност и достойнство във взаимоотношенията, алтруизъм и жертвоготовност, за труда като основополагаща човешка и обществена добродетел. Изместват ги цинизмът, безотговорността, некомпетентността, алчността, демагогията, лъжата, подлостта, мижитурковщината, слугинажът и предателството, наглостта, безогледната жажда за богатство, презрението към човека и сънародника.  Нравствената проказа вече е проникнала дълбоко в тъканта на българското общество. Примерите са толкова много и толкова обезпокоителни, че плашат дори само като изброяване.

А нравственият императив на нацията трябва да се утвърждава от държавата като фундаментална ценност, да се обогатява и укрепва, да се отстоява като неотменен принцип на социалните връзки и взаимоотношения, правещи националната ни система здрава и  издържлива – способна да надмогва кризи, да се организира за позитивни дела.  Важни са, разбира се, и други предпоставки, които тук няма да коментирам, но без възстановяване мощта на нравствения императив българското общество няма да може да се справи с все по-кризисните процеси, които го заливат. Неслучайно протестиращите виждат главните причини за българската криза във водещите рушители на нравствения закон в страната – безогледно овластилият се и опростачен в наглостта си министър-председател Борисов и главния прокурор Гешев – станал с политическото си раболепие пред Борисов и мафията най-ярък символ на беззаконие, безотговорност, безочливост и цинизъм.

В тази критична ситуация Президентът на България Румен Радев се оказва единствената висша държавна институция, която съхранява и поддържа високо своята нравствена отговорност и  легитимност. Днес той е  и  единственият държавен фактор, способен да обедини здравите сили на страната, да посочи пътя за преодоляване на кризата!

Тези свои качества и способности президентът Радев доказа през вече четирите години от своя мандат като държавен глава. В негово лице видяхме умен, уравновесен, отговорен и прозорлив държавник, принципен, честен и доблестен човек и гражданин, смел, безкомпромисен патриот и защитник на интересите на България. За разлика от Борисов, президентът Радев респектиращо достойно представя страната и на международното поле.

Г-н Радев не се поколеба да заеме принципна позиция и по все по-задълбочаващата се криза в българското общество.  Многократно предупреждаваше Борисов за неговата опасната за страната политика, а в  началото на тази година (на 5 февруари) дори обяви, че снема доверието си от правителството.

Логично бе след станалите разкрития за „подвизите“ на Бойко Борисов и въоръженото нахлуване на главния прокурор Гешев в  Президентството, отприщило народния гняв и протести, президентът Радев да поеме политическата отговорност и да посочи на обществото първите и  неотложни стъпки към спасението на страната:

Вън мутрите от политиката! Незабавна оставка на министър-председателя Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев! Служебно правителство и провеждане на честни избори с машинно и електронно гласуване!/“

искания, спонтанно издигнати и от протестиращите пред „портите на властта“ български граждани.

Вече два месеца центърът на София отново е зает от негодуващи българи. Много се изприказва за техния облик, за приликите им с протестиращите преди седем години срещу правителството на Орешарски. Но прилики няма. Докато тогавашните протести (след оставката на Пеевски) се превърнаха в платени от ГЕРБ (по признания на самия Борисов) и от външни структури шествия срещу доминираното от лявата партия коалиционно правителство, днешните протести са наистина дълбоко народни, спонтанни и  в духа на нравствения императив на българския народ. Не случайно в тях масово се включиха и български студенти, учещи в чужбина, а някои от  живеещите зад граница  се върнаха специално, за да протестират и да участват в блокадите на кръстовища в центъра на столицата.

Спиране на обществения разпад, връщане достойнството на страната, изхвърляне от политиката на корумпираните и некомпетентните, изваждане от управлението и съд за престъпниците, оставка на  Борисов и Гешев – това са най-неотложните искания на народния протест. На “жълтите павета“ той не е толкова многолюден,  макар че в някои дни протестиращите надхвърляха 100 000 души, но за оставките на Борисов и Гешев и за неотложни предсрочни избори се обявиха вече над 60% от гражданите на страната.

Президент и част от българският народ заеха единна категорична позиция срещу мафията. Една единствена нравствено легитимна държавна институция –  президентът Радев, подкрепян от честните граждани на страната, се изправи срещу политиците, овладели  проядените от корупция държавни институции, които изплашени за властта и привилегиите си, търсят възможност поне да отложат народното възмездие. В ръцете им са всички силови структури и средства – полиция, жандармерия, прокуратура, държавен апарат, стройно изградена система от послушни медии, парите на държавата и олигархията!

 Неравни сили!

Но първите са пасионарно обзети от духа на националния нравствен императив, вдъхновяващ за борба за спасението на Отечеството, за връщането му сред достойните проспериращи страни в Европа и света, за  чистота на нравите и светло бъдеще за децата на България!

Зад вторите стои безогледният цинизъм, готовността за нови престъпления за спасение на самозабравилите се властници.

