На 31 декември 2020 г. изтече 11 месечния преходен период, през който законите на ЕС все още действаха на територията на Великобритания и тя окончателно напусна Европейския съюз.
Поданиците на Нейно величество от мъглявия Албион с белите стръмни сипеи към Ламанша, за които ние на континента сме просто „ония зад канала“, отново стават самостоятелна глобализационна сила. Тази велика нация – може би с най-комплексната изграденост като народ и общество – социален опит, богата история, огромен икономически, технологичен и научен потенциал, заслужено самочувствие на империя, владяла света 200 години – не можа да подчини себе си на все по-напредващото изграждане на ЕС, в който тя да бъдат просто съставна част, макар и със специални права и по-силни позиции в някои направления. Кралицата е върховен сюзерен – не може да бъде унижавана с неизбежното „подчинение“ на някакъв си Европейски съвет, поданиците ѝ да стават все по-зависими от решения, които не вземат единствено самите те.
Разбира се, видимото е само върха на айсберга. Зад британската позиция стои световният финансов капитал със своя изграждана векове база – лондонското сити, което всъщност в последните векове е управлявало Империята и е натрупало огромен опит в експлоатацията на десетки народи върху земния глобус. Преценил е, че в една самостоятелна ВБ ще има по-голяма свобода за действие, още повече, че именно тук през последните десетилетия либерализмът, включително и в крайните му, (рушащи позитивите му), неолиберални форми, зае най-силни позиции. По-нататъшното участие на бившата империя като член на ЕС рискуваше да застраши тези възможности на неолибералния разгул.
Случващото се е в духа на световната глобализационна трансформация на социума. В същността си това е процес на прегрупиране на човечеството в нови по-окрупнени форми, при което по-малките от губещите позиции нации (изграждали досега интернационалния свят на независимите държави) се обединяват, а по-големите се трансформират, привличайки и други, в самостоятелни глобализационните субекти. Най-ярък пример на такива трансформации на национални общности за обновяването и обединяването им е изграждането на ЕС. По-големите се опитват, кои по-успешно, кои по-бавно и трудно, да се утвърдят като самостоятелни субекти. По този път тръгва и ВБ.
Процесът на окрупняване на общностите, чрез които занапред човечеството ще съществува и ще формира социеталната си изграденост (обществата, държавните субекти, които ще ги обслужват) е обективен, неизбежен и все по-динамичен. Но не се отчита в нужната степен сложността на промяната – че ако неин двигател са технологичните, икономическите фактори и процеси, стремежът на хората към все по-пълна реализация (с много варианти на постигане, не рядко и с отрицателен знак), то успехът може да дойде само ако направените промени се възприемат от народите, (етническите общности), създали и променящи съвременните общества. Защото и в съвременната епоха те продължават да са реалния демиург на социалните промени.
Британците се надяват, че връщайки се към славното имперско минало, отново ще „обединят“ около себе си страните от Британската общност за нови форми на експлоатация и собствено обогатяване. За новото обвързване на бившите колонии, а и на други страни, англичаните са готови да жертват дори етнокултурните черти на общността си, на собствената изграждана с векове идентичност, и да ги подчини на крайни неолиберални постулати за пълна свобода на индивида, неограничавана от „демодирани“ етнически, културни, колективистични и други предпоставки, само и само да се отворят към новите/старите си „партньори“. Така в страната безпрепятствено навлизат все повече граждани от други страни, заемат територии и културни пространства и вече не толкова се интегрират в британското общество, колкото утвърждават в него свои анклави – квартали, части от градове и райони, в които господстват внесени отвън културно-цивилизационни порядки и модели на социално организиране. Като добавим към това и неограниченото разгръщане в Британия на джендърските идеологии и практики (дори Джоана Роулинг – световно известната авторка на поредицата за младия магьосник Хари Потър – бе подложена на обществен линч защото поддържа позицията, че половете при човека са само два), че ежегодно хиляди тийнейджъри гълтат хормони и се подлагат на операции за промяна на пола – захранвайки финансово цяла индустрия, ще разберем мащабите на неолибералния разгул.
Но какво ще стане с британското общество при евентуална криза, когато всеки ще се опълчи срещу всеки? И дали например бившата колония Индия, утвърждаваща се днес сред най-мощните и динамично развиващи и модернизиращи се днес глобализационни играчи, ще приеме да бъде верен партньор на бившия си сюзерен, а няма да предпочете по-перспективно сътрудничество с мощния и предоставящ огромен пазар ЕС?
