АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Covid-19, защо „Системата ни убива“ и носталгията по здравеопазването на социализма*

Бончо Асенов - 30 декември 2020

 В социалистическа Куба до днес от Covid-19 са починали 13 човека на 1 милион население, в социалистически Виетнам – 0.4 човека на 1 милион, а в България – 1 070 човека на 1 милион. В България на реставрирания капитализъм са унищожени от „системата, която ни убива“ 83 пъти повече хора, отколкото в социалистическа Куба и 2675 пъти повече, отколкото в социалистически Виетнам.

А кой създаде „системата, която ни убива“

както казват майките, протестиращи много месеци в центъра на София? Тя не е възникнала от само себе си. Реставраторите на капитализма не са бесели хората по дърветата, а са създали система, която ги убива в огромни мащаби.  И вместо да си получат заслуженото, шестват по телевизионните екрани и 30 години обясняват как „комунистите са виновни“. А ако ги нямаше тези реставраторски и грабителски орди, хиляди българи днес щяха да са живи. Както си пазят населението социалистическа Куба и социалистически Виетнам.

Здравеопазването е едно от най-ценните достижения на всяко едно общество. Проблемът с него вълнува всички – и пенсионери, и млади, и носталгици по социализма, и негови върли противници. И какво стана след 1989 г., когато бе унищожен държавният социализъм от съветски тип и реставриран капитализмът в неговата глобалистка неолибералнна форма, превърнала България в периферия на глобалния капитализъм, от която той – маскиран с лозунги за демокрация – разграби човешки, финансов, природен и всякакъв друг капитал за много милиарди?

Защо станахме най-болната нация в Европа? Защо намаля продължителността на живота на българите и сме на 83-о място в света по данни на ООН? Защо сме на първо място по смъртност в Европа по най-разпространените болести – инфаркт, рак? Защо се върнаха някои болести, които бяха забравени, като туберкулоза, холера, малария, тиф, менингит, варицела? Защо българите са с най-развалените зъби в Европа? Защо лекарствата са няколко пъти по-скъпи, отколкото в другите европейски страни и са с различна цена в отделните болници и аптеки? Защо вечно не стигат парите за здравеопазването и вече почти половината от плащанията се извършват от джоба на пациентите.

Как така стана, че половината от лекарите (около 30 хиляди към 2019 г.) са над 55 години, а много от младите бягат в чужбина. Защо няма достатъчно медицински сестри (около 26 хиляди) и санитари и почти половината от тях са в пенсионна възраст. Защо болниците и медицинските пунктове в малките градове и селища намаляха и живеещите в тях трябва да ходят в отдалечените окръжни болници за един преглед. Защо се ликвидираха поликлиниките и лекарските кабинети се настаниха в гаражи и гарсониери? Защо се наруши връзката между болничната и извънболничната помощ?

Кой измисли болничните заведения да станат търговски дружества и здравето да се превърне в стока? И така да бъдат убивани хиляди хора, което не се случва в социалистически Виетнам и в социалистическа Куба. И българите да си плащат избора на екипа, консумативите, лекарствата, престоя в болниците. Според Евростат пациентите в България плащат 48 на сто от собствения си джоб за здравните услуги, докато в страните от ЕС средно плащат 15 на сто. Нали в Конституцията е обявено, че здравеопазването в България е безплатно. Защо бе необходимо една действаща здравна система да се срине с въвеждането на тази „Здравна каса“ и на т.нар. „клинични пътеки“? Защо се позволи да се множат и процъфтяват модерни частни болници, които изсмукват Здравната каса, а същевременно държавата да няма средства за модернизиране и поддържане на държавните и общинските болници и да закрива болници в малките градове. Дали посредничеството на личните лекари е най-благоприятното за пациентите? И как така едни лекари ще вземат 1000 лв. заплата, други десетки хиляди, а пък сестрите ще напускат поради ниските заплати?

Защо сме на предпоследното 33-о място в ЕС по качество на здравеопазването според Индекса на европейския здравен потребител за 2012 г. ? А заедно с Литва и Латвия сме сред страните с най-ниска продължителност на живота (74,9 години). Защо разходите за здравеопазването, като дял от БВП, в страните от ЕС са средно 7 на сто, а в България са около 4 на сто.

Ето тези въпроси си задават милиони хора в страната. И най-вече възрастните, които имат естествено повече проблеми със здравето си и които помнят какво беше преди 10 ноември 1989 г.

Вярно, може да не сме имали най-добрата медицинска техника в болниците и поликлиниките, най-съвременните лекарства. Погрешно бе и премахването на частната медицинска практика през 1972 г.

