АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Прогнозите или фактите са по-упорито нещо в сигурността през 2021 г.

Симеон Николов - 14 януари 2021

В началото на всяка година редица институции и организации ни предлагат своите обзори на миналата и прогнози за следващата година. Някои разузнавателни служби пък правят дългосрочни такива. Никой обаче не се опитва да провери дали тези прогнози са се сбъднали, или са писани, за да оправдаят предстоящи политически или военни действия. Докладът на ЦРУ „Светът през 2020 г.“, писан още през 2015 г., е представил 4 сценария: Светът след Давос, Пакс Американа, Един нов халифат и Цикълът на страха.

От сигурните предвиждания се сбъдват: „Нестабилност, обхващаща Средния Изток, Азия и Африка“, „Възход на Азия в икономически план“, „Международният ред ще претърпи дълбока промяна до 2020 г.“; „Ще се задълбочи разликата между богати и бедни“, „Нови теми, като отслабване на държавността и загрижеността за личните данни, биха могли да изправят САЩ срещу техните традиционни съюзници“. Признава се, че Китай ще изпревари технологично САЩ, но възходът му не бил непременно несъвместим с международния ред, в който лидерството принадлежало на САЩ. Прогнозирана е ерозията на демокрацията, което днес също е факт.

Погрешни обаче се оказват предвижданията, че САЩ ще са в по-добро положение от всички други страни и по-лесно ще се адаптират към променящата се световна обстановка; че ще се установи мощен халифат и ще нарасне властта на недържавните актьори и т.н.

Очевидно е, че сценарият за халифат и световно радикално движение е писан, за да се оправдае дългосрочното военно присъствие в някои райони на света с аргумента за борба срещу тероризма. Разделът за „Криза в международните институции“ или „Законите на войната – навлизане в „ничия земя“, подлагащ на съмнение валидността на Женевската конвенция и международния закон за неприкосновеността на националните граници, не се нуждаят от коментар, след като през последните пет години САЩ напуснаха международни организации и договори.

Разделът „Цикълът на страха“ не е посветен на пандемията, защото не е могла да бъде предвидена, а на разпространението на оръжията за масово поразяване.

Много показателно е последното изречение от Доклада на ЦРУ: „Ако сегашният ред е изложен на опасност, САЩ ще имат много възможности да съградят друг.“

Какво ни предлагат днес?

Атлантическият съвет в САЩ и консултантската компания Eurasia  Group (със седалище в Ню Йорк) излагат по 10  риска през 2021 г.. Атлантическият съвет поставя пандемията Ковид-19 на първо място, докато Eurasia  Group – на второ, защото според нея на първо място стоят процесите в САЩ и последствията от тях. Поредна световна финансова криза е на трето място в скалата на Атлантическия съвет. Интересното е, че киберзаплахите са на 6-то място при Eurasia  Group, а при Атлантическия съвет въобще не са в десетката. „Заплахата Китай“ при едната организация е на 4-то място, а при другата на 7-мо. Турция фигурира в списъка и на двете организации, макар при едната да е на седмо, а при другата на 10-то място.

Атлантическият съвет признава, че президентството на Байдън ще бъде затруднено. Анкети показват, че около 70 процента от републиканците вярват, че изборите са откраднати от Тръмп и че президентството на Байдън е незаконно. В Доклада се говори за финансово бедствие, което  може да предизвика поредната глобална финансова криза. Вследствие на икономически щети от COVID  по-голямата част от света няма да се върне до нива на БВП преди 2020 г. дори до края на 2021 г. Ситуацията може да се влоши за Запада, ако има неадекватни фискални стимули. (Което означава, че за България това е сигурно!) Ако върховният лидер на Иран аятолах Хаменей изпълни клетвата си да отмъсти на Израел или  Обединените арабски емирства, това може да предизвика ескалационен цикъл между Вашингтон и Техеран, подкопавайки дипломатическите стремежи на Байдън. Ако конфронтацията между САЩ и Китай се влоши, Си Дзинпин може да се почувства принуден да премине към обединение на Тайван с континентален Китай.

Напомня се за предупреждението на  Организацията на обединените нации, че светът е на ръба на най-тежката си хранителна криза от поне петдесет години. В същото време Световната банка прогнозира, че до края на 2021 г. до 150 милиона хора допълнително ще изпаднат в крайна бедност,  като тези, които живеят с по-малко от 1,90 долара на ден.

Мултифронтовата военна самоувереност на Анкара можела да предизвика повече конфликти и да наложи преразглеждане на отношенията в рамките на НАТО, чийто член е тя.

Прави впечатление обаче, че и двете организации не коментират потенциални конфликти, които се изострят в Приднестровието и в Донбас, опасенията за включване на Азербайджан в сблъсък с Иран, риска от военен сблъсък в триъгълника Китай–Индия–Пакистан и др.  Премълчават се и от двете организации тенденциите към още по-силно изостряне на отношенията с Русия. Само преди няколко дни научен център в Германия, близък до правителството на Меркел, излезе с призив за съсредоточаване на повече въоръжени сили на руските граници. Положителното в доклада на Атлантическия съвет е, че изброява и 10 възможности, които се разкриват – от обновяване на Световната търговска организация до ваксините срещу „Ковид-19“.

