АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Глобалната финансова къща от карти се разпада

Васил Сивов - 10 декември 2020

Световният държавен дълг отдавна буди тревогата на икономистите. Пандемията издигна неговото равнище до нови исторически рекорди. Раздуващият се балон може да гръмне непредвидимо навсякъде и по всяко време. Усилията да се избегнат предстоящи икономически сътресения се насочват към все по-бързо ускоряване на инфлацията и финансови репресии. Според експерти на Вашингтонския институт за международни финанси стопанските последствия от коронавируса стават причина за увеличаване на световния дълг с 15 трлн. дол. от края на миналата година, което ще доведе до ново рекордно равнище от 277 трлн. дол. в края на 2020 г. Мащабите на този огромен държавен дълг възлизат на 365% от произведения в света брутен вътрешен продукт (БВП), което означава, че

задълженията на всички страни превишават над 3,5 пъти
размера на произвежданото в световната икономика

Икономистите предупреждаваха и преди пандемията за сериозната заплаха, произтичаща от колосалните дългове на много развити страни, пълното изплащане на които не е по силите на която и да е от тях. Няколко бъдещи поколения ще продължават да плащат постоянно трупащите се дългове.

Парадоксът е, че живеещите за чужда сметка са изключително развити, а не развиващи се страни – САЩ, Великобритания, страните от ЕС, Япония и Южна Корея. По данни на Института за международни финанси в началото на октомври 2020 г. общият дълг на развитите страни е 196,3 трлн. долара, превишаващ повече от 4 пъти размера на техния БВП (432%), докато за развиващите се страни той възлиза на 76,4 трлн. долара, равняващи се на 258% от произведения в тях БВП. По оценки на Института, ако средните темпове на растеж на глобалния дълг останат на равнището на последните 15 години, към 2030 г. неговият обем ще превиши  360 трлн. дол., което силно ще ограничи икономическата активност. По оценки на МВФ само през тази година към мерките за фискално стимулиране са насочени 13 трлн. дол. (12% от световния БВП), а за парично-кредитни мерки – 8 трлн. дол. За същия период отпуснатите средства за подобни цели в развиващите се страни се оценяват на 6% от БВП.

В условията на икономическа рецесия дългът оказва дефлационно въздействие. По данни на Bloomberg американските зомби-компании, чиито печалби не покриват процентните им разходи, акумулират дълг от 1,4 трлн. долара. Според бившите експерти на Morgan Stanley Чарлз Гудхард и Манодж Прахан мащабните фискални и монетарни стимули ще предизвикат нов скок на инфлацията от 5 до 10% още през 2021 г., след което световната икономика ще превключи на постоянен режим на ускорена инфлация.

В сферата на бюджетната политика МВФ определя следните рискове:

устойчив спад вместо очаквано възстановяване
на световната икономика през 2021 г.

При този сценарий се увеличава количеството на банкрутите, влошава се ситуацията в банковия сектор, нараства потребността от бюджетни ресурси за поддържане на заетостта и помощите за безработни. Затягането на финансовите условия ще удари по държавните бюджети и корпоративния сектор, губещи своята устойчивост вследствие  стремителното нарастване на суверенния и частен дълг.

Неспособността да се плащат дълговете наред с невъзможността да се привличат фондове са главни рискове за финансовите пазари в условията на увеличаване на дефолтите и влошаване на кредитоспособността на емитентите. Именно кризата на фондовите пазари предопредели на времето банкрута на Lehman Brothers.

Другите рискови фактори включват принудителното затягане на фискалната политика или значително повишаване на лихвените проценти за смекчаване на неблагоприятните промени във валутния курс. Към това следва да прибавим ускорената волатилност на суровинните пазари, която силно ще ограничи приходната част на бюджетите на страните-износителки при евентуално продължително съкращаване на търсенето в световната икономика. Това означава, че в близко бъдеще правителствата ще се сблъскат с невъзможността от по-значително увеличаване на фискалното стимулиране на икономиките.

Целият западен свят вече привикна към този постоянен живот в дългове, като непрекъснато пуска на пазара все нови и нови държавни ценни книжа за привличане на парични средства в своите икономики. Пандемията даде нов тласък на този процес.  В прекия смисъл на думата развитите страни стоят върху барутен погреб. Няма гаранция в кой момент раздутият до край дългов балон може да гръмне в която и да е точка на планетата. Но финансовият свят вече е толкова тясно преплетен, че конкретните координати нямат решаващо значение. Една безконтролна вълна от дефолти ще нанесе неизлечими щети на целия свят и ще предизвика икономическа катастрофа. Банкрутът на големи компании ще стане неизбежен и ще възникнат нерешими проблеми в държавните бюджети.

Едва след критичен спад на световната икономика ще може да започне постепенно възстановяване на икономическата система. В този хаос ще възникнат нови лидери на икономическото развитие и ще се извърши цялостно преструктуриране на системата на взаимодействие между страните. Може само да се предполага от коя страна ще започне разпадането на тази къща от карти, но без съмнение тя ще бъде от западния блок.