Може болниците да не са били най-модерните,
но бяха достъпни за всички

Само през 70-те години здравеопазването получава 290 милиона лева, за да се започне построяването на обекти с републиканско значение и 60 милиона лева за доставка на нова апаратура и съоръжения. Построени са болници във всеки окръжен град и районни болници в редица градове, а също 47 поликлиники в страната. Намалява броят на обслужваното от един лекар население.

Във всяко по-голямо село имаше лекар, зъболекар и ветеринарен лекар. През 1939 г. един лекар (общо са 3220) е обслужвал 2021 души, а през 1988 г. един лекар (близо 30 хиляди) се е грижел за 339 души. Един зъболекар е обслужвал през 1939 г. 5240 души, а през 1983 г. вече 1639. Въвежда се здравна система, която позволява всеки гражданин на страната да има достъп до медицинско обслужване.

А грижите към хората бяха изключителни. За тяхното здраве се построиха не само болници и поликлиники, но и десетки профилакториуми, балнеосанаториуми, почивни станции. В големите заводи работеха здравни служби с по-няколко кабинета, работниците имаха лични здравни картони, а тези, които работеха във вредни производства, бяха обект на постоянни медицински грижи. Обръщаше се изключително внимание на профилактиката. Пълна имунизация на населението, която прогони някои от болестите, които бяха бич за него – най-вече туберкулозата. Следването в институтите на създадената през 1972 г. Медицинска академия бе най-трудното и на високо равнище. За нивото на нашето здравеопазване говори и фактът, че стотици български медицински работници са привличани и участваха в изграждането на здравното дело на други държави в Азия, Африка и Латинска Америка. Че стотици чуждестранни студенти следваха медицина в нашата страна. А българските лекарства, ваксини и серуми се разпространяваха в повече от 70 страни.

След 1989 г. е поканен френски екип да прецени нашата здравна система и да предложи какви реформи да се проведат. И Петко Симеонов, тогава зам.-председател на СДС, свидетелства след 30 години, че след едноседмичен престой екипът е похвалил здравната ни система като напълно разгърната, с някои организационни проблеми в отделни болници, и излиза с констатацията, че „по тяхна преценка нямахме нужда от нищо“.

Но какво да ви обяснявам. Преди 10 ноември, докато живеех в Перник, това, което си спомням от здравната ни система, е, че ни водеха с брат ми в болницата да ни имунизират. В казармата си спомням щателните профилактични прегледи, на които бяхме подлагани всички войници. Когато започнах да живея в София и имах някакъв здравословен проблем, отивах в Трета градска поликлиника, която отговаряше за моя квартал, поглеждах табелите на кабинетите и почуквах на вратата на лекаря, който смятах, че може да ми помогне. И той, след като се убеждаваше, че живея в квартала, ме преглеждаше и предприемаше необходимите мерки за моето лечение. А сега отивам при личната лекарка винаги с напрежение дали ще ми даде направление за лекаря, от когото се нуждая. Добре, че тя е добричка и общо взето благосклонно ми дава нужното направление, но доста пъти ми е отказвала или отклонявала молбата ми, поради липсата на свободни направления.

Преди десети ноември периодично идваха в службата, където работех, и в института, където преподавах, екипи от лекари със съответната техника и извършваха всеобхватен профилактичен преглед на всички служители и преподаватели. Знам, че това се вършеше задължително и в предприятията, в институтите, училищата, по селата и къде ли не. Такава беше здравната политика тогава – да се предвари, да се открие всяка болест в ранен стадий, за да се лекува своевременно и по-ефективно. Не казвам, че това го няма в следдесетоноемврийската здравна политика, но очевидно не се прилага в онези мащаби, познати ни от миналото. Сега аз трябва да подсещам личната ми лекарка, че искам да си направя даден профилактичен преглед, за да ми даде съответното направление. Че да се ходи по частни лекари си е доста скъпо. Преди няколко месеца си направих такъв преглед при един професор-кардиолог. Като ми каза, че прегледът струва 100 лева, усетих, че сърцето ми се разтуптя  по-бързо.

Слава богу, досега не съм бил в болница нито преди, нито след 10 ноември 1989 г. Но брат ми, светла му памет, се разболя от коварната множествена склероза и 15 – 20 години обикалях болниците в Перник и София заради него, до смъртта му през 1995 г. Няма да правя сравнение какво е било в тях преди и след 1989 г. Но ще цитирам неговия лекар – невролог от Перник, който първи откри болестта му и дълго време го лекуваше. „Имате късмет, казал той на майка ми след смъртта му, ако се беше разболял след 1989 г., щяхте да се разорите финансово“. Получи се така, че здравната система, въведена със Закона за лечебните заведения от 1999 г., с която болничните заведения се превърнаха в търговски дружества, е добра за богатите, но не е справедлива, равнопоставена и достъпна за болшинството от обеднелия български народ.

