АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Българското правителство фалшифицира историята на България

Иван Ангелов - 02 март 2021

България нямаше да я има сега, ако не беше подкрепата на Русия през последните 150 години

На тази тема съм писал и по-рано. Сега се връщам към нея поради няколко важни причини:

На 15 април 2019 г. се появи интервю в Дойче Веле, от една странна личност – безродникът Харалан Александров. Epicenter.bg го публикува и така доведе неговите разсъждения до знанието на българските читатели. Той ни уверява, че „турското робство е метафора, мит, който и до днес обслужва интересите на руския империализъм“. И продължава: „За много българи този мит е по-важен от историческата истина… Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за турското робство често пъти са представители на онези „патриотични“ среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва“. Според тази персона, „да си проруски настроен“ е лошо, но „да подкрепяш сегашната власт в Москва“ е още по-лошо.

Същата странна персона продължи безродните си разсъждения на 30 Април по Нова телевизия. Той заяви, че „Турско робство не е имало. Това е само една архаична концепция“. И продължи, че „яничарите са правели блестяща кариера…Еничарството е било начин за издигане в обществото… Родителите на децата, вземани в еничарския корпус са били с по-висок статус от останалите.“ Няколко изречения препълнени с нагли лъжи!

Тази странна персона пропуска да спомене за многобройните случаи, когато порасналите мъже в еничарския корпус, някогашни български деца, изолирани изцяло от семействата си и забравили за произхода си, са убивали зверски своите родители, без да осъзнават какво вършат. Може би това е „блестящата кариера на еничарите“, от която безродникът се възхищава. Аз пък се ужасявам – и от престъпленията на еничарите и от възхищението на този безродник.

Уникалните разсъждения на този странен културен антрополог продължават с фрази, като „Ние заживяваме, че сме били роби, без да сме били такива в дествителност. Най-големите български възрожденци са били добре интегрирани в обществото и голяма част от тях са носели фесове… Не сме били роби в Османската империя, а неволни поданици… Това, че нашите хора са избирали да се жертват ги правело много по-ценни, от това да се считат за роби“ и т.н. Низ от схоластични бисери на човек, забравил за род и родина!

Говори се, че този безродник е съветник на Министър-председателя Борисов. Ако това е вярно, Премиерът не може да не знае за неговите фалшификации на нашата история, но мълчи. Може би мисли като него, след като го толерира мълчаливо. Никоя държава – член на ЕС не би търпяла Премиер с такъв съветник.

Г-н Георги Димитров публикува на 16 април в Epicenter.bg силна изобличителна контра-статия на безродника. Особено убедителен е неговият списък от 50 групи български въстания против турското робство и тяхното зверско потушаване; от мащабни турски кланета на мирно българско население; от насилствени отвличания на най-здрави български момчета за турския еничарски корпус и на най-хубави български момичета за турските хареми; от масови силови потурчвания на българи, от опожаряване на български села и градове и т.н. На фона на тези факти, човек трябва да е фанатичен безродник, за да твърди, че турското робство е мит.

Препоръчвам ви, уважаеми читатели, да прочетете този потресаващ списък на г-н Димитров, за да си опресните знанията за турските зверства по време на робството и за лъжите на наши сънародници – съвременни защитници на „грижовното турско присъствие в нашите земи“. Тези чуждопоклонници засенчиха дори защитата на тогавашното „турско присъствие в Румелия“ (както те наричат България), от настоящия турски президент, от покойния турски президент Тургут Йозал, от проф. Давутоглу и други турски държавници и интелектуалци.

Препоръчвам ви също статията на Никол Данева на същата тема в Еpicenter.bg, от 1 Май 2019 г. със списъка от 80 групи турски зверства по нашите земи, въпреки че, както сочи авторката, данните за три века липсват в този списък.

Заслужава внимание и статията на Антон Гицов „За турското робство и османското владичество“, пак в Epicenter.bg  от 1 Май 2019 г.

Второ, на 27 април 2019 г. в Epicenter.bg се появи тревожната публикация на Председателя на партия Възраждане г-н Костадинов „МОН обучава учители как да фалшифицират историята на България“. Той съобщава, че „от началото на 2019 г. Министерството на образованието и науката провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава историята на България“.

Г-н Костадинов цитира текстове от писма на участвали в това обучение учители по история, че когато някои от тях възразявали по време на лекциите на назначените от министерството официални лектори – известни  фанатични български русофоби, „преподавателят повишавал тон и казвал, че това е държавна директива и ние сме ДЛЪЖНИ да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд….Вие трябва да знаете – казвали лекторите, че Министерството плаща много пари да сте тук и да правите каквото ви се казва“. С други думи, дава се задължителна държавна инструкция как да заблуждават нашите деца за историческата истина, да ги приучават как да обичат Турция и Америка и да мразят Русия. Чудя се, дали това става в българско или в турско Министерство на образованието!

В тези писма на учители до Партия Възраждане се сочело, че всяка наша област била длъжна да изпраща седмично по трима учители по история за такова обучение, че то траело по пет дни, че до сега (до момента на написването на писмото) били проведени 10 групови обучения по 75 души всяка и че пълната издръжка на обучението била за сметка на специална програма на министерството, а не на съответните училища.

Авторът на статията пише: “Основната цел е да се накарат българските учители да внушават на децата, че главен враг на България е Русия, че най-близкият ни приятел е Турция, че турско робство не е имало, че българите доброволно приемали исляма и на драго сърце давали по едно от многото си деца за еничари, а момичетата – за турските хареми, че българският народ не е славянски“. И по-нататък: на децата трябвало да се внушава, че „за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се почне още от походите на княз Светослав през Х век, че трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с Русия и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което е пълна глупост“.

