АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Как 10 ноември 1989 г. роди българските „демократи“

Васил Проданов - 10 ноември 2020

10 ноември 1989 г. и промените у нас след това са резултат в най-висока степен на външни геополитически и геоикономически причини, а не на вътрешни фактори. Превратът на тази дата се извършва с помощта на съветското посолство, а така наречената „перестройка“, която започва да разрушава съветския социализъм, се осъществи от съветския лидер Михаил Горбачов. Горбачов разруши икономически и политически държавният социализъм, доведе до разпад Съветския съюз и запрати страни като България в геоикономическото и геополитическо пространство на глобалния капитализъм под ръководството на САЩ. Дори прословутото „задлъжняване“ на страната ни започна с перестройката през 1985 г. и е свързано силно с водената от Горбачов икономическа политика на разрушаване на правилата в предходното единно икономическо пространство на СИВ. В публикуваната през 1989 г. книга на Збигнев Бжежински „Големият провал на комунизма“ има специална таблица на това в каква степен източноевропейските държави са в криза и готови за промяна. В тази таблица се отчита, че в България има най-малко кризисни процеси и най-малко предпоставки за промени, поради което и за никакви „демократи“ като борци за такива промени не му идва на ум даже на Бжежински.

Геополитическият и геоикономическият разпад обаче тръгна и се ускори с преврата на 10 ноември 1989 г., което доведе до раждането и на българските „демократи“ от развалините на горбачовската перестройка, която и те бяха прегърнали. Това обаче обуслови и факта, че това не бяха борци против съществуващата система, а хора, които най-бързо се адаптираха към предизвиканите отвън промени и провъзгласиха себе си за техни носители. Известно е, че след Освобождението изведнъж се появяват хиляди „поборници“ срещу Османското робство, след 1944 г. изпълзяват множество „борци срещу фашизма“. Но и при Освобождението, и през 1944 г. има хиляди, които реално са се борили срещу съществуващите преди това реалности. На 10 ноември 1989 г. обаче такива хора почти няма. Голямата част от тях са бързо преориентиращи се нагаждачи, които се опитват да се възползват от станалото, а редица от тях са организирани и подтиквани в дейността им от активизиралите своята дейност у нас западни посолства.  По-масово от всякога в историята става възможно на преден план да излязат бързо адаптиращи се към предизвиканите отвън промени, от прехвърлянето на ставащото в България от съветското към американското посолство морални хамелеони и да почнат да определят ставащото в обществото.

Горбачов още като дойде на власт спря да говори за комунизъм и да разрушава съществуващата система. След като свърши тази работа обаче развалините на горбачовската перестройка родиха хиляди „демократи“, които почнаха да громят „комунизма“. Моралният хамелеон бързо се адаптира към променящата се геополитическа конюнктура, може да отрече ускорено всичко преди това и да се възползва от новата ситуация на разграбване на националното богатство и уреждане с високи позиции в политическата йерархия. Това е мижитурката и ползвателят на възможностите на предходното общество, който бързо се адаптира към новата ситуация.

При това на първо място у нас водеща роля в процеса на реставрация на капитализма изигра определена част от интелигенцията, особено в хуманитарните и социалните науки. Само за няколко години се появиха хора, които са били усърдни комсомолци, членове на БКП, защитници на социализма, клеймящи колеги, че проявяват отклонения от него, които се трансформираха в „демократи“, изобретяващи си биография на страдалци, репресирани, демократи, борци, които по схемата на Фройд, за да подтиснат и отстранят от своето съзнание предходното си битие го проецират навън, превръщат се в стигматизатори на определени групи и хора, с яростно отрицание на предходната система и тези, които те свързват с нея.  Всеки, който е минал през 10 ноември 1989 г. може да сподели свои лични впечатления от това как са се родили „демократите“ там, където той е работил и живял, и какви са били те преди това.

В този контекст искам да споделя личните си спомени на за два типични случая на моралната трансформация на мижитурки и нагаждачи в „демократи“ и „борци срещу комунизма“, на които аз самият съм бил свидетел и с които съм си имал проблеми. Става дума за философи във философския институт, в който работех по време на промените в България.. Те изразяват и задават в много отношения образците на това, което става с морала в условия на  разпад при смяна на една обществена формация с друга.

Първият е случаят на излизане на преден план в публичното пространство на фигурите на моралните хамелеони.  През 1988 г. бе закрит Институтът по философия към БАН и създаден Институт за философски науки. Съставът на закрития институт бе около 150 човека, а на новия бе даден щат от 100 човека. Специален Учредителен научен съвет подбра новите 100 човека, а останалите бяха назначени в други институти или университети. Трима от по-старите и догматично настроени професори не влязоха в новия институт, а бяха назначени на други места, дори с по-високо заплащане. Тогава те започнаха да пишат писма до Тодор Живков, че не са били приети в новия институт защото са били „верни привърженици на априлската линия“, за разлика от тези, които са влезли в института.