Няма какво да се убеждаваме в това. Дядо ми (баща на покойната ми съпруга) две седмици преди да почине, падна и си счупи крак. Обади ми се бабата, че в Лом ще му правят операция, но искат 800 лв., за да му сложат някакъв златен (или сребърен) пирон в крака, а пък тя няма толкова пари. Та да се обадя на главната сестра в болницата да ми даде банковата сметка, по която да изпратя парите. Иначе нямало да му правят операцията. И ги пратих, какво да правя… Примери подобни сега колкото искаш. Едва ли не пациентът, който не разбира нищо, трябва да избира какъв да бъде стендът, какъв пиронът, каква ставата, което е работа на лекаря. Наскоро направиха две несполучливи операции на кръста в болницата „Св. Иван Рилски“ на моя близка колежка-преподавателка. Страшни болки. И я приеха в „Пирогов“ за трета операция, но срещу осем хиляди лева. Имаха ги децата ѝ, дадоха ги. Но ако ги нямаха?

Не искам да говоря за

качеството на здравното обслужване
преди и след 10 ноември 1989 г.

С модерната техника, която се внесе и внася в болниците в последните 30 години предполагам, че качеството се е повишило. Макар че и тук възниква въпросът защо закупуваната апаратура в обществените болници е няколко пъти по-скъпа от тази в частните болници. Що се касае до нивото на лекарите – и преди, и сега има и добри, и не добри в професионално отношение лекари. Примери мога да ви дам от моя житейски опит, но всеки ще сподели подобни случаи от своя живот. За лекари, които са им помогнали, и за грешки на лекари, които понякога са били фатални. Но в едно отношение се различават очебийно лекарите от двата периода. Сега, заради въведената система, те се превърнаха в търговци. Както ми казваше един лекар-професор, иначе добър специалист в своята област: „Като погледна опашката пред кабинета, виждам 100 лева, 100 лева, 100 лева…“. И започват онези бакалски сметки – колко ще са разходите по дадена операция, колко ще е скъпа дадена клинична пътека и в този дух… И се питам къде потъват тези милиони левове, които всяка година се дават в повече на здравната каса. Отговорът не го чакайте от мен. Както и не мога да отговоря категорично в коя категория да поставим лекарите – на носталгиците или антиносталгиците.

За лошото здраве на българския народ не е виновна само здравната политика, провеждана в страната след 1989 г. Причините са комплексни и редица фактори оказват влияние върху здравето на хората. Няма да правя анализ, не съм специалист в тази област. Но ще посоча един фактор – това е стресът.

  • Стрес, че не можеш да живееш нормално с пенсията си, която е отчайващо малка в нашата страна.
  • Стрес, че можеш да загубиш работата си, да останеш на улицата и да не можеш да издържаш семейството си.
  • Стрес, че може да станеш обект на „битова престъпност“ – да бъдеш убит, ограбен, изнасилен, изнудван.
  • Стрес, че може да се разболееш и да нямаш средства да се лекуваш.
  • Стрес, че децата ти може да станат наркомани, да станат сектанти, каквито случаи има с десетки хиляди в страната. Да започнат да проституират, да станат жертва на трафик на хора.
  • Стрес, който води до алкохолизъм, до наркомания, до самоубийства. И оттук – до намаляване на средната продължителност на живота (т.нар. наречената от нобеловия лауреат Ангъс Дийтън „смърт от отчаяние“).

Нали си спомняте, че в проучвания през 2019 г. се оказа, че

българите са между най-нещастните в света

Има обаче един нов момент в нашия живот след 1989 г., който се отразява благотворно върху здравето ни и оказва влияние върху продължителността на живота на българина. Това е повишената здравна култура на българите.

Тя се дължи на огромната информация, отнасяща се до здравето на хората в Интернет, по телевизията, радиото, вестниците, списанията, многобройните книги и брошури на тази тема и която е лесно достъпна за почти всеки грамотен човек в страната ни. Многобройни са публикациите на тази тема, има много специализирани вече печатни и електронни издания, десетки здравни портали, сайтове, блогове. Свидетели сме как по радиото и телевизията лекари коментират непрекъснато проблеми на здравето. На книжния пазар се появиха десетки книги на наши и повече на чужди (основно американски) автори как да живеем здравословно, какви правила да спазваме за това, как да постигнем идеалната хармония в развитието си, включително по отношение на здравето, как да водим природосъобразен живот. Съвети да бъдем оптимисти, да бъдем усмихнати, да бъдем социално ангажирани, да намерим любима работа, да имаме любим човек и семейство. Как да имаме здрав сън, как да почиваме. Как да ни бъде разположено леглото. Какво казва китайската медицина по даден проблем. Какво ни съветват за здравето Дънов и Димков. И т.н., и т.н.

