АНАЛИЗИ > СТАТИИ
„Дигиталният зелен паспорт“ – болни идеи на алчни паразити

Вихра Павлова - 13 март 2021

Европейската комисия възнамерява да предложи сертификат за ваксинация в целия ЕС – така нареченият „Digital Green Pass“, който трябва „постепенно да даде възможност  [на европейците] да се движат безопасно в Европейския съюз или в чужбина за работа или туризъм“. Очаквано, реакциите на страните-членки са различни. Гърция, Португалия,  Испания и др. са съгласни, Франция и Германия се въздържат…

Възникват обаче следните въпроси:

Не се ли предоставят по този начин специални привилегии на ваксинираните за сметка на правата на неваксинираните? Както и на имунизирани с одобрените от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) ваксини, за сметка на ваксинираните с руски и китайски такива. На тези, които могат да си позволят (и платят) ваксина по техен избор и тези, които нямат тази възможност (или на богатите за сметка на бедните); Или пък на едни държави и региони за сметка на други….

Какво става с правата на хора, които по обективни причини не могат да се имунизират, защото са склонни към тежки алергични реакции например. Излиза, че те ще бъдат лишени от предимствата, без да имат вина за това.

Казано иначе, поредната дискриминация…

Плитката обосновка на сертификата е, че тези, които са били ваксинирани, вече не са преносители. Но дори и да приемем, че одобрените COVID ваксини предотвратяват заболяването, те не спират предаването (както показват многобройните случаи на ваксинирани здравни работници в Италия (и другаде) с положителни тестове.

От правно-териториална и етична гледна точка,  не издига ли „дигиталният зелен паспорт” нови граници: в целия континент, в общностите и дори между семействата, разделени между хора „безопасни“ и „опасни“ (вместо да обедини Европа чрез облекчаване на ограниченията за пътуване)?

Дори и при желание за имунизация, териториалните различия в достъпа, включит. сред приоритетните групи, все още са значителни (както в рамките на ЕС, така и вътре в самите страни-членки). А и самите „приоритетни групи” не са еднакви за всички страни.

Официалният статут на милиони в Европа не съответства на настоящото им местожителство (това са мигранти в рамките на ЕС, непълно или частично редовни имигранти извън ЕС, както и нелегани изцяло). Понастоящем всички тези лица са изключени от достъп до имунизация, което логично, ще стимулира създаването на черен пазар на ваксини.

При липса на справедливо снабдяване и разпределение, нелегалното търсене на ваксината ще расте. Вече има „ваксинационни пакети” за ОАЕ и Индия, а въздушният превозвач „Луфтханза” оповести, че ще организира първа класа „Корона лондж” на летище в Москва, за да могат да се имунизират богати граждани на Германия.

Междувременно технологичният гигант IBM създаде блокчейн решение, наречено „Digital Health Pass” – за проверка и контрол на (уж) здравните данни на гражданите. Microsoft, Oracle и Salesforce, сформираха „The Vaccination Credential Initiative”, за създаване на международно приета цифрова здравна карта за съхраняване на информация за COVID-19 като резултати от тестове или данни за ваксинация. Към тях се присъединиха и асоциации на туристическия сектор като IATA…

В неотдавнашния си доклад  за „Бъдещето на пътуванията“, The Economist прогнозира, че „здравната информация ще стане толкова важна за международните пътувания, колкото и  паспортите днес”.

Добре де, след като фармацефтичните, технологичните, туристическите корпорации и бюрократите в Брюксел са така загрижени за нашето здраве, не трябва ли ваксините да се считат за обществено здравно благо и да се регулират като такива? (Пазарът на ваксини се оценява на 100 милиарда долара).

Създаването на система, която стимулира частния достъп (което би направил имунизационният паспорт) е изключително проблематично, както от правна и етична гледна точка, така и от епидемиологична. Защото защита на богатите не произтича от получаването на по-добра ваксина (отколкото на останалите), а от същите тези останали, които следва да имат достъп не само до качествени ваксини, но и до здравна защита… Това е тяхно право!

Какво става с гражданите на Турция, Сърбия, Унгария….и ред др. страни, които внесоха (или са в процес) и руските и китайски ваксини?

Според предварителните дискусии пътниците извън ЕС, ваксинирани с китайски или руски ваксини, които не са одобрени от ЕМА, не биха се класирали за дигиталния зелен паспорт, но това ще засегне и страни като Унгария, потенциално Чехия, която води преговори за закупуване на Спутник V, Австрия, която ще започне производство на китайски и руски ваксини, след разрешение за приложението им от страна на ЕМА.

Вероятно не случайно, въпреки, че  подкрепя имунизационния паспорт, австрийският канцлер С. Курц заяви, че  ЕМА трябва да изследва ваксините от Русия и Китай с цел допускането им до пазара на ЕС. В това отношение „не трябва да има геополитическо табу”, „въпросът е възможно най-бързо да получим големи количества сигурни ваксини, все едно от кого са били разработени”. (Едва ли на Курц му е все едно, но такава е дипломатическата реторика).

Там е работата, че руските ваксини са по-евтини и по-лесни за транспортиране, и най-вече сигурни. Спутник V (цената й е малко над осем евро на доза) е значително по-евтина от тази на ваксината на Пфайзер (около 16,50 евро на доза) или пък Модерна (27 евро), при ефикасност 92% (ефикасността на ваксината АстраЗенека варира от 62 до 90%).

Спутник V ще бъде достъпна за използване в 25 страни, вече е регистрирана в 14 държави, в над 50 държави са подали заявления за закупуването й. Затова не е случайно, че е заплашена от  мащабна и целенасочена демонизация.

Така че „Digital Green Pass” допринася за създаването на допълнителни слоеве на неравенство чрез изключващ механизъм за сортиране и се основава на профилиране, което има  малко общо с действителния вирусен риск. В краткосрочен план целта на тези паспорти е големи и бързи бечалби, в дългосрочен – разпад на об­ществото на касти.

Аз обаче ще продължа да защитавам, че хората не са тъпи! Това показва провалът на масовата имунизация в ЕС, който бе логичен и трябваше да е очакван. Но сремежът на елита към бързи печалби и манията му за тотален контрол го заслепява и не му позволява да мисли по-далеч от носа си…

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.