Мина обаче около година, Тодор Живков бе свален, на негово място дойде председателят (президент) Петър Младенов. Тогава тримата почнаха да пишат писма до него как са били пострадали като „критици на живковизма“ и да искат да бъде разтурен институтът и взети отново на работа.

Мина обаче още една година и президент стана лидерът на опозицията Жельо Желев. Тогава те почнаха да пишат писма до него как са били „репресирани от комунистическия режим“ заради „демократичните си възгледи“.

Така тези трима човека претърпяха  само за две години трансформацията от „верни защитници на априлската линия“ през „борци срещу живковизма“ до „репресирани демократи“. Те бяха образец на моралните хамелеони и модела на раждането на хиляди „репресирани демократи“ у нас в условията на геополитически разпад на съществуващата до тогава система. Това бе единият от двата основни морални типажа на новородени „демократи“, които участваха в поставянето основите на днешния капитализъм, маскиран от тях като „демокрацията“.

Вторият типаж, който се появи бе на фройдистки психоаналитичния тип на стигматизатора, създаващ образи на злото, който забравя за своето поведение преди това, за това кой е бил, потиска го в подсъзнанието си и стигматизира някой друг, проецирайки в него по известния механизъм на фройдистката психоанализа това, което самият той е. Типичен пример в това отношение през 1990-те години във философския институт стана старши научен сътрудник, който написа открито писмо до Научния съвет на института с искане за отстраняване на завеждащия неговата секция за това, че е бил член на редколегията на списание „Ново време“ и е компрометиран като „комунист“. За неговото място той се самопредложи  като морално чист и неомърсен човек да стане завеждащ секция. Този „морално чист“ и „неомърсен човек“ обаче беше „забравил“, че до 1989 г. той от своя страна е бил член на редколегията на пропагандния орган на ЦК на БКП „Политическа просвета“ и за заслуги в този орган бе получил жилище, в което живееше и в момента.

Това обаче бе подтиснато в неговото съзнание, а проекцията на репресираното му Аз бе наложена върху неговия колега, чието отстраняване искаше с открито писмо. Този морално психоаналитичен тип се превърна също в един от водещите в процеса на промяна на нашето общество, характеризиращ се с крайна агресия и стигматизация на хора и цели групи от хора. След като не успя да стане завеждаш секция той се превърна в яростен „демократ“, громящ яростно „комунистите“ и „ченгетата“, а в момента слави в социалните мрежи от сутрин до вечер Бойко Борисов и ГЕРБ. Това е моделът на раждането на пещерните антикомунисти у нас след 1989 г.

Така моделът на „демократа“ в ситуацията на преход към неолиберален капитализъм, разграбващ и унищожаващ построеното при социализма стана психоаналитичния тип нагаждач към ситуацията, който проецира подтиснатото си минало навън, създавайки масова хейтърска ситуация.

Ако хора, които трябва по дефиниция да са интелектуално и морално извън ежедневието и да задават големите посоки на историята, претърпяват такива морални трансформации, то много по-обясними са те при останалата част от българското общество. В него масово се наложиха психологическите типове на моралния хамелеон, моралния хейтър, а след това на клиенталистът, компрадорът, лузърът, носталгикът, като доминиращи и активни морално-психологически типове и ударни участници в процесите на преход към капитализъм.

Извърши се преход от медиите и културата на социализма, които официално имаха за задача популяризиране на положителния пример, възпитателната страна, изграждане на многостранно развита личност към маркетизираните и комодифицирани медии на неолибералния капитализъм, чиято цел е печалбата. Затова и не възпитанието, а скандалът, въздействието върху емоции като страх, ужас, отвращение, първични инстинкти, сензации станаха основен фактор в поведението. Протече процес на деинтелектуализация на публичното пространството, от което изчезна или се маргинализира образът на големия учен, а на преден план излязоха старлетките, фолк звездите, астроложките, хейтърстващите политици, мутрите, парвенютата. Заедно с това се разгърна процес на разрушаване и трансформация на структурите на идентичността, свързани с историята, които са базисна характеристика на нормативното пространство, в което може да функционира нормално едно общество

Процесите на преход към неолиберален капитализъм доведоха до три базисни морални и интелектуални следствия.

Първото от тях бе, че пазарът се превърна в базисен регулатор на човешкото поведение, а от тук и моралните стимули и етиците загубиха предходното значение.

Второто следствие е, че имаме маргинализация на науката изобщо, на нейното място и роля в обществото – академичната наука получава 4-5 пъти по-малко като дял от БВП днес отколкото през 1988 г., броят на учените е намалял значително, а заплащането им, което през 1988 г. е най-високо за отрасъл „Наука и образование“, днес е около средното или под средното за страната.

Третото следствие, бе свързано със създаването на алтернативни на академичната наука идеологически и ценностни апарати, чиято цел е да наложат съответни неолиберални ценности – това са различни НПО-та и медии, които обработваха масовото съзнание в неолибералните идеологически схеми на така нар. „преход към демокрация“.

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com