Руски експерт обяви вероятните сценарии за развитие на събитията в Киргизстан след октомврийския преврат там. Няма добри опции.

„Дестабилизацията в Киргизстан ще продължи и продължителността ѝ ще се разпростре в продължение на пет години. Дългосрочният конфликт ще застраши интересите на Русия и ще се превърне в източник на заплахи за нейните непосредствени съседи. Възможно е в близко бъдеще, в рамките на една година, разпадането на Киргизстан, загубата на контрол над отделни негови територии“ – професорът от Факултета по световна икономика и международни отношения във Висшето училище по икономика Андрей Казанцев разказва в интервю за ИА REGNUM как Русия реагира на ситуацията в Киргизстан, създала се след парламентарните избори.

ИA REGNUM: Как руските експерти възприеха третия преврат в Киргизстан?

В Русия се оформиха две основни гледни точки относно октомврийските събития в Киргизстан. Едината включва ситуацията в Киргизстан в общия контекст на изострените конфликти, които се водят в постсъветското пространство. По-специално това са революционните събития в Беларус и конфликтът в Карабах.

В тази връзка анализаторите се опитват да извлекат тези за обща криза, която засяга европейското направление, Южен Кавказ и Централна Азия. В рамките на тази гледна точка се теоретизират въпросите и ролите на външните играчи относно перспективите за по-нататъшни отношения между постсъветските страни.

Това е неофициалната гледна точка. Официалната реакция е различна. Тя се крие във факта, че Москва не е много загрижена за събитията в Киргизстан, поради това, че за Кремъл е важен фактcj, че както сваленият президент, така и изпълняващият сега длъжността държавен глава се ориентират към Русия. В това отношение тревожни и алармистки настроения по отношение на киргизката революция в руското ръководство няма.

Официалната гледна точка е следната – киргизките кланове отново си преразпределят властта и това доведе до продължителен конфликт. Има опасения, че дестабилизацията в републиката ще продължи, но в този сценарий наличието на геополитически рискове за Москва не се разглежда.

ИA REGNUM: Към какви оценки се придържате вие?

И двете версии са донякъде погрешни. Ако оценим ситуацията от гледна точка на геополитическите разломи, тогава втората версия се оказва по-близка до истината.

Според мен зад третата „революция“ не стоят външни сили и ситуацията в Киргизстан не носи никакви геополитически промени.

Възможно е да има незначителни промени в китайското влияние в републиката, но те биха се случили независимо от преврата. Това е естествен процес, който се случва поради активните инвестиции на Китай в проекти в съседни държави.

Подобни действия на Пекин се оправдават не от факта, че КНР иска да печели пари, а по-скоро защото разширява влиянието си в страната и в региона.

ИA REGNUM: Ако дестабилизацията на ситуацията в Киргизстан продължи, няма ли обаче да застраши интересите на Русия и други партньори от Бишкек в ЕАЕС?

За мен е очевидно, че дестабилизацията в Киргизстан ще продължи и продължителността ѝ ще се разтегне до пет години. Дългосрочният конфликт ще застраши интересите на Русия и ще се превърне в източник на заплахи за нейните непосредствени съседи.

Могат да се формулират различни сценарии за развитие на събитията. Някои експерти смятат, че в близко бъдеще, в рамките на една година, е възможно разпадане на Киргизстан, загуба на контрол над отделни негови територии и т.н.

Това е условна и олекотена версия на „втори Афганистан“ или Таджикистан по време на гражданската война. Това е екстремен сценарий.

Но най-вероятно настоящата политическа криза ще последва сценария на продължителна и бавна дестабилизация. И тогава възниква въпросът: как ще завърши?

Тук са възможни две опции: „ужасен край“ или „безкраен ужас“.

ИA REGNUM: Какво имате предвид под тези сценарии?

Ужасният край е „афганистански сценарий“. „Безкрайният ужас“ може да включва няколко варианта.