И ето го големия въпрос:

На коя страна в тази исторически възникнала дилема, в този двубой  са  българските писатели, драматурзи, композитори, актьори и музиканти, българските студенти, учители, българските обществени и социални институции, националните медии, сънародниците ни, работещи  във финансираните отвън НПО-та и структури –  дълбоко набъркали се в обществения ни живот;  кого поддържат те,  от към коя страна стоят,  към кого са готови да приобщят своите сили? 

Този въпрос стои с всичката си сила и пред ръководителите на двата ни синдиката – КНСБ и „Подкрепа“, за които протестите са нещо незначително, незаслужаващо внимание.

С отношението си към възникналата дилема безпокойство предизвикват и националните медии. Прикривайки се зад прословутото изискване за „плурализъм“, „представяне на всички гледни точки“,  те на практика продължават да поддържат управлението на ГЕРБ и Борисов, игнорирайки и вече личната политическа неадекватност на Борисов. Продължават да представят, удобно за Борисов,  отношението между корумпираната изпълнителна власт и президента като лична борба за надмощие между двама политици със свои пристрастия.  Разгърнаха широки дискусии в подкрепа на пъкления Борисов замисъл за нова конституция и ВНС, пропускайки важната оценка на президента Радев, че това решение на министър-председателя е цинизъм, унизителен опит чрез окепазяване на най-възвишения национален документ да спаси прогнилата си  власт.

И как се получава така, че  май не се минава ден без негативни становища за президента на държавата ни и негативизъм към опониращата на Борисов левица, може би единствената днес политическа сила, способна да стане катализатор за толкова необходимите промени в обществото ни. Напоследък във всички новини се излъчват и коментари за контрапротести. Но в нито един от тях не чухме въпрос към контрапротестиращите как гледат те на пачките с евра в спалнята на Борисов и трябва ли да му простим 700-те милиона, от които е лишил държавната хазна.

Оставката на главния прокурор Гешев е не по-маловажна предпоставка за преодоляване на кризата. Много са проблемите, които тази личност остро поставя. В общественото пространство това лято волно се носи и танцува  крайно интересен „апокрив“ на една от нашите служби за национална сигурност,  „написан“ в късната есен на 2015 година. Според него лицето Иван Стоименов  Гешев за периода от 2010 г. до 2015 г. в три безименни сметки на банки в Швейцария и Монако е събрал  и има общо над 4 200 000 швейцарски франка. Парите са набирани чрез вложения от банки в Лихтенщайн, Швейцария и РФ. Притежателят им има достъп до тях чрез електронно устройство – мобилен  терминал с интернет свързаност, чрез което осъществява банкови транзакции. Този „апокрив“  може да обясни високото самочувствие на сегашния ни главен прокурор, но поставя и редица въпроси.  Първият е към предшественика му Сотир Цацаров. Уведомен ли е за този документ Висшият съдебен съвет и по-специално двадесетте „съдебни заседатели“, избрали на два пъти Гешев за главен прокурор, или са знаели за него и затова са подкрепили толкова категорично  кандидатурата му? „Апокрифът“ май обяснява и защо г-н Цацаров отказва да информира обществеността: Гешев за времето на прокурорстването си колко обвинения е внесъл в съда.  Защото протестиращи упорито твърдят, че Гешев в дългогодишната си практика няма  внесени в съда обвинения. Дали тлъстите банкови сметки в швейцарски франкове не се дължат на този факт? И случайно ли се твърди, че  в съдебната ни система  днес има скрита жестока борба между прокурори и съдии:  прокурорите не внасят дела в съда и ги приключват със споразумения с престъпниците (срещу съответните „парични компенсации“ за моралните терзания, че нарушават закона), с което лишават съдиите да се „възползват“ от същото, когато делата стигнат при тях?!  Още едно  проявление на мафиотския морал, за сметка на  обезличения ни нравствен обществен императив! Сигурно и днес г-н Цацаров няма да ни покаже „апокрифа“. Но защо не го направи службата, която го е изготвила –и пред нея вече категорично стои въпросът – на коя страна от обществената барикада ще застане в изпълнение на служебния си дълг и на клетвите, които служителите ѝ са давали, встъпвайки в длъжност?

*

Ще  минат десетилетия и нашите потомци ще се дивят как ние десет години сме търпели да ни управлява най-неудачният министър-председател за цялата нова история на страната, безотговорен и неук, закоравял циник, закотвил я на дъното по всички европейски класации, обезличена, омаломощена, обезнадеждена…

Ще съберем ли днес сили да спрем разпада, да изтрием срама и изправим  глави за непримиримост и борба до победа!

 

 

 

Доцент д-р  Игнат Ст. Минков е етнолог, специалист по съвременни етнически процеси. Над 30 години е работил в Института за етнология и фолклористика на БАН, през 3 от тях е отговарял и за работата на Националния етнографски музей. Консултирал е висши държавни институции. Сред близо 120-те му научни и приложни работи особен интерес предизвика монографията му „Етноси и глобализациони общности.…