ОТ ЧУЖДИТЕ МЕДИИ
Америка, обхваната от лудост

Томас Франк - 08 октомври 2020

Назначаването от Доналд Тръмп на нов съдия във Върховния съд открива ново поле на остри противопоставяния в Съединените щати, доколкото новоназначеният може да изиграе решаваща роля в случай на оспорване на резултатите от президентските избори на 3 ноември. Още повече, че нито един от двата лагера не проявява готовност да приеме поражението.

ПРЕЗ настоящата ужасна година можехме да прекараме прекрасно лято. Да се приберем например в къщата си в Канзас Сити. В квартал, където изобилстват ниско подстригани морави и резиденции с осанката на дворци на потомствени аристократи. Да прекараме август спокойно в четене на романи, разтоварващ физически труд, гледане на стари филми и почерпки с вино от Мисури. Можехме да забравим, че смъртоносната пандемия продължава да върлува, а тесният ни кръг на просперитет и покой е застрашен от икономически срив. Времето предразполагаше да яхнем велосипедите, да поемем по тихите колоездачни алеи на един от най-красивите градове на Съединените щати. Но стигаше само след края на разходката да се свържем с Туитър и да разтворим вестника, оставен пред входа от любезния пощальон, и тогава…

Бум. Всичко остава каквото беше довчера: паника, объркване, конфликти. Видео ругатни по мрежата, русоляви младежи в маскировъчни дрехи размахват бойни оръжия, автомобилисти се врязват в колони от манифестиращи, истерични типове рецитират основополагащи текстове, мъчейки се да прикрият умопомрачението си. Ежедневни нови симптоми на упадък, заедно с непомръкващото впечатление, че никой всъщност не разбира какво точно се случва. Ето два случайно подбрани откъса от информации, публикувани в ежедневника Канзас Сити Стар от 14 юли 2020 г.:

– В ресторант, предлагащ печено на скара, недалеч от дома ми, влезе клиент с голяма червена шапка, украсена с името на Тръмп, но без защитна маска. Момчето на входа (получаващо 8,50 долара на час, както е посочено във вестника) го помоли да си покрие устата и носа, както изисква правилникът, но влезлият ‒ досущ Клинт Истууд в италиански уестърн ‒ запретна тениската си, за да покаже, че носи пистолет.

– Заглавието на първа страница е посветено на „безконтролното разпространение на коронавируса“ в щата Канзас ‒ констатация, която вестникът се въздържа да коментира на база собствени източници, задоволявайки се да помести епидемиологична карта, свалена от Интернет. Вероятно по приумица на отговорния за публикацията, оцветяването на щата Канзас е променено от кървавочервено (лоша ситуация) в огненочервено (изключително лоша ситуация). И това е всичко, ако изключим някои локални подробности. Двата милиона жители на Канзас трябва да се съобразят със силно обезпокоителното съобщение, разгласено по волята на човек, решил да промени картата от официалния сайт.

Да се подхранват описания на реалната действителност с туитове или карти, взети от Интернет, е сигнал преди всичко за леност на журналистиката, но свидетелства също и за обстановката в днешна Америка. Поради недостиг от журналисти регионалните всекидневници не са вече в състояние да обобщават информации, събирани от четирите посоки на щата. Канзас Сити Стар, както повечето регионални вестници в другите щати на страната, бе многократно продаван и препродаван през последните години, а журналистическият състав постепенно бе обезкръвен. През 2017 г. вестникът напусна историческия си адрес, а собственикът му фалира през февруари т.г. През юли изданието бе купено от спекулативен инвестиционен фонд със седалище в Ню Джърси.

Такова е положението в Америка през 2020 г.: никой вече не може да бъде сигурен за нищо, а агонията на пресата само загатва за проблема. Поради безпрецедентната карантина личните контакти са трудно осъществими; обществените сгради затвориха врати или ограничиха достъпа на посетители; броят на убийствата расте главоломно; хората се боят да пътуват със самолет; голяма част от учебните заведения са преминали на дистанционно обучение; „Фокс Нюз“ залива възрастната аудитория с картини на насилие и хаос; старият мобилен телефон звъни само за да съобщи предварително записано предупреждение за съд и затвор, в случай че няколко хиляди долара не бъдат преведени незабавно по сметката на определена финансова институция.

