АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Преходът към периферен капитализъм в България и нейното разграбване от развитите западни страни

Васил Проданов - 23 декември 2020

След 1989 г. в България бе реставриран капитализмът във версията на експлоатирана от развитите западни държави периферна територия. Концепцията за периферизацията на страни като България и тяхната експлоатация от развитите западни държави е развита най-напред от Имануил Уолърстейн, дългогодишен директор на Центъра „Фернан Бродел“ в Ню Йорк и водеща фигура в създаването на школата за теорията на световните системи (world-systems theory). Според нея светът е разделен на държави от капиталистическия център, полупериферия и периферия, при което имаме експлоатация на полупериферията и периферията от центъра; основната част от ресурсите вървят от периферията и полупериферията към центъра, в който са Западна Европа и САЩ.[1]

Периферизацията се състои в тенденцията да нарастват социално-икономическите дистанции в географския смисъл на думата между региони, които играят ролята на център за акумулиране на капитал, и такива, от които се извлича – периферия. Поляризацията се състои в нарастване на социалноикономическите неравенства както за света като цяло, така и в отделните държави, което пък от своя страна води до нарастваща политическа, религиозна, етническа поляризация.

Държавите от капиталистическия център извличат ресурси и експлоатират държавите от полупериферията и периферията на световната система. Това става чрез робовладелската версия на капитализма по време на меркантилисткия стадий на капитализма, чрез колониалната версия на извличане на природни ресурси и ползване на евтин труд по време на първата и втора индустриална революция, чрез неоколониални форми на използване на евтин труд, извличане на всички форми на капитал, на първо място човешки капитал, по време на третата индустриална революция, когато България бе включена в системата на глобалния капитализъм.

Този процес на извличане на ресурси от един регион и прехвърлянето им в друг протича не само в глобален план, но и в регионален, и вътре в националните държави. В рамките на ЕС например протичат процеси на нова периферизация на Южна Европа, а и на бившите социалистически страни – членки на съюза. Германия се превръща в център, който е в асиметрични икономически отношения с останалите – извлича ресурси от тях чрез положителния си търговски баланс и чрез милионите гастарбайтери и „мозъци” от останалите европейски държави.

Според изследване на базираната във Вашингтон компания «Глобъл файненшъл интегрити» в периода 2002-2011 г. от България са изтекли нелегално  25,585 млрд. долара, което прави средно 2,559 млрд. долара годишно – една гигантска сума, която би била достатъчно за решаване на основните проблеми на българското общество.[2]

От Сърбия за този период са изнесени 49,367 млрд., или средно годишно по 4,937 млрд. долара, от Албания са изнесени 901 млн., от Босна и Херцеговина – 142 млрд., от Хърватско – 14,366 млрд., от Македония – 5,590 млрд., от Черна гора – 4,299 млрд., от Румъния – 6,404 млрд., от Турция – 987 млрд.[3] Най-пострадалите държави са България и Сърбия, откъдето капиталистическият център и по-специално неговата капиталистическа олигархия се е обогатила само чрез извличане на финансови ресурси с над 75 млрд. дол. В резултат на всичко това страни като нашата са обречени непрекъснато да изостават в международната икономическа надпревара.

Възходът на общества, основани на знанието, превръща квалфицираните кадри в най-важния ресурс и той е в огромни размери заграбван от развитите страни чрез големи потоци брейн дрейн (изтичане на мозъци), като печалбата за Западна Европа и САЩ от тази кражба ежегодно се равнява на близо трилион долара. Развитите западни държави са получили с неолиберални лозунги, че това е „свободата“, наготово от България над един милион учени, инженери, лекари и хиляди други квалифицирани кадри, подготовката на които би им струвала над сто милиарда долара, т.е. извършен е най-гигантският в историята на страната ни грабеж. За трансфера на един футболист от един футболен клуб в друг сега се плащат стотици хиляди долари, но трансферът на един научен работник, лекар или компютърен специалист от България към развитите капиталистически държави става съвсем безплатно, въпреки че реалната печалба от него ще бъде за западните държави неизмеримо по-голяма.

Неслучайно пандемията през 2020 г. завари много областни болници у нас с недостиг на лекари и медицински сестри, защото ежегодно хиляди от тях са заграбвани от развитите капиталистически страни. Но така както през ХVI-ХIХ век развитите държави налагаха правилата на директен колониален грабеж на роби, така в още по-големи размери сега те налагат правилата на директен грабеж на човешки ресурси, скрити зад либералните идеологически изпарения на тема „отворено общество“, „права на човека“, „право на местожителство“, „свобода“.

Обяснява се, че да се пречи на тези хора да бъдат отмъквани от развитите капиталистически държави, било „тоталитаризъм“, а другото „свобода“ и „демокрация“. Така с неолиберални идеологически лъжи от бившите социалистически страни бяха заграбени десетки трилиони долари само във формата на човешки капитал.  Едни след други САЩ и Западна Европа обявяват нови мерки за привличане от останалия свят на стотици хиляди висококвалифицирани специалисти в областта на най-новите технологии, за подготовката на които в държавите от полупериферията и периферията на световната система са хвърлени милиарди долари. При новия тип информационни технологии това е по същество заграбване на основния ресурс на тези страни и не просто задържане на развитието им, а връщането им назад.

Едно семейство заедно с държавата в страни като нашата посвещава целия си живот и основна част от средствата си, за да подготви своите деца като добри специалисти, но от тези разходи печелят развитите държави, а страни като нашата всекидневно губят, деинтелектуализират ни. Това засилва разликата помежду ни, България по този начин е превърната в най-бързо изчезващата демографски и с най-висока смъртност страна в света. А престъпната „демократична“ орда, която с ревове „демокрация“ за 30 години ликвидира 2 милиона от българското население и доведе до загубата на десетки милиарди, вместо да получи заслужено наказание, продължава да дрънка либерални идеологически лъжи колко лошо било при „комунизма“, който увеличи българското население с 2 милиона.

Бележки:

[1] Wallerstein, Immanuel.The Essential Wallerstein. The New York Press, 2000.

[2] Вж. Kar, Dev and Brian LeBlanc. Illicit Financial Flows from Developing Countries: 2002-2011, Global Financial Integrity, December 2013, p. 30

[3] Вж. Kar, Dev and Brian LeBlanc. Illicit Financial Flows from Developing Countries: 2002-2011, Global Financial Integrity, December 2013, pр. 26-29

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com