Тези думи са достатъчни да се разбере колко дълбоко са затънали нашите управници и някои техни учени слуги, в омразата си срещу Русия, в любовта си към Турция и Америка и във фалшифицирането на нашата история. И това се прави с невинните и неинформирани дечица, защото не смеят да го вършат с по-възрастните, които знаят истината. Като имам предвид, че нищо що годе важно, в България не става без знанието и разрешението на Бойко Борисов, убеден съм че това специално обучение на учителите в МОН по фалшификация на българската история се прави с негово одобрение. То е твърде важно, за да си го позволи своеволно министърът на образованието и науката, без изрично разрешение от по-големия началник.

За това организирано фалшифициране на нашата история, увреждащо националните интереси на България и за масовото пренаписване на учебниците по история, литература и други учебни дисциплини, с грубо извращаване на историческата истина, трябва да се поиска незабавна оставка на Министъра на образованието и науката.

Както вече споменах по-горе, убеден съм, че тази зловредна дейност на МОН става със знанието и одобрението на Бойко Борисов. Може би и по негово нареждане. Той лично трябва да носи цялата политическа отговорност за това национално предателство.

Внушението, че Бойко Борисов може да не е знаел за този инструктаж на учителите и за тенденциозното масово пренаписване на учебниците по история, литература и други учебни дисциплини, не е правдоподобно. Също толкова неверно е и твърдението му на 30 Април 2019 г. на заседание на Правителството, че: „Аз нито съм ходил в апартаменти, нито в къщи за гости, нито има как да знам, какво се е вършело“. Оказва се, че той е най-слабо информираният човек в България. Че всичко наоколо е кал, само той е кристално чист.

Това не е вярно! От собствен опит зная, че Премиерът получава на ръка всяка сутрин, кратка писмена информация от разузнаването, за ставащото в страната. Той назначава и ръководи всички разузнавателни и контролни служби в България. Хиляди хора виждат от години тези безобразия и се възмущават. Възможно ли е само той да не знае нищо за тях. Не, не е възможно! Той и сега се мъчи да избяга от отговорност, като  я стовари върху други и се надява на наивността на гражданите. Този път заблудата няма да успее. Защото се натрупаха много лъжи през годините.

Известният наш специалист ло сигурността, бивш зам. министър и Главен секретар на МВР, Проф. Николай Радулов, писа тези дни в Epicenter.bg: „Наличието на злоупотреби с къщите за гости беше обществена тайна. Същото беше с прословутите апартаменти. Само за къщите са предоставени от ЕС около 250 млн. евро (близо 500 млн. лв.). Откакто получаваме пари от ЕС, тяхното изразходване е свързано със скандали… Около 90% от подписаните договори са с крещящи нередности… Тези нарушения са толкова масови, че се превърнаха в организирана престъпна дейност, за която ние сме се досещали през цялото време. Властите е трябвало да го знаят, защото това е тяхно задължение. Ако не го знаят е лошо. Ако го знаят, но го премълчават, какъвто е случаят, е още по-лошо. България отново ще бъде определена като най-корумпираната държава в ЕС и едва ли ще мръднем от блатистото дъно, на което сме се инсталирали“.

На 3 Май разбрахме няколко неща от участието на Бойко Борисов в предаването по Панорама. Първо, убедихме се за пореден път каква посредствена личност ни управлява вече 10 години. Българският народ не заслужаваше такова унижение.  Второ, той може би е почувствал в какво престъпно-корупционно блато е затънало неговото управление. За първи път го признава публично. А нима до сега не го знаеше! Трето, той се заканва публично, че ще вземе брутални мерки срещу затъналите в престъпления високопоставени управленци след изборите. Той знаеше за престъпленията отдавна. Защо не взе тези мерки до сега, а ги толерира, меко казано, вече над 10 години. Наверно е разбрал, че наближава краят на неговото престъпно управление. Че хората няма да го търпят повече. Четвърто, а защо не смее да направи разкритията преди изборите? Защото престъпленията на неговия управленски екип са толкова големи, че ако се направят повече разкрития сега, партията му ще се срине тотално на изборите.. Пето, защо все пак заявява, че ще завърши целия си мандат и тогава ще отстъпи властта на младите? Защото наверно се досеща, че с неговото изхвърляне от властта, ГЕРБ ще се разпадне и ще я сполети съдбата на НДСВ. ГЕРБ едва ли е възможно в този си вид без Бойко.

Най-мекото, което може да се твърди за Бойко Борисов е, че той е  знаел за тоталната престъпност и управленската корупция. Всички знаят за престъпността и корупцията и навсякъде се говори за тях. Пише го и в ежегодните мониторингови доклади на Европейската комисия. Само Бойко Борисов се преструваше публично, че не го е знаел. Не само го е знаел, но и го е толерирал в продължение на 10 години. За да не кажа нещо повече, за което научаваме от медиите. Трябва да се сложи край на тези безобразия! Този човек е вече опасен за България! Той трябва да напусне поста си и да започне наказателно разследване по неговата дейност през последните 10-15 години!

На въпрос на журналисти кога ще си подаде оставката, на 4 Май 2019 г. г-н Борисов отговаря, че ще си изкара мандата до края. Ако мисли наистина така, той не е разбрал, че това вече не зависи от него. На народа му е накипяло и едва ли ще го търпи до края на мандата. По-достойно за него ще е да напусне сам, като поеме цялата политическа отговорност за хаоса в страната, вместо да бъде свален по унизителен начин.

