АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
60 години от полета на Юрий Гагарин в космоса – историческите поуки

Искра Баева - 12 април 2021

Няма съмнение, че датата 12 април 1961 г. ще остане в аналите на историята на човечеството, тъй като това е датата на първото измъкване на човечеството от ограничената атмосфера на родната ни планета, първото му откъсване от земната гравитация.

Само че днес, шест десетилетия след първата стъпка към космоса, вероятно трябва да признаем ограниченията по този път, тъй като хората не са успели да достигнат по-далеч от Луната и от пребиваването в околоземна орбита. Вярно е, че вече се правят планове за пътуване на хора до други планети (все от нашата Слънчева система) и дори за заселването им, например на Марс, но всичко това е по-скоро в сферата на вечната мечта за проникване отвъд хоризонта, за опознаване на неизвестното и за обхващане на необятното.

Но да се върна към историята, сиреч към миналото – 12 април 1961 г. Какви поуки ни носи полетът на Юрий Гагаран около Земята?

Първата поука е, че високите постижения се постигат тогана, когато се поставят високи цели.

Защото само малко повече от десетилетие след края на най-кръвопролитната и най-разрушителната война в историята на човечеството, в която Съветският съюз е сред най-засегнатите, съветската наука успява на 4 октомври 1957 г. да изстреля първият изкуствен спътник на земята, наречен точно така: „Спутник”, сиреч другар в общия път.

Втората поука е, че високите резултати в науката и техниката не зависят само от парите и богатството.

Няма съмнение, че след Втората световна война най-богатата и развита държава са Съединените щати. Това обаче не им помага в космическата надпревара. Много по-бедният Съветски съюз ги изпреварва.

Третата поука може да се открие в начина, по който САЩ реагират на унизителното си изоставане в овладяването на космоса.

Да припомня, че полетът на Гагарин съвпада с първата година от мандата на младия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди, който е изправен пред нелеката задача да подобри образа на страната си по света (налага му се дори да се откаже от планирано посещение в Япония заради антиамерикански протести там). В тази ситуация, веднага след полета на Гагарин той трябва  да справя и с предизвикателството на съветския космически успех.

Скоро Кенеди получава и отговор на въпроса за тайната на съветския успех: образователната система, в която важно място заемат математиката, физиката, химията и така много млади хора се ориентират към тези науки. Резултатът е реформата в американското училище, където се засилва присъствието на природните науки. А следващата стъпка на Кенеди е да се опита да достигне и надмине Съветския съюз в космоса (по модела на Хрушчовото „догнать и перегнать”). Прави го с амбициозната програма американците първи да достигнат Луната, благодарение на която на 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност.

Каква е ползата от тези поуки?

Според мен, най-важната е, че хората трябва да мечтаят и да се борят за мечтите си, следващата е, че образованието и науката не са самоцелна дейност, а от тях зависи бъдещето на обществото.

И още: че уменията и волята са по-важни от парите и материалните облаги, но и че поражението може да се превърне в победа, стига да не се отказваш и да продължаваш да се бориш.

И те се отнасят не само до овладяването на космоса.

 

 

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София, завършила е специалност история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. Защитила е през 1982 г. дисертация на тема „Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г. “, след което става преподавателка по съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.…