Свободна от ангажираността си с Европа, ВБ, явно ще разшири сътрудничеството си със САЩ. И досегашният и бъдещият американски президент очакват приключването на Брекзит с нетърпение. ВБ след Брекзит ще се включи в нови модели на реализация на световния финансов капитал, превърнал САЩ и ВБ (въпреки частичната съпротива и противоречива политика досега на Тръмп) в най-важната сила за утвърждаване на неолиберализма, предявени с постулатите на Вашингтонския консенсус и евроатлантическите ценности…
Какво ще стане с ВБ тепърва ще видим. Дано да я задоволят новите отношения с Ирландия и търговските споразумения с ЕС, да се помири с Шотландия; дано народът ѝ намери оптималните форми за своето добруване. Опасявам се обаче този път високото британско самочувствие и надменност да не ѝ изиграят лоша шега. Величието на ВБ вече е минало и тя едва ли занапред ще се справи сама. Дано да успее!?
* * *
Ръководителите на ЕС оплакаха Брекзит.
Кой ли не изказа съжаление за излизането на „островитяните“ от Съюза ни. Много „смешни“ сълзи пророниха и нашите (псевдо)либерали. Месеци наред българските медии ни представяха ситуацията във ВБ като че ли, аха-аха, Брекзит ще се размине. Последните парламентарни избори на Албиона и бурните тържества в Лондон през нощта на 31 януари – напълно опровергаха тези надежди. „Виждате ли тази сграда – провикна се тогава млад англичанин към наша журналистка – това е британският парламент и ние искаме там, а не в Брюксел да се приемат нашите закони!“ – интересно, защо въпреки ярко демонстрирания национален плам, никой не обвини британците в национализъм, както това постоянно се прави към народите от Централна Европа.
Всъщност Брекзит бе много по-нужен и ще е по-полезен за ЕС! Това тепърва ще се осъзнава. Излизането на ВБ от ЕС разкъсва въжетата на едностранчивата обвързаност на Европа към „атлантическите ценности“, превърнали се от десетилетия в алфата и омегата на европейската политика, свели Европа до безгласен придатък на САЩ и с това в пленник на световния финансов капитал. (Нали никой вече не си прави илюзията, че самото създаване на ЕС е продукт на търсенето на нови форми за господството на този капитал? И бе постигнато!). Не е за вярване, но такова мощно обединение (ЕС) на близо половин милиард най-образовано, с богати исторически корени население, създател на една от най-динамично развиващи се и модерни цивилизации (европейско-християнската), вече десетилетия в израз на „вярност“ към „(евро)атлантическите ценности“ безропотно изпълнява повелите на САЩ, търпи окупация на свои територии, понася предизвикани целенасочено към земите му емигрантски вълни, няма своя собствена политика и срамно се е превърнало в маша на САЩ срещу считаната за техен противник Руска федерация.
Но ЕС също се стреми към своето самоутвърждаване. Това не може да стане, ако ЕС не се еманципира от САЩ, които чрез НАТО, чрез фактическата окупация на Германия и с американски бази край границите с Русия държат в подчинение Европа. Пътят за преодоляване на това срамно и недопустимо повече положение се състои в това ЕС да преодолее едностранчивостта на „атлантическата“ си обвързаност. Светът вече е многополюсен и ЕС с огромния си потенциал е крайно време да заеме полагащото му се самостоятелно място сред най-мощните субекти на 21 век. Една от причините да не стане това досега бе ВБ с нейната безкомпромисно налагана в ЕС политика на атлантическия неолиберализъм, донесъл много провали в консолидирането на ЕС и във външната му политика. Излизането на ВБ от ЕС премахва това бреме, позволява на Европа по-свободно да се огледа и потърси своята глобализационна реализация чрез сътрудничество и в други, не само „атлантически“ посоки, да се възползва от факта, че тя е не само и толкова „морска“, колкото незаобиколима „континентална“ сила!
(Например едно от нещата, които могат да се направят след Брекзит е ЕС да измести ВБ с нейното лондонско сити като най-крупен финансов център в Европа и го пренесе в Париж или Франкфурт. Появиха се информации, че към Париж от Лондон вече са се прехвърлили няколко хиляди финансови служители и експерти). Затова е необходимо и крупните европейски капитали да излязат от трезорите на „световната сива държава“ и съгласувано с икономическите и политически структури на ЕС да заработят за просперитета на Европа.