Българинът непрекъснато увеличава своите знания за здравословния начин на живот и волно или неволно започна да се съобразява с тях в своето ежедневие. Той вече има реален достъп до постиженията на съвременна медицина и може веднага да направи справка по всеки здравен казус, който го вълнува. Може да сподели своите здравословни проблеми в социалните мрежи и да разбере мнението на специалисти по него, на други хора, които са имали подобен проблем. Може веднага да се запознае какво му предлага медицината за оздравяване и да прецени какви мерки да предприеме.

Повишената здравна култура включва нарасналите познания на българите за основните принципи в храненето. Те вече знаят какво е здравословно хранене и каква е вредата от прехранването. Че не трябва да напълняват и в какви граници да се движи теглото. Че не трябва да прекаляват с животински мазнини, солени, пушени или пържени храни, че трябва да консумират повече риба и зехтин, че са опасни за здравето разните консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители и други вредни съставки и замърсители в хранителните продукти, и т.н. Българинът вече внимава какво купува, започна да чете етикетите на храните, да се интересува от техния състав, от наличието на ГМО в тях. Контролът на теглото е вече масово явление и много хора знаят какво значи повишена телесна маса, как да се измерва тя, каква е опасността от натрупване на тлъстини и в този порядък.

Българите знаят много добре каква е вредата от тютюнопушенето, алкохола, да не споменавам наркотиците.

Средностатистическият българин знае за здравословната полза от спортуването и се стреми в рамките на неговите възможности и според начина му на живот да прави гимнастика в домашни условия, да тича по стадиони, в паркове и градини, да плува, да кара велосипед, да ходи във фитнес зали, да кара ски и кънки, да играе футбол, волейбол, баскетбол по спортните площадки, да прави преходи в планините. Тоест да спортува според своите възможности, не професионално и да търси някакви спортни постижения, а само в името на здравето си. Вече всички знаят, че „движението е живот и животът е движение“.

Хората в България имат отдавна представа за стойностите на артериалното налягане и знаят, че ако то започне да превишава постоянно нивата от 140/90, трябва да предприемат мерки за сваляне на кръвното си, включително и медикаментозно. Те знаят какви са опасностите от захарния диабет и сами профилактично проверяват своите стойности и вземат мерки за поддържането им в нормални рамки. Вече знаят какво е това холестерол, какви видове има, защо трябва да бъде в определени граници и как да постигнат това. Също какви са рисковете от инфаркт и инсулт и как трябва да се пазим от тях. Какво представлява атеросклерозата и как да се предпазим от нея. И още много  други здравословни неща вече знаят те.

По-високо образованите и информирани хора, въз основа на нарасналата им здравна култура, може дори вече сами да разрешават свои по-леки здравословни проблеми. И да не тичат веднага при личния или друг лекар да му се оплакват и търсят помощ, а да си правят собствен здравословен анализ, т.е. да си поставят сами диагноза и решават как да се лекуват. Но тяхната висока информираност ги кара да не разчитат много на самолечението и при необходимост веднага да потърсят специализирана медицинска помощ.

Тази повишена здравна култура и стремежът към здравословен начин на живот играят компенсаторна роля в живота на българите на фона на лошата организация на здравеопазването, неефективното здравно осигуряване на хората в България. Тя им осигурява една

индивидуална стратегия за самосъхранение

Играе ролята на профилактика, предпазва ги понякога от болести.

Това, което казвам, не е оригинално. Знаят го лекарите и специалистите в тази област. Наскоро го четох в книгата  „Здравеопазване и национална сигурност“ (2018) на доцент д-р Красимир Коев. Вероятно и в други книги и брошури ще го намеря. Важното е човек сам да започне да се грижи за своето здраве. Аз, откакто имам компютър, си открих файл „Здраве“. Започнах го със съветите, които ми е давал за здравословен, природосъобразен живот покойният ми баща и си записвам всичко, свързано с моето здравно състояние, какви болежки съм имал, как са ме лекували или как съм се самоизлекувал и т.н. Уверявам ви, има полза от това и ви го препоръчвам. И доколкото съм имал и имам здравословни проблеми, това което разбрах, е: да внимавам с лекарите и само в краен случай да ходя при тях, да се консултирам и с други лекари, да чета медицинска литература, защото човек най-добре познава своите симптоми и проблеми. Защото едни лекари поставят диагнози и предлагат лечение, различаващо се от това на други лекари, защото медицината непрекъснато си противоречи, защото преди 10 или 20 години лекарите са заемали една позиция по отношение на даден здравословен проблем, а сега се отказват от нея. Препоръчвали са едни лекарства, сега ги отхвърлят. Съветвали са как да се храним и живеем здравословно, пък след това са променяли мнението си. Примери мога да ви дам колкото искате, но не е тук мястото да се занимаваме с това.