Подклаждат се многобройни страхове

МЕЖДУВРЕМЕННО ураганите сякаш се редят на опашка, за да опустошават Луизиана; в Калифорния небето е станало оранжево от многобройните пожари, а мнозинството от населението е изпаднало в депресия. Сякаш целият свят пропада, а никой не се наема да го спаси. До неотдавна през трудните периоди държавните ръководители залагаха на способността си да вдъхват надежда на населението, но сегашният обитател на Белия дом въобще не се занимава с това – единствената му грижа е да се измъкне от отговорност. Егоцентрик, неспособен да прояви и най-малка искреност, Доналд Тръмп реагира на страданията на своя народ подобно на малоумен свидетел на пътна катастрофа, годен само да преповтаря собствените си бълнувания. Едно от най-подходящите свидетелства за тази епистемологична немощ ни предлага кметът на Канзас Сити. Помолен от Стар да коментира слуха, че в града били изпратени федерални агенти, той заявява: „Невъзможно е да се провери дали това е истина, тъй като нищо вече не може да бъде проверено“.

Когато нищо не подлежи на проверка, на помощ идва въображението. А по време на Covid-19 въобще не е нужна голяма доза въображение, за да се изострят страховете и да бъдат доведени до невиждан пароксизъм. Усещането е, че американците се чувстват изправени пред края на света или пред края на нашия начин на живот, или пред края на нещо велико и важно, което е невъзможно да дефинираме, но което ни засяга и безпокои в най-висша степен.

Ето как могат да се резюмират десетина от най-изявените страхове. Страх, че Върховният съд може трайно да попадне под властта на консерваторите. Страх от полицаи расисти, които громят и убиват ненаказано. Страх от метежи. Страх от безработица. Страх от съседите, които отказват да носят маски. Страх от самата маска, сравнима с намордник, който някаква тайнствена власт налага на вашата индивидуалност.

Но през тази година на избори основният страх, който сковава, е от политическо естество: страх, че демокрацията е на смъртно легло и може да бъде срината от диктатура. Това опасение действително не е нещо ново; левицата го разгаря епизодично от много години насам [1]. Отдавна вече за проява на демократичност се смята да изкажеш мнението, че Тръмп всъщност не е нищо друго, освен руски агент, и че всеки един от поредните му гафове е допълнителен сигнал за съществуването на заговор срещу демокрацията; аналогиите с „Уотъргейт“ процъфтяха от момента на полагането на президентската му клетва [2]. През 2018 г. двама професори от „Харвард“ заеха челно място в продажбите, предлагайки на пазара научно изследване, озаглавено на френски La mort de la démocratie (Смъртта на демокрацията). Този президент, както подчертава техният ужасяващ разказ, не уважава нито нормите, нито традициите, още по-малко медиите, не уважава дори професионалистите от Държавния департамент.

Прогресивистите вече не споменават „Русиягейт“ [3], но няма и нужда да го правят. Културният шок, причинен от Covid-19, който налага всичко да се поставя под знака на паниката и спешността, обедини витаещите страхове под формата на същински ураган от тревожни очаквания. С приближаване на датата на изборите той се разраства все повече. Едно популярно есе носи заглавието: „Не знаем как по-добре да ви предупредим. Америка умира“ [4]. Подобни предупреждения, вещаещи мрачно политическо бъдеще, заливат социалните мрежи почти всекидневно.

Най-стъписващо е, че поддръжниците на Тръмп се показват не по-малко изплашени, очаквайки държавен преврат, подготвян от висши държавни служители. Консервативната версия на този масов кошмар интерпретира опасенията на демократите от тръмпистки удар срещу демокрацията като доказателство за техните собствени намерения да подкопаят същата тази демокрация, чийто единствен недостатък бил, че е направила възможно издигането на Тръмп на власт. Според тази необичайна интерпретация, демократите умишлено издавали следи от собствената си конспирация, „та в определения ден, да не си помислите, че става дума за таен заговор“ [5]. Това остроумно упражнение по интелектуална акробатика, изпълнено без предпазна мрежа, е дело на Майкъл Антон – бивш високопоставен член на администрацията на Тръмп, известен главно с това, че през 2016 г. сравни избирането на приятеля си милиардер с бунт на пасажери на самолет, отвлечен от терористи и решили да вземат съдбата си в собствените си ръце.

