АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Азия е победителят в битката с вируса, Западът е лузър

Васил Проданов - 31 януари 2021

Covid-19 продължава шествието си из Европа и Америка. Мина втора вълна, очаква се трета. Идват все по-заразни и смъртоносни варианти на вируса. Броят на загиналите от пандемията в света вече е над 2 млн. 231 хиляди. Големите лузъри от ставащото обаче са в страните от Запада. Големите печеливши са преди всичко в основни азиатски държави, които през последните години демонстрираха удивителни успехи и бяха през последните три десетилетия двигателите на пренасочването на световната икономика от САЩ и Европа към Азия.

Азиатските държави бяха първи ударени от вируса, но се оказаха много по-малко изненадани от САЩ и Европа, за които всичко беше вече известно и би трябвало да са се подготвили. Не само че не бяха, а започнаха да се жалват от лошите китайци, дето не им казали да се подготвят.

Двете най-рано нападнати от вируса държави бяха Китай и Южна Корея, но те успяха да се защитят много по-добре от САЩ и Великобритания, които вече уж знаеха какво е станало. И в повечето други азиатски държави обаче се справят много по-добре от западните държави, претендиращите да бъдат водачи на света, да му нареждат какво е правилно и неправилно, какво е „демократично“ и какво не, да му налагат санкции да му пращат бомби и дронове.

Цифрите за това кой по-добре се справя са красноречиви. Тайван с неговото население от близо 24 милиона има по-малко от 1000 разболели се и едва 8 души умрели. Виетнам има близо 96 милиона население и само около 1780 разболели се и 35 починали. В Монголия има само около 1700 разболели се и едва двама починали.

Китай с неговото население от около 1 млрд. 443 млн. души има 89 522 заразени и 4 636 починали. Починалите са около два пъти по-малко, отколкото в 7-милионна България. А ако ги изчислим като процент от населението, разликата е с хиляди.

Даже по-бедни и изостанали страни в този регион се справят по-добре с пандемията от раздаващия санкции и бомби Запад. В близо 32-милионната Малайзия има 209 999 инфектирани, а са починали само 746 човека. В 126- милионна Япония има около 383 000 заразени, а починалите са около 5050. В тези огромни страни броят на починалите е по-малко, отколкото в 7- милионна България, където след триумфалния преход с крясъци „Демокрация“ към западния тип капитализъм починалите са над 9000. В Сингапур, където населението е близко до това в България, от вируса са починали едва 29 човека.

Даже в изглеждащите много по-пострадали азиатски държави, като близо 110-милионните Филипини инфектираните са над 500 000, а починалите около 10 000. В Индонезия с нейните 275 милиона човека заразените са малко над 500 000, а починалите близко до тези на България – около 10 000 човека

Ако Съединените щати, претендиращи да дават ум и разум на целия свят, да му обясняват кой е „корумпиран“, кой не е „демократичен“ и кой е лошият, се справяха така добре с пандемията – не като Китай, а дори като Филипините, те би трябвало да имат досега около 1.5 милиона, а не над 26 милиона заразени и 30 000, а не над 450 000 починали.

Ако неолибералните Съединени щати се справяха добре с вируса, както социалистически Виетнам, то би трябвало да имат под 5000 заболели, а малко над 100 починали.

Ако се справяха дори като Тайван, би трябвало да имат 15 000 заразени и малко над 100 починали.

Ако се справяха като Южна Корея, трябваше да имат около 450 000 заразени и около 8000 починали.

Ако се справяха с кризата така, както се справят най-лошо представящите се азиатски държави, Америка щеше да има близо 400 000 свои граждани живи, а не мъртви.

Ако не бяха създали неефективната система на неолиберален капитализъм по модела на своя нов „голям брат“, българските реставратори на капитализма не биха довели до смъртта хиляди българи, както стана само през последната година, не биха превърнали страната си в едно от местата с най-висока смъртност и най-бързо изчезване на населението в света. Не биха ликвидирали като дял от населението на страната си много по-голям процент, отколкото са загинали в СССР и по време на Втората световна война, и по време на така нар. Гулаг.

Когато през 1990-те години след колапса на източноевропейския социализъм в азиатските държави се води дискусията „за“ и „против“ ценностите на западния капитализъм, сингапурският лидер Ли Куан Ю и малайзийският премиер Махадир Бин Бохамед заедно с азиатски интелектуалци твърдяха, че азиатските страни имат по-висша ценностна система от Запада. И може би са били прави, защото за разлика от САЩ и от ЕС спасиха с тази система живота на стотици хиляди свои граждани.

Но това е само едната страна на монетата – здравната. Тези, които дрънкат „демократични“ празнословия на Запад за „правата на човека“, доведоха до смърт стотици хиляди хора. В същото време има още две страни на тази монета.

Първата е икономическата. А тя се състои в това, че тези азиатски държави се оказаха не само със спасен човешки капитал, но и с много по-малко пострадали икономики, поради което и изтикването на Запада и в икономически план от страна на Азия допълнително се ускори.

Втората е политическата – в резултат на успешното справяне с пандемията в азиатските държави ще имаме много по-голямо доверие към правителствата, отколкото в САЩ и ЕС. Чудно ли е тогава, че и в САЩ, и в ЕС през изминалата година имаме едни от най-бурните протести и недоволства от много десетилетия насам.

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт. За контакт: vprodanov@hotmail.com