Особено важно за еманципирането на ЕС е коренната промяна на политиката към Русия. Сътрудничеството с РФ и то на стратегическо равнище, е неотменна предпоставка за глобализационното утвърждаване на Европа. Не случайно към тясно сътрудничество с РФ се стреми и Китай. Русия е мощна евразийска слагаема, тя държи най-важния хатерланд на земната суша и който я има за свой съратник, ще добрува през настоящото и бъдещите столетия. Европа трябва най-после добре да осмисли, че Русия е и страната, утвърждаваща европейската цивилизация по цялата северна половина на Азия – до Тихия океан, факт с огромно геостратегическо значение и перспектива. А и Русия се нуждае от сигурен партньор в Европа в отношението към Китай, САЩ и останалия свят – все предпоставки пред ЕС с добро бъдеще.
Вижда се, че Брекзит отворя много нови пътища, разкрива нови възможности! Дано европейските ръководители излязат по-скоро от мъглата на „атлантизма“ и започнат бързо да ги реализират.
* * *
За България Брекзит също е добре дошъл!
Има надежда, излизането на ВБ от ЕС да отслаби задушаващата българското общество преса на евроатлантизма с постулатите на либерализма и неолибералните им превъплъщения, налагани у нас особено активно в последно време с дейността на финансираните от Сорос, АБ и други структури на световния капитал „институти“ и НПО. Тяхната груба намеса в живота на българското общество вече нанесе трудно преодолими поражения в българското просвещение чрез Закона за предучилищното и училищно образование, където една от най-важните му съставки – възпитанието изцяло липсва, с едностранчивите политики за защита на жените и децата, налагането на безконтролна намеса на външни за нацията ни структури в семейния живот, противопоставяне членовете на семейството едни спрямо други и т.н. и т. н.
Защото България на живот и смърт се нуждае не от налагани от външни институции порядки, а от добре изградени и работещи собствено български граждански общности, опиращи се на прекрасните български национални и народностни традиции и практики на отношение към знанието и науката, в подкрепа на семейството, за възпитаване на децата и младите поколения в дух на хуманизъм, съпричастност, взаимопомощ; да бъдат високо нравствени и добри деца, бащи, майки, с отговорност за семейството и бъдещите поколения, а не егоистични индивиди, преследващи само собствените си, все по-хедонистични потребности.
ВБ грубо се намесваше (и продължава да го прави) в нашата външна политика, най-вече да ни противопоставя на Русия . Последни примери за това: съучастничество на ВБ в антируската провокация с „отравянето“ на наш дребен оръжеен търговец, поощряване от британското посолство в София на изгонването (вече няколко пъти) от България на руски дипломати без доказателства – (все заради „подозрения“). Англия е за бърза милитаризацията на Черно море с кораби на НАТО, формира русофобски настроения в България, пречи за изгодно търговско сътрудничество с РФ, поощрява вредната традиция правителството ни да продължава да изпълнява всичко което му поискат „приятелите“ ни от двата бряга на Атлантическия океан.
Крайно време е България да си направи собствена самостоятелна равносметка за ползата ни от свободните вече 30 години приятелски, „демократични“ взаимоотношения с ВБ и от общото ни съжителство в ЕС след 2007 г. С какво се обогати нашата страна? Какво спечелихме и загубихме?
Положителното безспорно е много и е трудно уловимо и оценимо! Вече свободно общуваме с едно общество и култура, които плуват в талвега на световния икономически, обществен и културен живот; което обогатява и с хубавото и с проблемите, които носи. Хиляди млади българи получиха на острова завидно образование. Няколко десетки хиляди намериха препитание тук и да се надяваме, че са овладели много нови „технологии“, добри образци и модели на работа, че са се реализирали успешно. Прекрасно!
Но каква е цената за България? В навечерието на „раздялата“ МВнР ни успокои, че над 90 000 от нашите сънародници вече имат документи за уседналост на острова. А общият им брой е над 280 000! (за сравнение двете наши области Видин и Габрово общо имат около 200 000 жители!) И какво излиза, в резултат на демократизацията си ние сме подарили на ВБ над четвърт милион отгледани, образовани, подготвени и в най-жизнените си сили наши сънародници, за да създават те богатство на тази страна! Ще изчисли ли някой с колко милиарди паунда сме облагодетелствали държавата, приела ги така „великодушно“, колко милиарди лева самите ние сме загубили, че те не се трудят в България?
След Брекзит, англичаните, разбира се, ще задържат добрите и най-способните, а по-непригодните, просто ще ни ги върнат обратно!
А проблемът не е само с ВБ. Но явно държавата ни въобще не мисли как да използва този огромен български потенциал за доброто на страната ни.
Изглежда, че сме загубили многократно повече, отколкото спечелили.
Затова: честит ни Брекзит!