„Върховен страхливец“

ПАНДЕМИЯТА принуди демократите и републиканците да съкратят драстично публичните изяви, свързани с националните си конвенции, които по принцип са най-важните събития в годината на избирателна кампания. Заместиха ги с изключително непривлекателно телевизионно шоу – четири нощи невзрачно продуцирани монолози, изпълнени от най-известните представители на всяка от формациите. Двете постановки си противоречаха тотално: републиканците крещяха и ругаеха, а демократите наблягаха на етническото разнообразие и предполагаемите морални достойнства на своите лидери. Общо взето обаче тези две пропагандни схеми по време на Covid-19 показват множество прилики. И в двата случая целта бе да се предизвика у зрителя рефлекс на паника и възможно най-дълбоко отвращение към противниковия лагер. Заедно с надеждата, че подобие на нормалност би могло да се възцари единствено при победа на собствения кандидат през ноември.

При демократите целта да се всява „паника“ се подхранваше почти изключително от собствени източници. Достатъчно бе да се повтаря това, което преобладаващата част от медиите ‒ извън „Фокс Нюз“ – излъчва вече четири години: че Тръмп е заплаха за нашите институции; че той разпалва фанатизма сред своите привърженици; че очевидно се провали в борбата срещу пандемията; че е тотално некомпетентен; че се стреми да дискредитира целия избирателен процес и т.н. Тези обвинения са лесно защитими, тъй като съвпадат до голяма степен с реалността.

Сенаторката от Илинойс Тами Дъкуърт нарече Тръмп „върховен страхливец“, за това че, отстъпвайки пред Кремъл, е извършил предателство спрямо американските военнослужещи. Поп певицата Били Айлиш заяви, че президентът „руши нашата страна и всичко, което обичаме“. Губернаторът на щата Ню Йорк, Ендрю Куомо, приел обичайната си поза на компетентен администратор [6], изказа мнение, че самият тръмпизъм е нещо като вирус. Но най-ефикасен в това представление бе безспорно бившият президент Барак Обама, който въздържано, но научнообосновано обобщи опасностите от тръмпизма. Отбелязвайки, че се надявал, след като поеме поста, магнатът по недвижими имоти да се издигне на висотата на своите функции, той уточни: „Но той никога не го постигна. (…) Не прояви никакъв интерес към работата, никакъв интерес към откриване на поле за съгласие, никакъв интерес към използване на огромната мощ на своя кабинет за подпомагане на когото и да било, освен на него самия и приятелите му, никакъв интерес да разглежда президентството по друг начин, освен като обикновено риалити шоу, от което се възползва, за да привлича необходимото внимание“. След това изцяло прехвърли върху наследника си отговорността за жертвите на Covid-19, както и за опетняването на „нашето славно име навсякъде по света“, каквото и да е. Реагирайки на изразените от републиканците опасения за фалшификация на изборите, бившият президент изпълни рисково задно салто, като заяви: „Ето така запада демокрацията. Докато не остане и следа от демокрация“.

Друга важна тема на конвенцията на демократите бе: Защо г-н Джоузеф Байдън е нашият най-добър приятел. Той е „наш брат“, уверява Обама, човек „надарен с емпатия“, „честен“ и „почтен“, подчерта Бърни Сандърс. Ценно време бе спестено за разисквания относно безкрайно дългата политическа кариера на Байдън, отчасти защото равносметката му в областта на свободния обмен и съдебната репресия можеше да отблъсне избирателите, отчасти защото в условия на Covid-19 всеки конфликт трябва да се сведе до конфронтация между доброто и злото или, по думите на г-н Байдън, до търсене на светлина за „закриване на сезона на мрака в Америка“.

„Всички избори са важни, ни напомни той с непохватния тон, на който дължи своето очарование. Но ние усещаме с цялата си плът, че точно тези ще имат още по-тежки последствия“. Те „ще определят на какво ще прилича Америка през много дълъг период от време. Заложени са нашата идентичност, състраданието, приличието, науката, демокрацията, всичко това е поставено на карта“. След това бившият вицепрезидент се съгласи да слезе за малко на равнището на фактите – в обстановката на пандемия, Америка регистрира „най-лошите постижения от всички нации на планетата“ ‒ преди отново да се оттегли в духовната сфера, поле на усърдни домогвания от страна на неназовани от него неприятели: „Дано историята реши, че краят на периода на американския мрак започва тази вечер, с любов, надежда и светлина, обединени в борбата за духовността на нацията“.

От десетилетия насам конвенциите на демократите по традиция се провеждат около основната сплотяваща тема – ние сме партия на средната класа, която бди да се съблюдават вашите интереси и се грижи правилата, налагани на простосмъртните, да важат също и за могъщите. Въпреки че с течение на времето това послание все по-малко съответстваше на реалността, историческата формула на партията наложително трябваше да се повтаря и преповтаря.