И все пак, питам ви, как ние, всичките, които сме живели и преди 10 ноември, и след това, да не изпитваме носталгия по онова време, по онази държава, която очевидно се грижеше за нашето здраве по-добре, по-отговорно, по-грижовно, която имаше по-организирана система на лечение, стигаща до всички кътчета на страната и обръщаща внимание на всички болни и която не вземаше и последните ни пари, за да ни лекува.

В началото на годината изживяхме първата вълна на коронавируса.  Няма да правя анализ на това, което се случва със света, включително и с България. Видя се колко сме крехки и безпомощни хората пред този невидим враг. Но с учудване видяхме и нещо друго. Как здравната система в социалистически Китай се справи за два месеца с вируса и тръгна да помага на другите страни в борбата с него. Как социалистическа Куба има минимални проблеми с вируса, поради изключително добрата си здравна система и също тръгна да помага на други страни. Как в социалистически Виетнам практически нямат проблеми с коронавируса. Видяхме и безпомощността на здравните системи в Стара Европа и в САЩ, които не можаха да овладеят пандемията и допуснаха десетки хиляди хора да починат от агресивния вирус.

И на още нещо бяхме свидетели при първата вълна на коронавируса. Как в Германия заразените и починалите в бившата Западна Германия бяха много повече от тези в Източна Германия, бившата социалистическа Германска демократична република. И как малка България се оказа една от най-слабо засегнатите от вируса в стара Европа. И тогава експертите се досетиха за възможната причина. Просто в България (и в останалите бивши социалистически страни) много стриктно, още от 1951 г., започва   имунизация на населението, и най-вече на децата, с БЦЖ ваксина, за да се спре една от най-коварните болести тогава – туберкулозата. Това става благодарение на д-р Сребра Родопска, която разработва български вариант на скъпата френска противотуберкулозна БЦЖ ваксина, адаптирайки към него руски субщам. И тогава се  установи, че смъртността от Ковид-19 в държавите с масова ваксинация с БЦЖ е шест пъти по-ниска. Експертите си правят извода, че тази ваксина не само слага край на туберкулозните заболявания в страната, но е и повишила силно имунитета на българите, благодарение на което те вероятно се противопоставиха по-успешно на непознатия до сега вирус. Друг е въпросът, че при втората вълна на коронавируса нещата излязоха извън контрол и здравната ни система не можа да реагира навреме и ефективно на пандемията.

Пандемията от Ковид-19 подсказа на малка България, че здравната система, която е изградена на пазарен принцип, за която здравето е стока, е неефективна. Оказа се, че

в условията на пандемия
търговският модел на управление на здравната система не работи

В отделенията на болниците няма оборот на хора с други заболявания, поради което няма как да им се плати, и изведнъж те закъсват финансово. Очевидно е необходимо да се преоцени третирането на здравната система като търговска структура. Ако искаме тя да бъде максимално полезна за хората. И да се обърне по-голямо внимание на обществените болници, които изнасят на плещите си борбата с пандемията.

Също и на научните институти и на предприятията, работещи в тази област. Всеобщо е мнението, че системата не е в състояние да отговори на потребностите в момента и че независимо от първоначалното справяне с пандемията, има редица пробойни в нея. Вече се правят и прочетох задълбочени анализи и предложения на специалисти (д-р Мими Виткова, д-р Хасан Адемов) за необходимостта от реформа в здравната система. Нужна е само обществена подкрепа, особено на медицинското съсловие, и политическа воля за осъществяването ѝ. А това трябва да се направи, защото здравеопазването е елемент от националната сигурност.

––

[*] Откъс от новата книга на Бончо Асенов. Носталгията в България, С., Изд. „Скала принт“, 2020

Бончо Асенов е роден през 1946 г. в Перник. Завършил е тригодишен курс във Висшата специална школа на МВР и право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1970 до 1992 г. работи в Шесто управление на Държавна сигурност и като преподавател по специални дисциплини във Висшия институт на МВР. През 1996 – 1997 г. е експерт в Дирекция „Вероизповедания“ при…