АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
ЗА ТЪНКОСТИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ БИЗНЕС И ЗА ЦЕНАТА НА ГРЕШКИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Димитър М. Иванов - 26 февруари 2021

Повод за този мой коментар е днешното изявление на министъра на здравеопазването проф. Ангелов във връзка с изоставянето на доставката на ваксини от страна на фирмата „AstraZeneca“.

Безспорно, министърът е прав да бъде разтревожен от закъснението на доставянето на обещаните бройки ваксини. Прав е да подчертава съдбовната важност за България, за живота и здравето на българските граждани от скоростта и ритъма на ваксинирането. Днес, борбата с коронавируса е не само най-критично силният здравен фактор, но е и икономически най-жизнено ключовият фактор за излизането от кризата.

За съжаление, въпреки усилията на българските власти осигуряването с ваксини ще се забави.

Ситуацията в света и в Европа е такава, че огромен брой страни се намират в една остра надпревара да осигурят необходимите количества ваксини за своите граждани. И в тази надпревара, в тази обстановка на „война за ваксини“, на дефицит на ваксини, Европейският Съюз и Европейската Комисия се оказаха със закъснели решения, подценяване и грешна оценка на кризисната ситуация с ваксините. Със скоростта, с която се движи ваксинирането на българските граждани, вече е ясно, че ако това така продължава, в края на 2021 г. ще бъдем все още далеч от поставените ни цели.

В това, в което обаче не е прав министърът на здравеопазването е тонът, стилът и същността на своето изказване. Не можеш да заявяваш от името на правителството на една малка държава, в условията на световна война за ваксини, че „Ние нямаме нужда от Вашата вежливост и учтивост!“.

О, нямате представа, министър Ангелов как имате нужда от много вежливост и учтивост в отношенията с AstraZeneca. Нямате представа, защото не знаете как българският премиер се отнесе с един от основните собственици на AstraZeneca и неин директор от 1989 г. досега.

Нещата винаги си имат своята предистория, последствия и съответно цена. Особено, ако не знаеш как да се държиш на арената на световния бизнес.

Шведската фамилия Wallenberg е една от исторически най-известните индустриални и банкови фамилии в света и в Европа още от 19 век. Според Financial Times, фамилията Wallenberg е най-могъщата династия в Европа, ако ли не и в света, от гледна точка на контролът, който представителите на фамилията имат върху тяхната бизнес империя (измерен според пазарната му стойност) и притежаваните стратегически компании.

Фамилията контролира и е мажоритарен собственик на повечето от най-големите шведски индустриални групи, като световният телекомуникационен гигант Ericsson, огромната скандинавска и балтийска банка Skandinaviska Enskilda Banken, на ElectroluxABB, на SAAB, на авиокомпанията SAS Group, на промишлената компания SKF, на мултинационалната фармацевтична компания Astra Zeneca, на Nasdaq, Inc., на Husqvarna, на инвестиционния холдинг Investor AB, на големия европейски инвестиционен фонд EQT и още на десетки скандинавски, европейски и световни компании.

По същество в различните фирми, заводи, фондове, банки, лаборатории на фамилията Wallenberg работят над 43% от работната сила в Швеция и всички активи на фамилията само в Швеция са на стойност над 41% от актуалната пазарна стойност на фондовата борса в Стокхолм.

В периода юни-декември 2017 г. основният наследник на фамилията Маркус Валенберг по мое настояване и убеждаване реши да посети България. Маркус е Президент на SAAB, зам. Президент на Investor, Директор на AstraZeneca plc., на Temasek Holdings Ltd. и на множество други компании по света. Бе идвал преди това в България, приятел е на нашата страна.

Целта бе Маркус Валенберг да се срещне с българския премиер Бойко Борисов. Фамилията Валенберг има редица инвестиции в българската икономика и бе нормално и елегантно да се срещне с Премиера.

Годината бе година на силно засушаване на чуждите инвестиции у нас. Сагата със SAAB по отношение на тяхното участие в конкурса за закупуване на нови изтребители току що бе избухнала и по адрес на SAAB от страна на правителството, на Премиера Бойко Борисов, на зам. Премиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов и от вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов – летяха публични взривове от безпочвени клевети, манипулации и обиди като „корумпирана фирма, мафия“ и т.н., без ни най-малко съобразяване с нормите и стандартите на международната дипломация и отношенията в международния бизнес и без каквото и да е юридическо и фактологично основание за подобни квалификации.

На три пъти, писмено контактувах с българския премиер и подчертах в моите съобщения до него каква е важността да се срещне с Маркус Валенберг, като специално отбелязах, че (цитирам), „…Валенберг е готов да инвестира у нас. Да създаде нови работни места. Това ще е успех, нови чужди инвестиции, особено на фона на скарването с Швеция, обидите и т.н.. Както и на фона на идващата Среща на Върха в Гьотеборг именно по темата за заетостта. Това не означава, че ти трябва да се обвързващ с нещо. Не! Валенберг е готов да дойде, да обясни своите инвестиционни намерения и да върви напред. За тебе, това ще бъде успех и пред започващото Председателство на ЕС. Прецени всичко това. Става дума за една стратегическа среща с огромен чужд инвеститор уважаван от цяла Европа и света. България само ще спечели! ..“

За съжаление, между юни и декември 2017 г., българският премиер не само, че не намери време за подобна среща (от 1-2 часа), но той даже и не отговори поне дипломатично с оглед да отклони срещата за други времена. Това бе безпрецедентна липса на реакция от страна на българският премиер спрямо световно известен индустриалец и инвеститор с най-малко три големи стратегически инвестиции в България и който искаше и бе решен да помогне още на българската икономика.

Така че, ето защо, днес, българският премиер, за голямо съжаление, не може да вдигне телефона и да се обади на Маркус Валенберг и да поиска бързо снабдяване на България с ваксини. Защото, решението не е в тропането по масата от страна на един здравен министър и в изказвания от рода на, че „Нямаме нужда от учтивост!“, а е главно, изключително в създаването, във формирането и развитието на уважителни политически, бизнес и лични отношения с големите международни бизнес фигури в света.

Крайно време е, българските политици да разберат, че международната дипломация и бизнес изискват коректно и стратегически насочено поведение, което трябва да надхвърли собствените им елементарни стандарти.

Няма нужда здравният министър да обяснява, че на всички равнища е контактувано с AstraZeneca, когато всъщност на най-важното равнище, контактът е скъсан.

Защото в условията на световен дефицит на ваксини, един истински, отговорен министър-председател на една малка страна и икономика като нашата, би следвало да може лично да се обади на всеки президент на голяма международна фирма и да реши въпросът.

От такъв премиер се нуждае от над 30 години страната ни, който би следвало да е на „ти“ с големите международни финансови организации, със световни индустриалци, банкери, учени, особено в условията на изключителна национална спешност и тревога. Но, не на неуважителното и изхабено балканско „ти“ -, а на отношения изградени в следствие на доказано доверие, авторитет, компетентност, респект, интегритет и взаимно внимание.

Едва тогава, няма да имаме проблеми нито с AstraZeneca, нито с други международни фирми, когато сме изпаднали в критични ситуации. Историята и примерът на всички големи или малки страни показва, че когато имат компетентен и уважаван лидер, приет в света, техните проблеми се решават далеч по-ефективно.

Дано, това да бъде урок за всички кандидат-политици и кандидат-управляващи в България.

25 Февруари 2021 г.

Лондон – София

Димитър Иванов е професор, доктор на икономическите науки. От години живее и работи в Лондон.