Но не и този път. Стана, разбира се, дума за страданията, наложени на народа поради икономическата криза, последвала „пандемията на г-н Тръмп“, но без прекалено да се подчертава този въпрос. Къде се дянаха демократите, които в миналото рязко осъждаха неравенството? Къде по „ковидово“ време се беше скрила идеята за социална справедливост? Отчасти в конвенцията на републиканците, провела се седмица по-късно. Любимата за демократите тема се появи там още първата вечер. След клетвата за вярност на консерваторите на сцената бе поканен младият Чарли Кирк, основател на студентска група, обявила война на преподавателите „левичари“, който призова присъстващите да се включат в нещо като класова борба. „Десетилетия наред, възкликна той, ръководните класи от двете партии продаваха нашето бъдеще. На Китай. На анонимни мултинационални компании. На жадни за печалби лобисти. Те го правеха, с цел да запазят собствената си власт. И да забогатяват. Като подправяха системата, за да притискат добрите патриоти от средните класи, борещи се да изградят семейство и да водят почтен живот“. Последвалият го оратор разобличи преподавателските профсъюзи.

Всяването на паника, основна тема през 2020 г., прие сърцераздирателна и атрактивна форма, специфична за всеки отделен оратор. Но докато демократите проявиха известна умереност при разкриване на системния характер на расизма на Тръмп и опасностите, които той създава за демократичните институции, републиканците се оказаха ненадминати в изобразяване на тоталния ужас. Проявиха се като виртуози на страха, майстори в регистъра на кошмарните перспективи, пред които е изправен целият свят. Изпълнението им бе на нивото на гениалния пианист Владимир Хоровиц. Дайте отново властта на демократите, казваха те, и ще видите не само края на демокрацията, а смъртта на самата цивилизация. Навсякъде ще пламнат размирици, по-опасни от протестите срещу полицейското насилие през лятото. Частните имоти ще бъдат опожарени, статуите ‒повалени, крайградските зони на бели заселници ‒ унищожени. Но големите медии няма да споменат нищо за това, разбира се, тъй като са хипнотизирани от сирените на левичарството и анархията…

Ето и цитат от речта на Джеймс Джордан, представител на Охайо на конгреса: „Вижте какво става в американските градове: престъпност, насилие, царство на тълпата. (…) Демократите няма да ви оставят да идете на работа, но ще ви оставят да вдигате метежи“.

В същия смисъл се изказаха г-н Марк и г-жа Патриша МакКлозки, заможна двойка от Сейнт Луис в Мисури, известни с това, че насочиха огнестрелни оръжия срещу мирни манифестанти на движението BLM („Животът на черните има значение“): „Те искат изцяло да унищожат предградията“; „Семейството ви не ще разполага със сигурност в Америка на радикалните демократи“; „Тълпата, насъсквана от техните поддръжници в медиите, ще се опита да ни унищожи.“

Необичайна класова борба

Кимбърли Гилфойл, бивша водеща по „Фокс Нюз“, наета от „Тръмп Органайзейшън“, направо изкряска речта си, като че говореше по микрофон на стадион пред петдесет хиляди зрители, докато се изказваше в празна стая на офис във Вашингтон: „Тези избори са битка за душата на Америка“; „Те искат да разрушат тази страна и всичко, за което сме се борили и ни е скъпо“; „Америка! Именно тя е поставена на карта“. Същото каза накрая и Доналд Тръмп-младши, син на баща си в „Тръмп Органайзейшън“: „В миналото и двете партии вярваха в доброто на Америка.(…) Този път другата партия атакува самите принципи, върху които е основана нашата нация. Свобода на мисълта. Свободно изказване на мнението. Религиозна свобода. Правова държава“.

Да напомним, че всичко това се струпа само през първия ден от републиканската конвенция. Трите следващи дни бяха посветени на изграждане на алтернативна картина на реалността, в която Тръмп се появяваше невинен като новородено. Направил е всичко, което е могъл срещу пандемията, вина за която всъщност има само Китай, а икономическият подем се задава точно пред нас. Задачата да се обясни, че Тръмп не е расист, изглеждаше деликатна, ето защо възникна идеята да бъде възложена на подбрана група от чернокожи спортисти. Техните изказвания не бяха толкова въздействащи, колкото предшестващата ги паническа симфония.

