ЛИТЕРАТУРА
Шайзе

Иван Габеров - 17 ноември 2020

– Шайзе, шайзе, – повтаряше си на чист немски език, с ак­цент от хасковската езикова гимназия, Любо Бояджиев, докато оч­и­­те му бодяха мъглата по пътя за Кърджали.

Не стига че авто­мобилът не му беше по мярка, ами и тази извънредна пътна обста­новка го караше да се чувства като надя­нал вълнен чорап на гла­вата си, през плетката на който едва виж­даше, докато се опит­ва­ше да се ориентира накъде да кара.

– Мар­кировка никс, свет­ло­от­ра­зители капут, а самочувствие плохо –мърмореше тойпреминавайки на езика на съпругата си. На това отгоре лек, но настойчив глад терзаеше тялото му, а това бе­ше непоносимо. Отзад, в ба­га­жника, имаше и саламче, и дома­шен хляб, но как да спре и да ста­не жертва на идващите след него слепци в мъглата? Жив сакатлък. Да не спо­менаваме за лю­бимата му ръч­но изработена ножка, остра и уд­о­б­на, с която геро­ят ни си предс­тавяше как реже саламчето на тън­ки резени, а пос­ле тънките фи­лийки вкусотия надробява на иви­ци, и като ги пос­тавя в хапки хляб, ги мушва в устата си… Една след друга… Глад. Нахален и настойчив. А отпред все тоя белез­ни­кав, плетен на ед­на кука чо­рап и все тази неиз­вестност.

– Ох, – възкликна измъченият човек, докато си предс­та­вяше онази вкусна обстановка толкова наяве, че му се сто­ри, че се по­ряза по невнимание с ножката. Дори погледна на свет­ли­ната на ки­лометража към пръста си, преди да излезе от роля­та на дово­лен гастроном.

– Май се сдухвам, но по-лошото е, че няма изход. То и как да има изход в този чорап.

Времето си течеше, обвито в пяната на мъглата, като пяна от бира около спукан кег, и нищо друго не се случваше. Дори теле­фонът на Лю­бо Бояджиев, предвидливо закачен за хендс фри,  без­у­частно тъм­не­еше на мястото си, невидим в тази слеповата обс­та­новка. Всичко се скъси и смали, дори ся­каш животът му стана късоглед и започна да прескача на къси па­сове пред съзнанието му, без взаимовръзки и обус­ло­вености. За кратко му се стори и безсмислен, но за много кратко. Все пак напре­же­нието на очите му като че ли извика към живот третото око и този нов, невъзпрепятстван от мъглата хоризонт го тонизира, че дори го развесели. Представи си как на края всичко свършва с топла ва­на, а после и с приятелска беседа, дори усети вкуса на виното, с кое­то приключва вечерта, преди да си легне доволен… Спасение и уют.

– И защо ми е цялото това блъскане? На кого и какво още доказвам – запита се Любо Бояджиев. – Шайзе, товарищи…

Отби набързо колата, отвори багажника и сграбчи ножката.

– „Светът има много посоки, ако не си една от тях“, – цитира той припряно приятеля си д.н. Габеров, и захапа отрязаното току-що парченце от салама без хляб, защото беше на диета.

 

Иван Минчев ГАБЕРОВ е доктор на общественокомуникационните и информационните науки с дисертационен труд „Психологическата парадоксалност на историята в богомилски кон­т­екст“; доктор по психология с дисертационен труд „Отвъд християнската представа за саможе­ртвата“; магистър по история.Член на СБП. Роден на 10 март 1964 г. в гр. Сопот. През 1983 г. завършва ТМТ…