АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Да се откажем от глаголицата и от делото на Кирил и Методий

Искра Баева - 04 октомври 2020

Всъщност точно това е смисълът на гласуваното на първо четене предложение празникът 24 май да бъде преименуван от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ в „Ден на българската писменост, просвета и култура“. Както вносителите ни обясняват, кирилицата е изработена в българската държава, затова тя си е българска. Само че глогалицата няма нищо общо с нашата територия, сиреч тя очевидно не е българска. Нещо повече, делото на Кирил и Методий също няма нищо общо с България, защото всичките им мисии са доста далеч от тогавашните граници на средновековна България. Значи те няма нищо общо с България.

И не само това. Според националистите, като обявим 24 май за празник само на българската писменост целият свят трябва да признае, че кирилицата е българска. Само че не е ли логично, че националистите и от другите държави, пишещи на кирилица, могат да направят същото – тъй като в тяхната азбука има по няколко букви, отличаващи се от нашата азбука, те да си направят празници например на северномакедонската азбука, на руската азбука, на украинската азбука и т.н. Разбира се, ако им хрумне да делят делото на славянската (и не само) просвета.

Това е типичен пример за криворазбран национализъм – да се делим и да дърпаме към себе си общото дело, вместо да го споделяме. Такова нещо за пореден път ни предлагат в един парламент, в който 73 депутати могат недомислено да вземат решение с общонационални последици.

Не искам да развалям общата убеденост, че целият славянски свят трябва да ни бъде благодарен за кирилицата, но не мога да не посоча някои неудобни истини.

Първата е, че не всички славяни пишат на кирилица. Правят го само източните и повечето южни славяни. Сред западните, към които е била насочена мисията на Кирил и Методий, се налага католицизмът и на тях им се налага да приспособяват непригодината за езиците им латиница. Та те не пишат на кирилица, въпреки че в Словакия и Чехия продължават да честват делото на светите братя (без да им дойде на ум да си ги присвояват). Същото е положението и сред западната част от южните славяни – хървати, словенци, босненци.

Втората неудобна истина. В Русия кирилицата несъмнено идва от България, но харесва ли ни това или не, тя се превръща в световна азбука не благодарение на нас, а благодарение именно на Русия. Защото Руската империя налага официалната си писменост в разпрострялата се нашироко своя държава. И пак благодарение на Русия кирилицата и до ден днешен се ползва и в такава държава като Монголия. Някой твърди ли, че монголците са се кирилизирали заради просветните усилия на българските мисионери?

И накрая – не е ли добре най-после да разберем, че силата на културата се ражда, когато творчеството и знанието се споделят, а не се приватизират.

 

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…