За да разберем правилно какви съдбоносни избори ни очакват, трябва да отчетем начина, по който големите медии на страната се опълчваха срещу Доналд Тръмп в течение на четири години. Да споменем само Вашингтон Поуст, който всеки ден публикуваше три или четири статии от външни автори, обрисуващи президента изцяло във възможно най-унизителна светлина. Очевидно целещи да свалят нивото му на популярност, тези непрекъснати атаки не бяха лишени от известен благоприятен ефект за Тръмп, тъй като го принизиха до изключително ниско равнище. Това е човек, представян денонощно пред американците като отвратително чудовище, лишен от всякакви качества, създание, паднало до най-ниското възможно ниво на презрение, може би дори предател. Какво би станало обаче, ако републиканците успеят да докажат, че всъщност става дума за добродушен мъжага, който понякога дори прави усилия?

Именно това е обяснението за моментите на пълен триумф на републиканската конвенция: заключителното гала представление, по време на което заклинанията и тежките прогнози на неубедителни оратори, говорещи от празна стая, бяха заместени от г-жа Иванка Тръмп, дъщеря на президента, излизаща от Белия дом в шпалир от американски знамена, под овациите на развълнувана тълпа от хора от плът и кръв, без маски – напълно шокиращо и предизвикателно поведение по време на пандемия, лишила преждевременно от живот повече от сто и петдесет хиляди души в страната.

Косите ѝ леко потрепват, подухвани от тихия бриз; Иванка се доближава до микрофона, разположен на южната морава на Белия дом и ни отвежда в страна на чудесата, където г-н Тръмп – президентът „на народа“, „шампионът на трудовите американци“, „гласът на забравените мъже и жени на тази страна“, се оказва добрият, а лъжци и лоши са медиите и политиците „от левицата“. Президентът, споделя тя, е обичан от внуците си. Обичан е от „несломимите машинисти и стоманолеяри“ , които се обливат в сълзи при среща с него. Изпълнен е с „дълбоко съчувствие към жертвите на несправедливо отношение“, по специално към затворниците. Представете си колко му е тежко да жертва „най-мощната и най-мобилизиращата икономика в историята на човечеството“, като ѝ „удари спирачки, за да спаси живота на американци“.

Идва тогава редът на Тръмп лично да се изкачи на подиума. Заявява, че приема номинацията на своята партия, уверява присъстващите, че е съвършено способен да изпитва човешки чувства, след което се заема да преобръща манихейската картина, обрисувана от Байдън: „Америка не е страна, потънала в мрака; Америка е факла, осветяваща света“. Неговият съперник демократ притежава всички грехове, за които Тръмп е обвиняван, най-вече, че е ограбил работническата класа. Той е „прибрал помощите на работниците, след като ги е прегърнал, дори ги е разцелувал – намек за известния навик на бившия вицепрезидент да залива женската публика с нежелани от нея изблици на нежност – казал им е, че споделя тяхната мъка, след което се е върнал във Вашингтон да гласува за делокализация на нашите работни места в Китай или в други далечни страни“. Всичко, което мислехте, че знаете, е фалш.

Що се отнася до политическата класа на страната, тя е банда негодници, от първия до последния. „Някои облажени във Вашингтон поискаха от мен да оставя Китай да продължава да краде нашите работни места и да ограбва нашата страна, но аз удържах обещанието, дадено на американския народ“. О, това са демонични и нахални хора, предатели, които мислят само за власт; ако ги оставите, ще приложат налудничава програма за премахване на границите на страната („и то посред планетарна пандемия“), ще отпуснат на нелегалните емигранти адвокатски услуги за сметка на данъкоплатците, ще орежат бюджета на полицията, ще подклаждат размириците и ще пуснат на свобода „четиристотин хиляди престъпници по улиците на нашите квартали“. Според президента, тези хора от левицата „искат да ви забранят да избирате училище за вашите деца, докато записват своите в най-добрите учебни заведения на страната. Искат да отварят границите, докато самите те живеят зад охранявани стени в най-добрите квартали на света. Искат да прекратят финансирането на полицията, а самите те разполагат с въоръжени бодигардове. През ноември ще трябва завинаги да обърнем страницата на тази политическа класа, която се провали във всяко отношение“.

Крясъците на Тръмп не представляват просто налудничави изблици, заслужаващи само подигравки и презрение. Зад тези облаци от измислици се крие зародиш от истина. Всички са наясно, че някои прогресивистки политики се поддържат най-вече от привилегированите класи; този факт се потвърждава от постепенното радикализиране през годините на авторитетните медии, престижните университети и културните институции, предпочитани от елитите. Ето и пример, между много други: в края на август NPR, радио за хора от културния елит, прие за разговор автора на книга, озаглавена В защита на плячкосването. Друг пример – пускането на извънредно скъпа тениска (860 долара), изработена от Диор, върху която е изобразен лозунгът „Трябва всички да сме феминисти“.