Eurasia  Group има по-реалистичен поглед, поставяйки събитията в САЩ на първо място в списъка на рисковете, защото и според нашите оценки това ще бъде само началото. Устойчивостта на вътрешната политика ще преживее сериозен тест тази година. Планират се въоръжени протести във всички щати, по сведение на разузнавателните служби. Ерозията на демокрацията е очевидна. Почти единствената институция, запазваща доверие, е армията.

За разлика от Атлантическия съвет, Eurasia  Group поставя на 6-то място в скалата на рисковете темата „Европа след Меркел“, за което наистина има основание. Меркел оставя тежко наследство: дългове, растяща инфлация, спад в индустрията, изоставане в технологичното развитие, повишено недоверие в обществото и др. Т.е. не само отсъствието на досегашната тежест на Меркел в европейската политика ще остави Германия на второ място след Франция с нейните претенции за водеща роля.

Трудно ли се прогнозират конфликтите?

Противно на прогнозите за скорошно намаляване и изчезване на конфликтите се увеличава броят им през последните 10 години. 121 активни конфликти през това десетилетие са взели 900 000 жертви. Характерно е, че се увеличава продължителността им: 60% от тях са вече 10-годишни.

Институтът за изследване на сигурността към ЕС прогнозира 40 конфликта в света до 2030 г. и „разиграва“ 15 възможни сценария за тяхното начало и развитие.

Напълно реални са очакванията за възможен сблъсък между американски и руски кораби в Балтийско море, за провокации в Персийския залив, за увеличаване на военноморското присъствие в Средиземно море, което още днес е факт. Сред „игрите“, под чиято форма се прави опит да се създаде „обстановка“ в определен регион, участниците трябва да реагират най-правилно.

Един от разделите описва сблъсък между Китай и САЩ в Африка. Провокативно звучи разделът „Как Русия окупира Черна гора“, в  който дори и за една „игра“ няма здрав разум, нито прагматична оценка на интереса от такива действия. Поводът е поругаване на религиозни паметници от американски военни и последваща пропагандна кампания.

Друг раздел разкрива обаче очаквания за увеличаване на икономическото присъствие на Китай в Сирия, за продължаващо и през 2030 г. военно присъствие на Русия в тази страна, много неравномерното ѝ икономическо възстановяване, без да се посочва, разбира се, кой пречи на преодоляване щетите от войната. Продължава кибервойната с Иран.

Изводите

които могат да се направят от подобни сценарии и очаквания, са, че правилно се разбира процесът на нарастване на хибридизацията на конфликтите в света и универсализацията на бойното пространство. Рисковете и заплахите стават все по-сложни, което изисква надеждно прогнозиране и разбиране на същността и посоките на еволюиране, особено как би могъл да се интернационализира един конфликт, каквито предпоставки видяхме наскоро в Либия и Южен Кавказ–Нагорни Карабах.

Европейските държави вече имат добри резултати в разработването на индикатори за ранно предупреждение за кризи и конфликти, контратероризъм, антипиратство и хибридни заплахи, които могат да бъдат надградени и адаптирани.

Както ЕС, така и една държава като България трябва да имат свои предварително  разработени сценарии за конфликти и кризи. А за това се изисква откровен анализ на уязвимите места в нашите общества. Важен момент е съгласуването на съвместна оценка  на гражданско-военните способности, предвид на това, че днес сигурността не се обезпечава само във военно отношение или само от МО. Военната компонента няма да е доминиращата в бъдещите конфликти, отдавана и в практиката се потвърждава, че тя е 25% от всички компоненти в конфликта, което не значи, че трябва да се подценява, защото тази фаза от него е решаваща.

Необходими са осъзнати превантивни действия, каквито се подценяват от българските политици под предлог, че някой друг ще ни пази, или „това не може да се случи“, или „за това точно сега нямаме пари“ и т.н. и т.н. Европейска държава никога няма да има самостоятелно достатъчни ресурси за да посрещне и отрази външна заплаха. Затова външната политика и политиката за сигурност на ЕС трябва да се усилват. А външната политика трябва да разширява възможностите за партньорства за сигурност, включително и в други региони, в които могат да избухнат кризи в бъдеще, което означава всестранно сътрудничество, включително в разузнавателната, военната  и икономическата сфера. Но с куцаща дипломация, акцентираща само върху консулската дейност, недофинансирани МВнР и разузнаване, и свита икономика, това едва ли е възможно.

Технологичното и информационно превъзходство ще бъде особено важно предвид на бъдещите конфликти, но битката ще е главно за умовете и сърцата на хората. България трябва да намери по-широко място и достъп  в съответствие с възможностите си на определените нива на управление на сигурността и отбраната в Европа и в проектите по линия на Постоянното структурирано сътрудничество (ПЕСКО), защото обединяването и споделянето на ресурси, паралелно с приоритизиране на целите, ще става все по-необходимо след очакваната икономическа криза и  последствията от пандемията „Ковид-19“.

Само след броени дни ще можем да представим цялостен анализ на международната политика през 2020 г., прогнози за 2021 г. и състояние на българската дипломация от името на експертен екип на Българското дипломатическо дружество.

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…