АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Забравените, но съдбовно важни примери на историята

Димитър М. Иванов - 04 януари 2021

 Днес, 4 януари 2021 г., българският премиер Бойко Борисов заявява (цитирам според сайта epicenter.bg), че:

„Влизаме в новата година с най-ниския дефицит в ЕС и с най-ниския външен дълг…. Ще минат месеци и ще се окаже, че България най-правилно управлява финансите, икономиката и здравните мерки“.

Нямам намерение да влизам в дебат с хора извън моята професия и разбирания.

Но, за тези, които се изкушават да познават световната история и особено историята на големите икономически кризи, няма как тези днешни думи на българския премиер да не напомнят за един станал вече класически пример за съдбовно опасно политическо късогледство и липса на каквото и да е визионерство в учебниците по икономическа история, макроикономика и политика.

На 4 декември 1928 г. отиващият си американски президент Калвин Кулидж заявява в своя Доклад за състоянието на Съюза, пред Конгреса на САЩ следното:

„Никога досега в историята, свикван Конгрес на САЩ по повод на състоянието на Съюза (на Федерацията) не е бил изправен пред толкова приятна картина и перспектива, от тази, която се очертава днес пред американската икономика. Във вътрешната политика има спокойствие и задоволство…. и е налице най-високият рекорд на години на просперитет… Страната трябва да гледа на настоящето със задоволство и на бъдещето с оптимизъм.“ (http://www.let.rug.nl/…/cal…/state-of-the-union-1928.php )

Няколко дни преди да напусне президентския пост, през януари 1929 г. , Кулидж заявява, че „икономиката е абсолютно стабилна и че акциите са евтини при техните сегашни цени“ (Виж: The Memoirs of Herbert Hoover: The Great Depression, 1929-1941, New York (Macmillan), 1952, p. 16)

За съжаление и заменилият Кулидж  президент Хърбърт Хувър също опасно не внимава с думите си. В Своята Встъпителна реч като новоизбран Президент на САЩ на 4 март 1929 г. Хувър заявява:

„Ние в Америка сега сме по-близо до триумф над бедността от когато и да е било в историята на всяка държава…. Аз не се страхувам за бъдещето на моята страна. То блести от надежда“. (Виж: https://avalon.law.yale.edu/20th_century/hoover.asp )

Само няколко месеца по-късно, след авторитетните думи на президентите Кулидж и Хувър, на 24 октомври 1929 г. избухва най-голямата в света икономическа криза на 20-я век – Голямата Депресия, която по същество продължава до началото на Втората Световна Война в 1939 г.

Подчертавам всичко това, защото във времена на световна пандемия, икономическа и финансова криза, радикално нарастващи геополитически опасности, остър дефицит на силни световни лидери, разчупване на икономически пактове и търговски съюзи, на един установен след 1945 г. световен ред, – опитите за сляпо и леко кавалерийско инжектиране на политическо доверие от страна на политически лидери сред народа – са твърде безотговорни.

Самият Хърбърт Хувър тъжно ще признае само седмица след избухването на Голямата Депресия, че, „Моят собствен опит… показа, че думите нямат никакво значение във времена на икономическо срутване“. (Виж: The Memoirs of Herbert Hoover: The Great Depression, 1929-1941, New York (Macmillan), 1952, p. 37).

И всичко това, въпреки високата оценка на историята за политическите качества и безспорната компетентност и държавно лидерство на цитираните по-горе американски президенти Калвин Кулидж и Хърбърт Хувър.

И затова, вместо да предупредят гражданите на България за идващите и даже вече надвиснали икономически, финансови и социални тежки облаци, за очертаващата се дългосрочна, комплексна криза, подобни думи, като на българския премиер, не основаващи се на фундаментален и политически неутрален и обективен, научен анализ – могат да имат своята много опасна цена.

Един истински, честен и отговорен премиер на България, компетентен лидер, водещ народа си напред, трябваше да представи реалната картина, която се очертава пред България и пред гражданите на страната – за тази и следващите години, да предупреди хората за идващите нови и нови трудности и да очертае една възможна, реалистична, но и амбициозна, дългосрочна политика за конструктивен и ефективен път напред.

 

 

 

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.