АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Баева за Нюрнбергските процеси: Става дума за предупреждение за бъдещето! (ВИДЕО)

Искра Баева - 08 декември 2020

В Москва се проведе международна конференция „Уроците от Нюрнберг“

Преди 75 години приключва един от най-страшните епизоди в човешката история досега – Втората световна война.

На 20 ноември 1945 г. в 10:00 ч. в германския град Нюрнберг стартира международен процес срещу основните нацистки военни престъпници от европейските страни.

До октомври 1946 г. този процес обобщава тъжните резултати от най-страшната война в човешката цивилизация. На съд отиват основни нацистки престъпници на Германия: Гьоринг, Хес, Рибентроп, Борман и много други.

Почти целият управляващ елит на Третия райх – най-висшите военни и държавници, дипломати, големи банкери и индустриалци, сядат на подсъдимата скамейка.

След работа, продължила почти година, на 30 септември – 1 октомври 1946 г. е обявено решението на Международния съд.

„Обвинявам ги в това, че започвайки втора световна война, нарушавайки основните начала на международното право и договорите към него, нацистите, превърнаха войната в оръжие за масово изтребление на мирни граждани, в оръжие на грабеж, насилие и обир. Обвинявам подсъдимите в това, че обявявайки се за представители на измислената от тях раса на господството, в съда, където беше тяхната власт, създаваха режим на произвол и на тирания“ казва по време на процеса в Нюрнберг главният прокурор на СССР.

За самия процес е написано и пренаписано много. Ако изтъкнем най-важното – това е чувството на несигурност и ще бъдат ли съюзниците последователни? Ще има ли достатъчно решителност, за да се даде не само тежка присъда на нацистите, но и да се гарантира, че решенията на Съда на нациите ще останат занапред.

75 години по-късно Москва отново обръща поглед към изминалите събития. Причината – според Кремъл има опити историята да бъде пренаписана.

Историята трябва да помни, единодушни са историците. Историята учи, казват също те. Какви обаче са уроците от процесите в немския град Нюрнберг?

„Идеята е да се осъдят тези престъпления, не просто заради възмездие, става дума за предупреждение за бъдещето – това не бива да се повтаря!“, каза за „Евроком“ историкът проф. Искра Баева.

Международният научно-практически форум, който се състоя в Музея на Победата в руската столица, беше открит от президента на страната Владимир Путин. „Преди 75 години, половин година след великия разгром над нацизма, започна съдебен процес, който прикова вниманието на целия свят. Безпощадният хитлеристки режим, който започна престъпната война, който извърши чудовищни злодеяния, все още непознати за историята, беше победен. Но беше невъзможно само с това да се постави точка – триумфалната военна победа трябваше да бъде завършена чрез политическото, юридическото и нравственото осъждане на нацизма и неговата смъртоносна идеология“, обърна се към стотиците участници руският държавен глава в  началото на форума.

„Осъждането на националсоциализма, извършено още в документите на Голямата тройка, по-късно е включено и в законодателството на Нюрнбергския процес. Основният Нюрнбергски процес, този, който е срещу основните виновници, е за подпалването на войната и за извършването на военните престъпления. Това е само върхът на айсберга.

Нравственото осъждане обаче е малко по-сложен въпрос. Това е дълъг процес, който трябва да бъде наложен чрез образователната система, чрез историческите изследвания, чрез медиите“, коментира думите на президента Путин проф. Баева.

Участие в конференцията взеха представители на над 30 страни от света. На нея присъства и българска делегация. Руският външен министър Сергей Лавров се обърна чрез видео връзка към тях.

„Нюрнбергският процес стана площадка за всестранното осмисляне на юридическата и идеологическата трагедия на Втората световна война, също така, за да погледнем в бъдещето чрез утвърждаването на идеалите на хуманизма и осъзнаване на причините, които допринесоха за неговото тотално отричане“, каза първият дипломат на Русия.

„За отричането на хуманизма допринася тогавашната идеология – крайният национализъм, както и идеята, че има нации, които са по-достойни да въвеждат ред в света – германската нация е такава, и че светът трябва да се подреди по тяхната воля. Това прави разделянето на нациите на по-ценни и по-малоценни и води до унищожаване на тези, които са по-малоценни, между които са и славяните“, каза по повод обръщението на Сергей Лавров историкът.

Главният прокурор на Руската федерация Игор Викторович Краснов беше един от лекторите на конференцията. Присъстваха главни прокурори и представители на съдебната система от други държави.

„Необходима е законодателна уредба за  увековечаване на паметта на мирното население на Съветския съюз, което претърпя изгнание и изтребление през периода на Великата отечествена война. Трябва да се внесат изменения  насочени към неприкосновеността на международното право, признато от Нюрнбергския международен военен трибунал. Да се узаконят понятия като нацизъм, фашизъм и геноцид на народа над Съветския съюз. Да се забрани пропагандата на нацизма, да се защити историческата истина в противодействие срещу фалшификацията на историята“, заяви категорично обвинител номер едно на Русия.

„Уроците на Нюрнберг – това са уроците на живота и те са важни винаги. Принципите на Нюрнберг действат и днес, ще действат винаги без значение в какво време живеем. За съжаление от тогава минаха десетилетия и невинаги тези принципи са били спазвани“, заяви главният прокурор на Италия.

„Съмнявам се, че такова предложение може да стане реалност в международното право. Ние в света отново наблюдаваме едно дълбоко разделение между различните държави, с други думи, духът на съгласие, който е господствал в началото след Втората световна война, отдавна е отстъпил на противопоставянето, затова такова предложение от една страна, едва ли би било одобрено от другите страни“, коментира предложението на главния прокурор на Руската федерация проф. Баева.

Над 15 хиляди процеса, осъждащи нацисткото наследство, са преминали до този момент по света. Въпреки това в самата Германия дълго време отношението към Нюрнбергския трибунал е отрицателно. Той се възприема изключително като „процес на победителите“. Всичко се промени по-късно – от средата на 60-те години нататък.

В момента съдебните процеси срещу нацистки престъпници все още продължават, въпреки че очевидно са на последния етап. През последните 10 години най-забележителните бяха три от тях: над Иван Демянюк, украински пазач в Собибор (2011 г.), Оскар Грьонинг, работещ в Аушвиц (2015 г.), и процесът срещу Бруно Дей, пазач в концлагер Щутхоф, който все още продължава.

Уроците от Нюрнберг трябва да бъдат запомнени. Историята съди. Ние можем само да се учим.

Източник - ТВ Евроком
Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…