Трето, наскоро се навършиха 70 години от създаването на НАТО. По този повод беше проведена специална сесия на ръководството на пакта във Вашингтон. Взети бяха нови решения за увеличаване на разходите за въоръжаване до прословутите 2% от БВП и за засилване ролята на организацията в района на Черно море, поради „все по-агресивната роля на Русия“.

Въпреки, че през януари 1990 г. американският държавен секретар Бейкър обещава на Горбачов, че „ако руснаците се изтеглят от Източна Германия и позволят обединяването й със ГФР, НАТО няма да се разширява на изток нито с инч“. НАТО изпълни обещанието си. Те не се преместиха на изток с един инч, а с 1000-1500 км и са вече на самата граница на Русия, недалеч от Санкт Петерсбург и Москва. А искат от нея нови отстъпки и я обявяват за агресор, защото не отстъпва по-нататък. Може би искат Президентът Путин да им предаде ключовете на Москва и Санкт Петерсбург. България беше похвалена за превъоръжаването на армията си и заделените за целта милиарди лева, въпреки масовата си бедност.

Тези дни, във връзка със събитията във Венецуела, съветникът на Президента на САЩ по националната сигурност заяви, че Русия няма право да участва в работите на държавите от Западното полукълбо. Аз питам, а с какво право САЩ зачестиха напоследък с изпращането на военни кораби в Черно море, до самата граница на Русия, въпреки международната конвенция от 1936 г.?

Четвърто, по повод на тази годишнина нашият Соломон Паси засили пронатовската си активност. Той препоръча да се инсталира атомно оръжие на наша територия за гарантиране живота на народа ни с това „спокойно оръжие“. Паси също препоръча НАТО да се превърне от регионална в световна организация. Те са де факто отдавна световен полицай, но сега г-н Паси предлага това да се обяви официално.

По подобие на споменатите по-горе автори, със списъци на турски престъпления по време на робството, в следващите редове ще си послужа с исторически факти, за да разоблича лъжите на най-новата статия на доцента Дойчев от Атлантическия клуб, на току що споменатия културен антрополог – родоотстъпник, на други псевдоспециалисти, които скоро ще започнат да твърдят, че „американците са ни освободили от турско робство през 1877-78 г.“ и още повече на официалния държавен курс на МОН за мащабно фалшифициране на българската история и представянето й в извратен вид на нашите деца, като се злоупотребява с тяхната наивност и неинформираност.

България е направила своя цивилизационен избор с принадлежността си към Славянската и Православната християнска цивилизация преди повече от 1100 години и го е затвърдила категорично през последните 150-200 години.

Ние чувстваме близост, доверие и симпатии към руснаците, украинците, белорусите, молдовците, македонците, сърбите, хърватите, чехите, словаците, словенците, поляците. Близост, каквато не изпитваме към никой друг народ. С част от тях ни сближава общият славянски произход, с други –общата православна религия, с трети – общата азбука и сходния език, с четвърти – общото културно наследство, обичаи, празници. А с част от тях – всички изброени характеристики заедно. Такава е спойката ни с Русия.

Убедителни доказателства за общ произход, общо минало и активно общуване през вековете, във времена на възходи и падения, са и хилядите запазени материални и духовни паметници, названия на улици и площади, реки и езера, планини, върхове и долини, названия на местности, имена на хора и животни, от преди столетия, на огромна територия от милиони квадратни километри. Това не може да е случайно! Или да е режисирано.

Наличието на толкова много общи черти улеснява и обмена на ценностни характеристики между тези народи. Независимо дали са малки или големи. Преди повече от 1000 години малката България създаде и предложи на голямата Русия азбуката, сътворена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Според изявленията на руския патриарх Кирил, при посещението му у нас през Март 2018 г., благодарение на тази азбука възниква руският език и руското православие, в рамките на общата християнска религия и другите общи ценностни черти. „Без получения дар от България преди много векове, каза той, сега не би имало руско православие и руски език“. С това патриархът призна, че могъщата Русия има огромен морален дълг към малката България. Това е гигантски принос на малката България към великата Русия. Имаме всички основания да му благодарим за този духовен кураж и политическа смелост, след дългогодишното духовно мълчание от руска страна.

Случи се обаче нещо странно. Шепа маниакални врагове на българо-руското приятелство си затвориха очите и ушите пред тези забележителни признания на руския патриарх към България и го обсипаха с недопустими измислици и лъжи за неговото поведение у нас. Те не желаят нормални отношения с Русия, благодарение на която ние съществуваме и сега като държава, а търсеха начин да ги скандализират на върха на такъв забележителен празник. Непонятно защо, тези хора мразят Русия. Въпреки, че без Русия днес нямаше да има България.

Аз изгледах няколко пъти видеозаписа за разговора на Патриарх Кирил с нашия Президент и не намерих никакви основания за укор към поведението му. В неговите думи нямаше злоба, назидания или високомерни нравоучения. Той само напомняше с горчивина историческата истина за помощта на руските хора към българите, която сега се премълчава, омаловажава или преиначава тенденциозно от шепа хора в България.

Слепите поклонници на така наречените евроатлантически ценности не желаят тази истина да се знае от младото поколение българи и от нашите деца. Защото се страхуват от нея. И не се колебаят дори да пренаписват учебниците с измислици срещу Русия и премълчавания на враждебните действия на правителствата на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, и други западни държави срещу нас през последните 150-200 години. МОН играе коварна антиисторическа и антибългарска роля с това пренаписване на историята. То обслужва интересите на най-мракобесните реставрационни среди в Турция.

Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевина на нашия цивилизационен избор. Този избор е на основата на общата славянска принадлежност, общата православна религия, общата азбука, общия език, общите цивилизационни, културни и нравствени ценности. Ние нямаме толкова много общи ценности с никой друг народ по света. Това също не е случайно.

Така ли трябва да се отблагодаряваме сега на тази велика държава и на нейния велик народ! Никой не уважава и не се доверява  на държава като нашата, с такива неблагодарни управници,! Не ни уважават истински дори и настоящите ни западни господари, на които нашите управници служат сервилно послушно. Такъв народ все по-трудно ще си намира истински приятели! А без приятели в живота на хората е много трудно, даже на битово равнище. В световната политика е дори по-трудно. Още по-трудно е за малък народ, като нашия, в сложните съвременни отношения, на такова политически ветровито място в югоизточния регион на Европа!

Известна е вековната мъдрост: „Достойните всеки уважава! Дори и враговете им! Сервилно послушните – никой! Дори и господарите им!”

На всички, които пътуват из България, прави впечатление, че земята ни е осеяна със стотици паметници на българо-руското приятелство през вековете. Според наши историци, в България има около 450 паметници, посветени на българо-руското приятелство, като благодарност пред Русия за освобождението ни от турско робство в 1877-1878 г. и от германска окупация в 1944 г. Няма друг народ и друга велика държава, на които да са посветени толкова много паметници на българска земя. И то не е случайно. То също не подлежи на режисиране. Тази близост има много дълбоки корени в нашата история и в народната ни памет.

През последните години много пъти съм се замислял над парадоксалната ситуация в която сме натикани сега. Цялата ни история от 150-200 години е история на голямо приятелство с Русия и с нейния народ. През същите тези години големите европейски държави са подкрепяли нашите съседи, главно Турция, Гърция и Югославия (Сърбия), против нашите национални интереси.

Американски и британски самолети бомбардираха София и други граждански обекти в нашите градове през 1943-1944 г. Убиха хиляди невинни хора и причиниха големи разрушения. За прослава на тези летци-бандити е построен паметник в София. А за хилядите жертви – няма никакъв помен. Дори не се отбелязват годишнините от тяхната нелепа смърт. Някои фанатици искат да разрушат паметниците на руските войни – освободители в София и Пловдив, но приветстват наличието на паметник на летците – убийци на наши сънародници. На правителствата на тези държави дължим парадокса, че днешна България граничи от всички страни с български територии.

На този исторически фон уникален парадокс е и закриването на Славянския университет от българските власти през Март 1999 г. и откриването на Американски университет в Благоевград. Може ли някой да сравнява културната ни близост със САЩ и с Русия! Тази аномалия трябва да бъде отстранена. Не непременно чрез закриване на Американския университет, а чрез възстановяване на Славянския университет!

Шепа продажни български политици, без да се допитват до народа, ни вкараха в един агресивен военно-политически пакт – НАТО, чиято главна цел е унищожаването (или поне раздробяването) на Русия – нашият освободител и покровител. Този агресивен пакт използва предоставени му от българските правителства безплатни бази, насочени срещу Русия. Сега се проучват възможностите за военноморска база на НАТО в дълбоководното крайбрежие в района на Бургас. Не изключвам скорошното монтиране и на атомно оръжие у нас, насочено срещу Русия. А ние кротуваме и мълчим.

Никоя друга велика държава със своя народ не е била и не е толкова близка до нас. Не е направила толкова много и толкова значими добрини за нас, както Русия, като се започне още преди освобождаването ни от турско робство. По меродавни данни на Шипка са оставили костите си около 600 опълченци и около 3500 руски войници. По това може да се съди косвено, че на Шипка са воювали 6-7 пъти повече руски войници, отколкото са били опълченците. Русия е мобилизирала за участие във войната над 300-хилядна армия, а българските опълченци са били 10-12 хиляди доброволци, без специална военна подготовка.

В словото си на Шипка на 3 Март 2018 г. нашият Президент заяви, че сега никой не може да различи руските от българските кости. И че върху техните кости е построено зданието на нашата свобода и независимост. Това изразява чувствата на милиони българи. Чувства на благодарност, а не на сервилно послушание и сляпа покорност. И още по-малко на омраза. Що за поведение е това – да мразиш най-добрите си приятели!

Към 1875-76 г., особено след турските зверства при потушаването на Априлското въстание, правителствата на отделни европейски държави. са били за някакъв натиск върху Турция. Никоя, обаче не е пожелала да изпрати свои войски да воюват срещу Турция. Само Русия го е направила, въпреки големите колебания във висшите граждански и военни среди в Петербург, понеже не са се били възстановили след тежкото поражение в Кримската война (1853-1856 г.).

Западните европейски държави налагат и предварителни ограничения върху Русия срещу разгръщането на войната. Нещо повече, голям брой техни сънародници воюват на високи командни постове в редовете на турската армия срещу руската армия. Главнокомандващият на турските сили на балканите е бил германец, преименуван в паша. Командващият турския военен флот в Черно море е англичанин, също преименуван в паша, с около 500 моряци и офицери – негови сънародници. Прекият командващ на последната безуспешна атака на турците на Шипка през август 1877 г. е английски полковник. Началникът на интендантството на турската армия в България е французин, също преименуван в паша. Десятки висши и средни командири в турската армия край Плевен са от западноевропейски държави. Английски военни инженери са проектирали турските укрепления по отбраната на Плевен. На страната на турската армия е воювал и полски легион, съставен от полски имигранти в Турция.

