АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Координатни системи и основни характеристики на цивилизационната идентичност в отношенията между България и Русия

Васил Проданов - 18 декември 2020

Отношенията между България и Русия могат да бъдат вкарани и разбрани чрез шест различни координатни системи, промяната на които ни обяснява и станалото от XIX век насам. Това са съответно: (1) Мултиполярен, монополярен, биполярен свят; (2) Либерално – консервативно; (3) Капитализъм – социализъм; (4) Център – полупериферия – периферия; (5) Геополитическа сила, проявяваща се чрез големината на населението, територията, военната мощ, икономиката и пр.; (6) Цивилизационни идентичности.

До 1989 г. България и Русия бяха заедно от едната страна на биполярен свят, характеризиран като социализъм. До 2007 г. бяха заедно в монополярен свят, характеризиран от либералите и неолибералите като демокрацията, а от техните критици – като неолиберален капитализъм . През последните години те са заедно във все по-ясно очертаващ се мултиполярен свят на тенденции на деглобализация и криза на неолибералния капитализъм.

От своя страна цивилизационните идентичности могат да бъдат дефинирани чрез пет основни характеристики.   Това са съответно: 1. Религия; 2. Език; 3. Азбука; 4. Обща история и позитивна памет за общото минало; 5. Общ етнически и расов произход.

Тук веднага трябва да добавя, че Самоюел Хънтингтън в неговия бестселър  „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“ (1996)  не е достатъчно ясен в дефинирането на цивилизациите и извежда на преден план различни характеристики при всяка от тях. При едни от тях е важен религиозният момент, при други териториалният и пр.  При така нар. Западна цивилизация, включваща Западна Европа и САЩ, имаме събрани заедно религиозно  католици и протестанти и това, което я отличава, е преди всичко, че става дума за развити капиталистически държави от капиталистическия център. При Латиноамериканската цивилизация имаме католицизъм, но тя се разглежда като различна.

Когато става дума обаче за България, Гърция, Сърбия, Русия и пр., водещ при Хънтингтън е религиозният идентификатор. В разговор помежду ни на една конференция през 1992 г., когато за първи път беше развил тези идеи в лекция в „Америкън ентърпрайз инститют“, той заяви, че България няма място в ЕС, тъй като не принадлежи към Западната цивилизация. Когато му възразих, че Гърция е православна страна, а е в ЕС, той отговори: „Гърция е чуждо тяло  в ЕС“.

Във всеки случай не кой да е, а знаменитият американски изследовател Хънтингтън говори за обща цивилизационна идентичност на България, Гърция, Сърбия и Русия. Те са събрани заедно в една Православна цивилизация. Религиозният фактор е валиден и при Ислямската цивилизация. Африканската в схемата на Хънтингтън се разглежда преди всичко на териториална и расова основа.

Лично аз смятам, че цивилизационната близост или дистанция могат да бъдат измерени чрез горепосочените пет характеристики и

когато между два народа съвпадат всичките пет характеристики,
те са в най-висока степен цивилизационно близки

А това от своя страна е предпоставка за общ културен и социален капитал, за взаимна „мека сила“, за липсващи или минимални етнически дистанции по скалата на Богардус.

Когато се обърнем към България и Русия, ще открием, че при тях имаме близост и в петте цивилизационни характеристики, посочени от мен, което обуславя факта, че България е най-русофилската страна в ЕС. В същото време обаче ще открием, че има редица други нации, които имат близост или съвпадение по част от цивилизационните характеристики, а по други – не. Православие има и в България, и в Гърция, и в Русия, но в същото време имаме различия в език, азбука, етнически корени. Поради това че по принцип в колективната памет на тези три страни няма тежки травматични събития, то между тях има съответна близост.

Ако вземем обаче Полша, която според сравнителните международни изследвания е най-русофобската страна в света, ще видим, че освен славянството всички други четири цивилизационни характеристики по-скоро отдалечават, а не приближават Полша и Русия. Историческата памет спрямо Русия там е силно негативна, имаме различия в религия, азбука, макар и да има сходства като славянски страни и съответно определена близост в езика.

В периодите, когато настъпват конфликти, се разгръща активна дейност по промени на цивилизационната характеристика на една или друга страна от по-големите сили, за да могат да я противопоставят на някой друг, както наблюдаваме това в момента в Украйна, а и в голямата част от държавите в постсъветското пространство.

От гледна точка на различните координатни системи, които характеризират  държавите, между България и Русия също има редица сходства, но има и различия. Сходствата са, че и България, и Русия са държави от полупериферията на световната система по известната концепция за света система на Уолърстейн, Ариги, Гундер Франк, Самир Амин и целия кръг от изследователи, свързани с Центъра „Фернан Бродел“ в Ню Йорк. Това е предпоставка за определена асиметрия на експлоатация и различни форми на неоклониален контрол в отношенията им с развитите капиталистически страни, които в една или друга степен са се възползвали от това за дълги периоди, включително и в момента. Предпоставка е и за появата на вътрешни разделения между либерали и консерватори, проявяващи се в съответна форма и в Русия, и в България. В Русия това противопоставяне приема формата на отношение между западници либерали и социалисти, от една страна, и почвеници славянофили и консерватори, от друга страна. В България приема формата по-скоро на русофили и русофоби, като русофобите по принцип са западници.

В същото време имаме значителни различия в геополитическата мощ на Русия и България, даващи възможност на Русия по принцип да води една много по-суверенна политика, тъй като по територия, население, военна мощ тя е световна сила. Факт е например, че и по време на Първата и на Втората световна война тя разполага с най-голямата армия, воюваща на фронта. Днес както виждаме, може да се съпротивлява на държавите от капиталистическия център, да провежда стратегии за суверенна демокрация и цифров суверенитет, за разлика от България, която и икономически, и политически е зависима периферия на това, което консерваторът Хънтингтън нарича Западна цивилизация, а неговият неомарксистки сънародник Имануил Уолърстейн характеризира като капиталистически център.

Към това следва да се добави и фактът, че при всяка от останалите посочени в началото координатни системи имаме променящи се техни характеристики, определящи и характера на взаимодействие между Русия, България и останалия свят. Имаме смени на мултиполярен с биполярен, монополярен и отново мултиполярен свят. Имаме промени в отношенията между център, полупериферия и периферия, между капитализъм и антикапиталистически сили, между глобална доминация на либерализма и доминация на различни версии на консерватизма.

 

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com