Първият и най-лош е ислямска революция в Киргизстан. Когато всички участници във вътрешен конфликт са толкова отчаяни, че решават да установят ислямски режим с всички произтичащи от това последствия.

Друг, по-малко ужасен вариант – Киргизстан от отчаяние решава, че е по-лесно да се превърне в напълно управлявана провинция на съседна държава. Това ще означава пълно прехвърляне на контрол върху някои от външните играчи с искане за стабилизиране на ситуацията.

Третият вариант е, че има икономически растеж в света, че някои от ползите също попадат в Киргизстан и ситуацията се стабилизира от само себе си. Това е единственият добър вариант за страната, но вероятността за него не е много висока.

Струва ми се, че това са най-вероятните сценарии за Киргизстан през следващите пет години.

ИA REGNUM: Как реагираха руските бизнесмени на инцидентите с инвеститори, станали по време на октомврийския преврат в страната?

Важно е да се разбере каква инвестиционна привлекателност има Киргизстан. Тя е нула. Много е трудно за държава, която няма инвестиционна репутация, да я развали.

Какво представлява големият руски бизнес в Киргизстан? Да вземем например „Газпром“. Дошъл ли е в страната, за да печели пари? Не. Той дойде да ги похарчи. Защото преди това страната изпитваше сериозни проблеми при доставките на узбекски газ.

„Газпром“ дойде, за да осигури непрекъснатата доставка, за да инвестира в газоразпределителната система на страната, и всъщност дойде да помогне на Киргизстан, а не да печели от това.

В тази връзка за руската компания няма особени рискове. Едва ли киргизките власти ще откажат да решават проблемите си за чужда сметка. Но в това отношение възниква друг момент: ако „Газпром“ няма рискове в Киргизстан, тогава няма особени перспективи. Компанията никога няма да може да прави пари в Киргизстан.

Част от руския бизнес дойде в Киргизстан по този начин – в рамките на помощта и компенсациите за присъединяване към Евразийския икономически съюз и т.н.

Рисковете остават при тези инвеститори, които са дошли в страната, за да правят пари. Тези компании са собственост на наивни чужденци.

Те пресметнаха разходите си, пресметнаха печалбите си и решиха да работят. Но в същото време не взеха предвид политическите рискове при изчисленията си и не разбраха в коя държава инвестират до възникването на първите проблеми. След това те започнаха да делят с местните власти с надеждата за защита и гаранции за сигурност. Но не знаеха, че след като си делил веднъж, ще трябва да делиш за неопределено дълго време.

Такива инвеститори имат и ще имат проблеми. В Киргизстан от устата на политици от най-високо ниво редовно звучат призиви за национализиране на определени чуждестранни предприятия, работещи в страната.

По този начин настоящата ситуация ще изплаши инвеститорите, които поради своята наивност теоретично биха могли да инвестират пари в проекти в Киргизстан. Такива наивни бизнесмени дори без третата революция с всяка година стават все по-малко.

Какво може да направи Бишкек в момента, за да коригира ситуацията и да подобри привлекателността си за инвеститорите?

Положителният имидж на страната се утвърждава с години. Киргизстан трябва постепенно, систематично да показва на инвеститорите, че страната поправя „негативния имидж“, който се разви през годините на независимостта.

Това изисква стабилна политическа ситуация, приемственост на решенията, ясни и предвидими правила на играта, които се спазват от всички участници в процеса, и гаранция за безопасност за инвеститорите.

Само ако тези препоръки бъдат спазени и изпълнени, за Киргизстан ще започне да се оформя положителна репутация в очите на международната общност. Доколко това са мечти от сферата на „фентъзи“, можете да съдите по последните събития в републиката.

ЕВГЕНИЯ КИМ, 27 октомври 2020 г., 15:27 – REGNUM
Превод Валентин Радомирски

Андрей Казанцев е професор във Факултета по световна икономика и международни отношения във Висшето училище по икономика, Русия.