„Те ме атакуват, защото се боря за вас“, подчерта действащият президент в своята реч. Тръмп не се бори „за нас“, но безспорно е обект на атаки. И ако „те“ го мразят, това за голям брой други избиратели е достатъчна причина да го поддържат. Той е враг на техните врагове.

За голяма част от Америка, този конфликт е от централно значение. Нито „Русиягейт“, нито пренебрежението на Тръмп към нормите, нито прекаленото прибягване към военна сила, нито дори колосалното му невежество към пандемията, чиито последици се измерват с десетки хиляди жертви, не натежават до степен, сравнима с тази необикновена класова борба – Тръмп срещу култивираните буржоа на издигнатата Америка. Последните са се сплотили срещу него в безпрецедентен порив на единодушие. Омразата, с която го нападат, не превръща Тръмп в добър президент – той обективно е много слаб на този пост – но тя му позволява да привлече зад себе си милиони хора, които без нея щяха да стоят настрана от подобен смешник.

Враждебността, която Тръмп поражда, е един от козовете, с които той умело си служи. Гръмогласно обявяваният икономически успех е всъщност разруха след тежък шок; храбрите и работливи граждани, които обичаше да прославя, гледат телевизия в сутерена, очаквайки да се изпари смъртоносната болест, която почти всички други страни на планетата успяха по-добре да овладеят. Но отвращението спрямо прогресивистите, щедри на уроци, е последният му шанс в навечерието на изборите от 3 ноември.

Защо американците мразят прогресивистите? Отговорът е пред очите ни, през цялото време. Техните ръководители се отказаха да говорят за достойнствата на средните класи, но не и да прославят собствените си достойнства, презрението си към по-низшите и по-малко префинени от тях. Те изпитват наслада от политиката на порицание, повсеместна в сегашната обстановка на Covid. В момента се разпространява видео, в което манифестанти от BLM („Животът на черните има значение“) обкръжават жена, която се храни на терасата на кафене; тълпата с крясък я призовава да вдигне юмрук в поддръжка на тяхното движение [7]. Подобни сцени, в които осъждането и разобличаването стигат до връхната си точка, заливат ежедневно социалните мрежи.

Чувството, че прогресивизмът се е превърнал в елитарна политика на натякване и опозоряване, печели терен. Не е достатъчно да се каже, че хората гледат на този вид политика със смесица от страх и ненавист. Паника, объркване, хулене, гневни обвинения – ето светът, в който постепенно потъваме, а голям брой американци не упрекват за това Доналд Тръмп.

Le Monde diplomatique
- Превод Станимир Делчев


Вж. още Резултат, който няма да бъде приет

 

Бележки под линия

[1] Вж. например, Bob Fitrakis et Harvey Wasserman, „Will Bush cancel the 2008 election?“, 31 юли 2007, www.commondreams.com

[2] Elizabeth Drew, „Is this Watergate?“,6 февруари 2017, www.politico.com

[3] Вж. “Russiagate”, la débâcle“ (Русиягейт, крушение), La valise diplomatique, 26 март 2020, www.monde-diplomatique.fr

[4] Umair Haque, „We don’t know how to warn you any harder. America is dying“, Eudaimonia,30 август 2020, www.eand.co

[5] Michael Anton, „The coming coup?“, American Mind, 4 септември 2020, www.americanmind.org

[6] Аргументите му са неубедителни, тъй като самият той не е вършил само чудеса срещу пандемията. През март заповяда на домовете за стари хора в Ню Йорк да приемат пациенти от Covid-19, без да прецени, че е нужно предварително да бъдат тествани дали не са все още заразни…

[7] Cf. Lauren Victor, „I was the woman surrounded by BLM protesters at DC restaurant. Here’s why I didn’t raise my fist“, The Washington Post, 4 септември 2020.

 

Източник - Монд дипломатик - октомври 2020
Томас Франк е  журналист и историк. Автор на The People, No : A Brief History of Anti-Populism (Народът, Не: Кратка история на антипопулизма), Metropolitan Books, New York, 2020. Автор също така на Pity the Billionaire: The Hard-Times Swindle and the Unlikely Comeback of the Right (Бедният милиардер. Трудните времена за мамене и малко вероятното…