АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Надменната „Европейска цивилизация“

Румен Попов - 05 октомври 2020

„Аз направих своя цивилизационен избор“, „ България направи своя цивилизационен избор“ – изрази на мастити политици и хората, които  редовно присъстват на телевизионния екран. Очевидно, те са направили своя избор от многото цивилизации на цивилизационния пазар.

Ако попитате търсачките  Google, Яндекс , енциклопедичните речници и др. що е то „цивилизация“ ще намерите разни определения, но всички те се свеждат до:

Основни характеристики: съществуване на град (уседналост на населението); специализация на трудовата дейност; концентрация на излишък от произведени блага; класова структура; държавна организация.

Второстепенни характеристики: огромни култови сгради; търговия с далечни земи; монументални произведения на изкуството; писменост (счетоводство, регистри); научно познание (математикагеометрияастрономия).

Горните характеристики еднозначно поставят извън съвременната цивилизация обитателите на джунглите на Амазония и Африка, обитателите на някои острови в Тихия океан и други кътчета на планетата, забравени от бога.

Преди хилядолетия са съществували други цивилизации – на шумерите, на Египет, на древна Гърция и Рим, на маите и инките, които по една или друга причина са изчезнали, като са оставили огромно наследство, което се е вписало в съвременната цивилизация, но изборът на която и да е от тези цивилизации от съвременния политик е очевидно невъзможен.

Ако приемем горните характеристики за верни, справедливо е да попитаме:  Коя цивилизация сме избрали и какви са нейните отличия от другите хипотетични?

Вечните подозрителни погледи са насочени към Китай. Всеки средно образован човек може да посочи огромният принос на Китай в човешката цивилизация: книгопечатането, книжните пари, металолеенето, компаса, корабостроенито и корабоплаването, барута, манифактурата и какво ли още не. В същото време в съвременен Китай са вписани и развити всички по-горе изредени характеристики на съвременното цивилизовано общество. Възниква резонният въпрос: С какво Китай е в друга цивилизация, отлична от нашата, Европейската.

Друг също така подозрителен поглед е насочен към Руската федерация. Няма нужда да повтарям изложените по-горе доводи за абсурдността на тази подозрителност.

Въпреки тези аргументи европейските политици и нашите приспешници редовно отграничават Европа и Америка  от Китай и Русия като нещо различно от тях, от друга цивилизационна група. От само себе си се разбира, че  Европейската е с по-висока степен на развитие. Пренебрегва се очевидният  факт, че цивилизацията на съвременното човечество се изгражда по общ модел и има общи характеристики в регионите на света. При съвременната глобална обвързаност на икономиките, финансите, културния обмен между народите и континентите, многократно ускорени от неограничения  информационен поток и информационните технологии цивилизацията се развива като единен процес.

Не може да се игнорира и другото: във всеки регион на планетата, във всяка страна този процес се развива с много различия, продиктувани от конкретното историческо наследство. Това често внася объркване на понятието цивилизация с културните, политическите и битовите различия между народите от различните континенти и страни. Това, че китайците пишат и водят своите счетоводни книги с йероглифи и живеят в различен от нас конституционен ред, не ги преселва в друга цивилизация. Както и това, че в ислямския свят отношението към жените е различно от това в християнския свят, не е основание да ги числим към друга цивилизация.

Истински цивилизованият подход
е да ги приемем такива каквито са

Защото различия има в градоустройството, класовата структура, изкуството. Едва ли е възможно унифицирането на всичко, което съставлява цивилизацията, но законотворците на т.н. Европейска цивилизация провеждат именно такава пропагандна и законодателна политика. При това не е трудно да се забележи, че образците, които се предлагат и налагат на държавите и народите, произлизат от богоизбраните страни на Европа и Америка. Тази измислена Европейска цивилизация се предлага не само за вътрешна употреба, но и като единствен образец за човечеството.

Средностатистическият  европеец и  особено нашите комплексирани политици приемат за цивилизовано общество и цивилизация средата, в която живеят те и северноамериканците. Няма  съмнение, че в тези райони елементите, характеризиращи съвременното понятие за цивилизация, са най-пълно развити. Това мотивира чувството за превъзходство, което е опиянило голяма част от европейския и северноамериканския свят. Силно то се подхранва  и от особеностите на политическата и правовата системи, които са изградени в тази част на света и се определят като единствено демократични и с право на съществуване. Във всички случаи те са „Най“ и образец, който не може да бъде заобиколен, ако искате да бъдете приети в семейството на тази „Европейска цивилизация“.

Настървеното желание да се  разделя съвременна общочовешка цивилизация на парчета,

неприемането на Китай, Русия и други страни
като равноправни членове на цивилизацията

на съвременното човечество и на отделните народи (поне на по-голямата част от тях) има друг произход. Отговорът трябва да се търси не в неизбежните цивилизационни различия между народите, а в различните апетити за богатство и свързаното с него желание за доминиране.

По една или друга причина Западна Европа и САЩ са икономически по-добре развити от останалия свят. Тяхната  икономическата сила подхранва  хипертрофираното самочувствие и непреодолимото желание  на европееца и европейските политици (в тази група най-важните членове са от другата страна на  Атлантика)  да  налагат своите икономически интереси, правни норми и политическо устройство на всички, които са извън тази измислена цивилизация. На американеца от САЩ по конституция е отредено задължението да защитава свободата и демокрацията навсякъде по света. И това задължение оправдава стотиците военни бази по света около Китай и Русия, там където „свободата е застрашена“, бруталната военна намеса в живота на страни и народи, които с нищо не застрашават свободата и независимостта на Щатите, но имат апетитни богатства и територии. Санкционната политика стана мощно средство за ограничаване развитието и деформирането на  икономиките на всички страни, които по един или друг начин противоречат на интересите на САЩ и Европейския съюз. В този кръг попадат Китай, Русия , Ирак, Северна Корея, Куба и др.

Изразът „Ние направихме своя цивилизационен избор“
няма нищо общо с цивилизацията

Това е избор за принадлежност към една икономическа структура – Европейския съюз и военната структура НАТО. Те  има своите икономически и военно-стратегически интереси, които са насочени както към страните членки, така и далеч извън границите на съюза. Но във всички случаи са в интерес на САЩ и на „началниците“ от ЕС, както казва Б.Б.

Ако говорим за нашата страна, тя стана жертва на въпросните „стратегически интереси“ със загубата на нефтопровода „Бургас – Александрополис“, газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“.

Заслужава си да отбележим, че за осъществяването на военно-стратегическите цели  на „цивилизацията“, към която ние с ентусиазъм се прикачихме, споменатите по-горе „началници“ предвиждат и средства, различни от политическите, икономическите, културните и пр. Тези средства са достатъчно мощни, за да разрушат световната цивилизация, включително и тази, към която имаме претенции, че принадлежим, и да обезсмислят всичко, което човечеството е съградило в милионите години на своето развитие.

 

Румен Попов е български офицер, контраадмирал, о.р. Роден е в Пловдив през 1932 г. Завършва Висшето военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ през 1953 г. Във ВМФ десет години служи на подводни лодки от щурман до командир на подводна лодка. Завършва Военноморската академия в Ленинград (Санкт Петербург) през 1966 г., след което служи в щаба на ВМФ и оперативно управление на Генералния…