Стотици други англичани, французи, германци, белгийци са били високопоставени военни във висшето командване на турската армия. Тези изобличаващи факти грижливо се премълчават днес от нашите русофоби. За тях не се пише нищо в манипулираните, под ръководството на МОН, учебници по българска история. А те трябва да се знаят от младите поколения българи и от нашите деца. Истината трябва да стои над всякакви користни конюнктурни, примитивни, политикански съображения!

Русофобите са и против Сан-Стефанския договор между Русия и Турция от 3 Март 1878 г., защото „той само създал илюзии у българите”. Иво Инжев дори го нарича „руска измама“ на българския народ. Нещастници! Трябва да се знае, че дори и за лъженето има някакви граници! Те търсят в Русия вината за несбъднатите в Сан-стефанския договор мечти на българските поборници за обединяване на всички български земи в една голяма държава на Балканите. А не там, където е тя – в съпротивата на големите европейски държави. И наложените от тях ограничения върху Русия за политическо поведение, още преди войната.

Една от най- важните цели на Русия във войната е била – всички български земи на Балканите да се обединят в една голяма държава. Такова е било и желанието на нашата страна. Сегашните български русофоби предпочитат да мълчат за това, за да не обидят настоящите си политически приятели от същите западноевропейски държави, за недостойното поведение срещу нас на техните деди и прадеди, управлявали тези държави по онова време.

Нашите русофоби не приемат 3 Март за национален празник на България. Предпочитат такъв да е денят на Съединението през 1885 г. или обявяването на Независимостта през 1908 г. В умопомрачителната си умраза към Русия, тези хора забравят елементарната истина, че без 3 Март нямаше на има нито Съединение, нито обявяване на Независимост. Защото нямаше да има какво да се съединява или обявява за независимо. Толкова е просто!

Същите русомразци ни убеждават, че Русия ни е освободила заради свои интереси в този регион. И по-специално, за излаз на топлите морета. Разбира се, Русия е имала и продължава да има свои трайни стратегически интереси на Балканите. Подобни интереси са имали и имат и другите големи европейски държави. А не обвиняват и тях. Проблемът е, че интересите на западните държави са съвпадали с интересите на Турция, а не с нашите.

Руските интереси за излаз на Егейско море са съвпадали с нашия върховен интерес – да се освободим от турско робство и да обединим всички българи в една голяма държава. Силно влияние са оказвали и настроенията в руското общество да се помогне на славянските братя в България. Но може ли някой да ми посочи друга велика държава, помагала на по-малка държава, съзнателно във вреда на своите национални интереси! Няма такава държава. И не може да има!

Важна в случая е общността на руските и българските стратегически интереси и резултатите от войната. Общи интереси най-често има между приятелски народи. А резултатът от тази война е възстановяването на Третата българска държава след петвековно робство. Интересите на големите западноевропейски държави са се разминавали напълно с нашите и са съвпадали с турските. Някои от тях, като Великобритания, са били открито на страната на Турция.

Британският официален аргумент е бил, че евентуален руски излаз на Егейско море, а от там – и в Средиземно море, би застрашил пътя им през Суецкия канал, открит няколко години преди това (на 17 ноември 1869 г.), към Индия и другите нейни колонии в Източна Африка и Далечния изток. Те не са съдействали за нашето освобождение, предвиждайки, че бъдеща свободна България с излаз на Егейско море ще бъде приятелски настроена към Русия и ще й предоставя достъп до Средиземно море. Нещо повече, те са противодействали на руско-турската освободителна война. Трябва ли сега да им благодарим за това? И да принизяваме ролята на истинския ни освободител – Русия! Безродникът Александров клеймосва руския империализъм, но срамежливо мълчи за британския или френския империализъм. Според неговата извратена логика, западните страни имат право на свои интереси, а Русия – няма.

Имала ли е България по онова време по-възвишен интерес от освобождението ни от турско робство? Категорично – не е имала. А на кого дължим в най-висока степен реализацията на този най-велик наш идеал – на Русия, безспорно. Известни са огромните усилия и жертви на българите с многобройни въстания в продължение на векове, за освобождение от турско робство. Всички са били смазвани жестоко от поробителите. Вижте списъците на Георги Димитров и на Никол Данева, за които споменах в началото. Вижте и статията на Антон Гицов „За турското робство и османското владичество“ в Epicenter.bg от 1 май 2019 г.

Главната поука от тези въстания е, че освобождението не е било възможно без мощно пряко участие на голяма външна военна сила. Единствената спасителна за нас мощна военна сила по онова време е била Русия. Така е било и през следващите 150 години.

Нашите демографи са доказали, че извън сегашните ни държавни граници живеят повече българи, отколкото тук в България. Предшествениците на голямата част от тези милиони хора са били принудени от робската неволя да напуснат родината по време на турското „присъствие“ по нашите земи и са търсели спасение главно в Русия, Румъния, Австро-Унгария, Чехословакия и други европейски и неевропейски страни в Северна и Южна Америка. Не може да има никакъв спор, че са напуснали родината си, защото са „живеели добре с турските власти“, както ни внушава културният антрополог и други наши родоотстъпници, между които и висши държавни институции. Останалите са напуснали след освобождението от турско робство, включително и през последните 30 години, поради непоносимите условия на живот. По-рано ни бяха поробили турските завоеватели, а сега – български поробители.

Русия ни освободи от петвековното турско робство и изигра ключова роля за създаването на българска държавна инфраструктура през 1878 и следващите години. Въпреки откритата или прикрита съпротива на големите европейски държави. Като изключим няколко свободолюбиви западноевропейски интелектуалци, (главно писатели), техните правителства по онова време не са се интересували от освобождаването на България от турско робство. Напротив, те са били срещу него.

