АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Изборите, след които идва денят за размисъл

05 април 2021

„Изводът от изборите е, че кризата, която възникна много остро през лятото на 2020-а година, продължава“. Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева и добави, че по-голямата част от българите са гласували за промяна, но по начин, който не дава ясна алтернатива, което показва, че кризата продължава.

По думите ѝ победата на ГЕРБ е пирова.

„Твърде възможно е гласовете от западната чужбина по-скоро да повишат тези за „Демократична България“, а не за ГЕРБ, но най-тревожното според мен е, че неизвестността е много голяма. Изявленията на лидерите на различните формации показват, че няма как да бъде съставена коалиция, която да може да функционира нармално и да създаде един стабилен парламент. Преди изборите партиите избягваха въпроса с кого ще се коалират. След изборите, от това, което чухме до момента се препотвърждава факта, че няма как да бъде съставено правителство.“

Според проф. Баева, в този парламент ще има три възможности за съставяне на коалиции, въпреки че гласове няма да достигнат за никоя от тях: на ГЕРБ с ВМРО и с някои от депутатите на останалите политически сили, „защото няма как да избегнем от извода, че някой от  политическите партии, които сега влизат,  са не само новосформирани, но и с неизвестен депутатски състав – хора, които нямат принадрежност към политическа формация, случайно събрани, без ясно изразена идейна принадлежност и, могат да преминат от едната партия в другата (нещо, което вече сме наблюдавали).”

Другата коалиция би могла да се състави около БСП, но повечето от новосъздадените партии декларираха, че няма да се коалират с тях.

И третата – от тези новосъздадени партии („партиите на протеста”), на които също не достигат гласове, така че няма да е лесно да се състави  правителство.

Ситуацията днес е подобна на изборите през 2005 г., когато преговорите от коалиции, които изглеждаха почти невъзможни продължиха около два месеца. Такива преговори и невъзможни коалиции винаги носят много негативи за партиите, за управлението и в крайна сметка за хората.

„Начинът, по който хората гласуваха показва, че до голяма степен ясната политика в България (и по света) е отстъпила място на „ад-хок” партии, коалиции, на чисто емоционални решения, свързани с вота. Показва, че изчезва трайната нагласа на гласоподавателите към политиката.” Те могат много лесно да бъдат поведени от популисти, които някога наричахме демагози.

„Лъжовните послания на много политически лидери създават моментни гласувания, така че при следващото гласуване хората вече са разочаровани и търсят друг такъв демагог, след който да тръгнат, но това означава, че политиката ги е разочаровала. Фактът, че половината гласоподаватели не са гласували говори, че не искат никого. Това обаче означава липса на политическа култура, защото неподкрепяйки никого, ти предоставяш своя вот, своята съдба на други хора – на тези 46% гласували, след което негодуваш от резултата.”

Изводът е, че „политиката е загубила легитимност в очите на гражданите.”

Според Йордан Нихризов, лидер на Българската социалдемократическа партия, тези избори приличат на „увертюра към следващи“, когато ще излезе основният проблем – дали да живеем в парламентарна, или в президентска република.

Той прогнозира, че при всички случаи ще се „монтира“ правителство в 45-ия парламент, тъй като едно Народно събрание се конфронтира и разпада едва след 2-рата година.

Нихризов каза, че вече е започнал денят за размисъл, който в България е след изборния ден, и определи изминалата предизборна кампания като интересна, в която са липсвали идеи за това какво да се направи, но е имало прекалено много идеи какво да се разруши.

Интервюто на Ани Костова с проф. Искра Баева и Йордан Нихризов можете да чуете от звуковия файл.

Източник - БНР