ЛИТЕРАТУРА
Нямо небе

Иван Габеров - 03 октомври 2020

 

Нямо небе,
димна мъгла,
по клоните пусто.
Жадна вода,
мъртва трева,
суха локва от чувства.
Жилав пейзаж,
жалък типаж
на отминало случване.
Кой е това,
който бели кора
от стъблото на ужаса?
Спри да мълчиш,
виж и прости,
върни ме
у Себе Си
Господи!
Има какво
с твоята мощ
да съградя
с моите кости.
Свий тази жал,
локва грапава кал –
като цигара.
И запали –
идните дни
в светлина да догарят.

   

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП. Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ „Ген. Владимир Заимов“ със златен медал. През 1990 г. става…