Както вече подчертах, целта на Сан-стефанския договор беше обединяване на всички българи на Балканите в една държава, което правителствата на западноевропейските държави не допускаха. Русия не можеше да не се съобразява с тези заплахи през лятото на 1878 г., защото още не беше се възстановила от поражението в Кримската война. И беше изтощена от току що завършилата Освободителна война през 1877-1878 г. А срещу нея бяха почти всички големи европейски държави.

Както виждате, доста сходна обстановка с настоящата. Заплахи, санкции и военни интервенции – такъв е бил от векове, езикът на Запада срещу Русия. Такъв е той и сега. Трагичната за нас разлика е, че настоящото ни правителство участва активно в западния натиск срещу Русия. А нашият министър-председател се гордее с покорната си лоялност към НАТО в подготовката на война срещу Русия. Той заяви публично преди няколко години, че България ще воюва срещу Русия, ако НАТО го изисква. А някои хора у нас наивно го считат за, уж по-умерен.

Оценявана от всякаква гледна точка, ролята на Русия за освобождението ни от турско робство е повече от решаваща. В началото на юни 1877 г. Русия има в региона на Дунав 276 хил. военен персонал. Впоследствие броят им нараства над 300 хиляди. Лъжливи са внушенията на фанатични български русофоби, че едва ли не всички националности от тогавашна Русия са имали големи заслуги в освобождаването на България. Това също не е вярно, защото по онова време, по закон, руската армия е формирана главно от руснаци.

Целта на русомразците е да разводнят и омаловажат ролята на руския народ и държава, като се разсее на още 10-15 народности, които дори не са участвали в армията. Още по-странно е да говорим за роля на украинците. Тогава не е имало нито такъв народ, нито такава държава. Всичко това е било Русия или, както са го наричали – Малорусия. И до сега не проумявам, защо тези хора и техните поръчители, така органично ненавиждат Русия от векове!

Отделни лица искат да се промени датата на националния ни празник, защото „със Сан-Стефанския договор се постановявала руска окупация”. Това е чудовищна измислица на болни мозъци!

Руска окупация на България по онова време не е имало. Нито намерения за създаване на такава. Защото, като се започне от първите седмици, през няколкото години след войната, останалите тук руски граждански и военни власти са били заети изцяло със създаване основите на българската държавност върху голата географска поляна.

Докато през месеците след войната Русия създава основите на българската гражданска и военна държавност, първа грижа на големите западноевропейски държави е била друга: – да подготвят Берлинския договор до юли 1878 г. за брутално „окастряне” на България, за свеждането й до малкото княжество на север от Стара планина. И тези факти също се премълчават грижливо от нашите русофоби. Може би, за да не обидят настоящите си западни приятели за антибългарските действия на тогавашните техни предшественици.

Ако руските власти по онова време възнамеряваха да останат завинаги тук като окупатори, те нямаше да създават основите на независима българска държавност. Те щяха да ни наложат своята, със свои хора, със свои институции, без да подготвят местни граждански и военни управленски кадри и да създават институционалната инфраструктура на българската държавност.

Това показва кой ни е желаел тогава доброто и кой – злото. На кого следва да сме благодарни и на кого не трябва. То също показва, че ние никога не бихме могли да се освободим сами със собствени сили, с голи ръце, срещу могъщата турска армия, обучавана, въоръжавана, командвана на най-високо равнище и подкрепяна политически от големите западноевропейски държави. Въпреки героичния подвиг на шепата наши опълченци на Шипка, 280-хилядната отлично въоръжена, обучена и добре командвана турска армия на наша територия, тогава щеше да се справи само за няколко дни с 10-12-хилядите български опълченци. Но без руска помощ – организация, обучение, въоръжение, транспорт и т.н. нямаше да има и опълченци.

Някои фанатични русофоби настояват сега за отказ от 3 Март като наш национален празник” и замяната му с друга „по-обединяваща дата“, защото „разделял и противопоставял българите“.Това е поредното странно твърдение на нашите русомразци.

Сега с благоговение си спомняме за българските капитани, командвали нашата млада армия, която разгроми сръбските нашественици край Сливница-Гургулят в началото на ноември 1885 г. По политическите оценки на Сръбско-Българската война, започната от Сърбия, Русия е била тогава на тяхна страна, поради обтегнати в момента отношения между българското и руското правителство. Причините за това обтягане са сложни и се дължат на ограничения, наложени върху поведението на Русия от Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария, засягащи косвено и България.

Но тук по-важни са фактите. Кой подготви българската армия само за 7 години след освобождението? И от нулата я направи способна да защитава току що придобитата свобода, от по-голямата и по-добре подготвена Сръбска армия!

През октомври 1885 г. нашата армия е наброявала 135 хил. души, от които само 8 хиляди са били на границата със Сърбия. Основните ни сили са били на границата с Турция, от където се очаквало военно нападение, като реакция срещу Съединението на 6 септември 1885 г. Нашата армия е командвана от група млади офицери – капитани, обучени от руски офицери в руски военни училища и в единственото българско военно училище, създадено тук от Русия и работещо с руски офицери. Цялото леко, средно и тежко въоръжение на нашата армия е било руско. Военните устави по които функционира всяка армия в мирно и военно време са били също руски.

Представяте ли си какво би се случило в началото на ноември 1885 г., ако руските „завоеватели“ не бяха направили всичко това! Сръбският крал Милан, след като ни обяви война на 2 ноември 1885 г. и настъпи със 48 хилядна обучена и добре въоръжена армия, срещу 6 пъти по-малка българска войска на западната граница, можеше да превземе София следващия ден.

