В последните 30 години се водят непрестанни войни. Те невинаги са „горещи“ като тези в Югославия, Ирак и Сирия. Често биват прикрити войни – дипломатически, нежни, безкръвни. Всички войни в света в последните 3 века се водят по две основни причини. Първата е заграбването на ресурси, както е било в цялата човешка история – нищо ново под слънцето.
Втората причина, обаче, е чисто „капиталистическа“ – става въпрос за заграбването на пазари. Капитализмът не може да съществува без пазари и самата същност на капиталистическата икономическа система е спечелването на по-голям пазарен дял. Когато говорим за конкуренция, имаме предвид същото – кой ще успее да си спечели по-голям пазарен дял. Конкуренцията също е война. Обличана в красиви одежди от страна на медии и „експерти“, но война. Всяка една конкуренция носи след себе си мъртъвци. Носи и пазар – голям пазар, по-голям пазар, най-голям пазар, огромен, световен пазар.
Ако пазарът умре, умира и капитализмът. Затова още Хенри Форд е решил да вдигне заплатите на работниците си, за да могат да му купуват колите. Не го е правил, защото му е пукало за тях – просто си е гарантирал пазар. По същата причина и целият западен свят след Голямата депресия от 1929 г. приема идеите на Кейнс – според него, щом хората нямат пари, то държавите трябва да купуват и така да гарантират пазар на капиталистите.
После, след кризата от 70-те години се поема по пътя на откритите войни – студени, горещи, дипломатически, търговски, каквито и да са, те търсят не само начин да заграбят ресурси, но и да си гарантират пазари. Дори и малка България е интересна точно заради това – единственият й ресурс, евтината работна ръка, в крайна сметка пак е по-скъп от още по-евтината азиатска работна ръка. Но пък 7-милионното население си е ценно под формата на клиенти. Затова и са ни налазили всякакви чужди „инвеститори“, продаващи ни от вода и електричество, та до тоалетна хартия.
Всеки капиталист води война едновременно на два фронта – от една страна, експлоатира максимално труда на работниците си, от друга – стреми се да завземе все по-голям пазарен дял, смачквайки своите конкуренти.
Та ако сте стигнали дотук и вече се чудите защо разказвам тези, вероятно пределно ясни за вас неща, да си дойда на думата. В последните месеци чета на стените на стотици приятели всякакви коментари относно коронавируса. Едни пишат, че той всъщност не е опасен, а просто силните на деня целят да ни затворят по къщите. Други пишат, че роботите вече могат да произвеждат всичко, и затова искат да ни избият с вируси, ваксини или кемтрейлс. С две думи, вече на никого не сме нужни и са решили да ни разкарат – от улиците и дори от самата планета.
Това мое словоизлияние не цели да се подиграе на тези приятели, а да ги успокои. Иска ми се просто да им кажа, че те са ценни, много ценни. Те са хиляди пъти по-ценни от всякакви сложни роботи, способни да произведат цял автомобил за два часа. Защото никой робот не може да закупи произведения от него автомобил.
Ние, хората, сме ценни с това, че сме ходещи портфейли. И дори на дъното на най-празния такъв, се търкалят някакви стотинки, които всеки един капиталист иска да ни накара да изхарчим за неговото бляскаво стъкълце.
Никой, абсолютно никой богаташ, не желае да си стоим у дома и да умираме от глад. Защото нашето съществуване е единственото, което гарантира и неговото. Затова бъдете спокойни – ще живеем още дълго. И ще харчим. Колкото по-скоро се разкара скапаният вирус, толкова по-скоро и повече ще започнем да харчим. Те го знаят. Знайте го и вие!
Пазете се и бъдете здрави! А напролет ще се почерпим в някое хубаво малко ресторантче. Надявам се само да не са останали празни столове на масата ни.