Колкото и да е неприятно да го признаем, ГЛАВНАТА ПОУКА за нас от тези събития е, че нашият народ, освен че е нямал собствена организирана военна сила, не е бил политически и психологически подготвен да се бори по-агресивно и по-успешно в масови мащаби за собствената си свобода.  Не е изключено с такъв търпелив и покорен народ турското „присъствие” по нашите земи да е траело и до наши дни!

Руската подкрепа за България е продължавала и през следващите мирни и военни десетилетия. Обемът на моите разсъждения би набъбнал, ако изброявам и тях. Ще напомня само за едно важно, но грижливо премълчавано събитие – подкрепата на Съветския съюз на Парижките мирни преговори през 1946-1947 г. да се запазим в предвоенните си териториални граници, въпреки че бяхме съюзник на Хитлеристка Германия. Териториите на самата Германия и на всички германски сателити през Втората световна война бяха сериозно орязани. С политическата подкрепа на Великобритания, САЩ, Франция и други западни държави и техни съюзници, Гърция е претендирала тогава за целия регион на Родопите и Пирин (10% от нашата територия). И е имала сериозни аргументи за това.

Съветската делегация на преговорите, водена от В. Молотов, с твърдата си позиция предотвратява новия опит на правителствата на западните държави за териториално разпокъсване на България и свежда до символичен минимум 1 милиард долара репарации, които са искани от нашата страна.

Защо този забележителен факт се крие от българите сега и особено от младото поколение? Защо не го пише в учебниците по история? Защо се пази в тайна от МОН и от историците? Защо се крие кои са били историческите ни приятели и неприятели в години на подем и падения? Защо не реагираме масово и категорично като народ срещу пренаписването на учебниците по история и литература от сегашните власти? Въпроси, въпроси, които чакат своите отговори. Някои по-лесни, други – по-трудни. Защо и сегашното правителство на Бойко Борисов крие истината от младото поколение и от децата? Изглежда, че много ги е страх от тази истина.

Защо се премълчават и дори се лъже по адрес на големите постижения на нашия народ в социално-икономическото развитие от 1945 до 1989 г. На фона на сегашната всеобща бедност, социална несправедливост, исономическо и демографско ограбване, престъпност и корупция, трябва да разберем причините за широко разпространената носталгия на българите по онези години.

Като имаме предвид посочените исторически факти и настоящите си икономически и други интереси, България трябва да нормализира политическите, икономическите, научно-техническите и културните си отношения с Русия. Така, както постъпват други източноевропейски държави. Защото, независимо от настоящите общо взето нормални отношения между България и Турция, расте стратегическата заплаха от непредвидимата реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на Османската империя в осъвременена форма, обоснована от Ахмет Давутоглу в неговата книга „Стратегическа дълбочина”, а също и от други турски идеолози.

Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, православна религия, сходен език, култура и многовековни общи фундаментални материални, духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще.

България не е тук на този бурен географски кръстопът за пет или десет

години. Ние сме тук от векове и трябва да останем във вековете. Никой не би предсказал какво може да се случи на това ветровито геополитическо кръстовище през следващите десетилетия и векове. На малък народ с малка и слаба държава, като нашата, практически без армия, е много трудно да устои тук на възможни бъдещи геополитически урагани. Нужни са ни надеждни силни приятели. Няма по-сигурни приятели от проверените в миналото при възходи и падения. И приятел с общи интереси. Русия беше такъв наш приятел. Ако се грижим за бъдещето на България трябва да пазим приятелството си с Русия. Нямаме друга дългосрочна опора. Дано не сме я загубили вече!

България трябва да остане член на Европейския съюз, поради липса на друга алтернатива, но не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции срещу Русия, не само защото от това страдат текущите ни интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи и закони на съвременния световен стопански и политически обмен, в това число и на ролята на Съвета за сигурност на ООН, на правилата на Световната търговска организация (СТО) и т.н. Санкциите на България срещу Русия противоречат и на наситената с факти историческа логика на нашите взаимоотношения през последните 150 години.

Ако няколко страни членки на ЕС, като Полша, Швеция, Литва, Латвия, Естония и Румъния са имали сложни исторически отношения с Русия и сега желаят да ги продължават, това си е тяхна работа. Ние не трябва да имаме нищо общо с такива амбиции. В продължение на повече от 150 години сме имали много добри отношения с Русия по всички фундаментални аспекти на нашето развитие и не трябва да допускаме да бъдат помрачавани, защото така може да се иска сега на няколко източноевропейски  правителства.

Те могат да избират какви отношения ще поддържат сега с Русия, ако това се диктува от техни интереси. Но нямат право да ги налагат и на нас, чрез Европейския съюз, поради съвместното ни членство в тази организация, защото такъв избор не отговаря на нашите интереси. Членството ни в ЕС не ни задължава да се съгласяваме с всичко, което изискват споменатите страни членки. Нито пък те да се съгласяват във всичко с нас.

Всички други „доводи” за санкциите срещу Русия (Крим, събитията в Донбас, провокацията на украинските военни край Керч, Сирия, Венецуела) са несериозни. Правителствата на САЩ – инициаторът на 150 войни през миналия и настоящия век, са последните, които могат да поучават света на политически морал.

Нашият народ и сега живее трудно на този сложен югоизточен ъгъл на Европа на границата с Турция. Не че Турция ще ни нападне с танкове, ракети и самолети на мощната си армия. И че ние ще бъдем безпомощни срещу такова нападениее. Това едва ли може да се случи в съвременна Европа. Сложността на нашето положение се определя от стратегически геополитически условия.

Турция сега е с 85 милионно население и в недалечно бъдеще ще превиши 100 милиона, а ние се топим застрашително. Турция има стратегическа геополитическа позиция между два континента – Азия и Европа и две цивилизации – християнската и исляма. През Турция вече минават и ще минават все повече стратегически артерии между Близкия изток и Европа – петролопроводи, газопроводи, електрически, електронни, сухопътни, въздушни и други комуникации. Турция контролира милионните миграционни потоци от Близкия изток към Европа. Турция притежава Босфора и Дарданелите, които придобиват още по-голямо значение сега в сложните отношения между Русия и САЩ. Турция е изключително важна с геостратегическото си положение в Средиземно море за Европа, Русия, Китай, САЩ и други страни. Прочетете книгата на турския проф. Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“, за да научите и за други стратегически съображения.

Повече от сигурно е, че през следващите десетилетия ще възникват сложни геополитически, икономически, военни, миграционни и други ситуации в региона, в които ще се преплитат интересите на България и Турция. В някои случаи това преплитане може да е остро, дори конфликтно, в което големите държави ще трябва да вземат страна. Поради по-голямото съвпадение на интересите им с тези на голямата и по-важна за тях Турция, великите сили най-вероятно ще вземат нейна страна. А ние ще подсмърчаме изолирани и безпомощни отстрани.

Като малка държава, ние не можем да защитим сами националните си интереси. През изминалите 150 години сме разчитали винаги на могъщия ни приятел – Русия. През последните три десетилетия обаче обстановката се промени, не в наша полза. Отношенията между България и Русия охладняха. А през последните години протича затопляне на отношенията между Русия и Турция, поради съвпадение на националните им интереси. В тази обстановка едва ли ще можем да се уповаваме на Русия, както в миналото. Още по-малко на НАТО и Европейския съюз. В евентуална сложна политическа ситуация най-вероятно е НАТО да „помогне“ на България толкова, колкото „помогна“ на Гърция при военното нахлуване на Турция в Кипър през 1974 г. А и не е известно колко още ще просъществуват НАТО и ЕС.

Хладнокръвният анализ на историческите факти показва, че без активната роля на Русия през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега на картата на Европа. А как й благодарим сега за 150-годишната жизнено важна закрила? По много странен начин: Преди години българското правителство закри Славянския университет и откри Американски университет. Даваме безплатен подслон на няколко американски военни бази, насочени срещу Русия! Заделяме пари от бедния си залък, за да се въоръжаваме и да се готвим за война срещу Русия! Обвързваме изцяло разузнаването си със съответните служби на НАТО, насочено срещу Русия.

Участваме в санкциите и в активната пропаганда срещу Русия. Правим това, което дори кобургите не посмяха да сторят през Втората световна война, водени от принципа: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия“. Настоящото звучене на този стратегически принцип за нас е „Винаги в Европа, но никога срещу Русия“.

Какво правим ние – съвременните българи? Кога ще се събудим от летаргичния си сън? Кога ще се научим да отличаваме приятелите от неприятелите си? Кога ще се научим да уважаваме нашата родина и нейната история?

 2021 г. е година на няколко избора у нас. Общото между тях е, че не са толкова избори между партии, а между национални и общочовешки ценности. Това ги прави особено важни за нашето настояще и бъдеще. Призовавам моите сънародници да избират:

  • Между върховенството на нашите национални интереси или интересите на други държави;
  • Между ЕС като монолитна свръхцентрализирана институция или доброволен съюз на самостоятелни демократични държави;
  • Между приятелски отношения с Русия или конфронтация с нея.
  • Между истинската или фасадната демокрация;
  • Между справедливостта или несправедливостта в обществото;
  • Между демокрацията или авторитарното (едноличното) управление на държавата;
  • Между прозрачността или задкулисието в държавното управление;
  • Между историческата истина или историческата лъжа;
  • Между мъдрото или просташкото управление на държавата;
  • Между ускореното догонващо икономическо развитие или икономическата стагнация;
  • Между регулираната пазарна икономика (съчетание на пазар и държава) или напълно свободното пазарно стопанство;
  • Между благоденствието за всички хора според техния принос или масовата бедност, основана на принципа „спасението на давещите се е грижа на самите давещи се“;
  • Между независимата или послушната съдебна система;
  • Между строгия ред и законност или толериране на престъпността и корупцията;
  • Между равенство на всички пред закона или „равенство“ според богатството и връзките;
  • Между овладяването или ускоряването на демографската криза;
  • Между ограничаването или продължаването на демографското ни ограбване от развитите западни държави;
  • Между запазването на България като народ и държава през бъдните векове или изчезването й към края на това столетие;
  • Между почтеността или демагогията на управниците;
  • Между задължението на управниците да живеят според заплатите си или свободата им да присвояват и други доходи
  • Между добротата в отношенията между хората или омразата към всички и всичко около нас;
  • Между чистия или замърсения въздух, вода и почви.
  • Между допускането на масов приток на чуждестранни мигранти или ограничаването им до временно пребиваване на политически имигранти;

1 март 2021 г.

Проф. Иван Ангелов е български икономист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Бил е икономически съветник на трима български министър-председатели. Проф. Ангелов е един от първите български икономисти, застъпили се публично за бързи и мащабни икономически реформи далеч преди промените в страната. А през 90-те години и след това остро критикува авантюристичния преход към пазарно стопанство у нас и в другите източноевропейски страни;…