АНАЛИЗИ > СТАТИИ
От система на алианси към конвергентна система без официални съюзи

Вихра Павлова - 15 април 2021

Известно е, че към края си процесите на глобална трансформация се ускоряват и в последните 2-3 месеца събитията наистина рязко се сгъстиха. В края на март станахме свидетели на обявяването на Си Дзинпин за „закоравял бандит” (буквално „главорез”), а след него и на президента на Русия за „убиец”.

На 12 март по инициатива на Дж. Байдън в онлайн формат бе проведена първата среща на лидерите на Четиристранния диалог по сигурност „Quad“ (Quadrilateral Security Dialogue), включващ САЩ, Индия, Австралия и Япония. Накратко, американският президент има за цел да създаде стабилна коалиция в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР) за възпиране на Китай…

Изправени пред обща заплаха Китай и Русия си сътрудничат все по-тясно,  което повдига въпроса за военен съюз между тях. Според Вл. Путин като цяло няма нужда от такъв съюз, но теоретично е напълно възможен. Тази възможност бе подкрепена и от министъра на външните работи на КНР Ван И.

Алиансът е военен блок, който включва формиране на единен фронт в областта на военната сигурност и взаимна подкрепа в случай на нападение срещу една от страните, но според множеството експерти нито Китай, нито Русия са готови за това. Съгласно теорията за съюзите има два основни проблема, които възпрепятстват формирането им: страхът от изоставяне от съюзниците в кризисна ситуация и страхът от въвличане в нежелана война. Китайско-руските отношения имат сложно минало и доверието е едновременно недостатъчен и ценен ресурс, поради което моделът на стратегическо партньорство е най-подходящ на този етап и остава оптимална форма на взаимодействие помежду им.

Съществуват обаче по-дълбоки причини за избягването на алианс, а именно недоверието на азиатските държави в двустранните съюзи и характерният за Азия минималистичен институционализъм. Това важи не само за по-малките, но и за големите страни. Усилията на китайската дипломация са насочени към установяване на стратегически партньорства с основните сили в света. В същото време продължава да се следва модела на стратегическо поведение, изключващ обвързването на КНР във формални съюзи.

В Югоизточна Азия няма еквивалент на НАТО, координацията на сигурността е на е на минилатерално ниво. Регионалният форум на АСЕАН (ARF), който стартира през 1994 г., е практически единственият междуправителствен форум за диалог за сигурност в региона  до създаването на „Срещата на министрите на отбраната на АСЕАН“ (ADMM) през 2006 г. Но още след изтеглянето на американските войски от Виетнам през 1975 г. АСЕАН се стреми да развие по-отворено сътрудничество за сигурност. Асоциацията заема водеща роля в дипломатическите консултации за разрешаване на политически и военни кризи и вижда своята мисия в неформална консенсус-ориентирана форма на взаимодействие без силна институционализация и бюрократизация. Акцентът е върху диалога, неюридическите методи и необвързващи ангажименти, което поставя под въпрос самата основа за разбиране на институционалната сила в основните теории за международни отношения. Формират се полуинституционализирани неправителствени институции като инструменти за изграждане на

доверие преди създаването на официални транс или междурегионални институции. Многовекторната дипломация измества блоковото противопоставяне.

Ето защо Четиристранния диалог по сигурност „Quad” „досега изобщо не действа като единен фронт и остава неформално събиране с много слаба институционална подкрепа” – както признава анализаторът от RAND Тимъти Хийт.[1] Според него  членовете на четворката могат да споделят притеснения относно Китай и необходимостта да се поддържа ред, основан на правила, но им липсва консенсус относно това какво да правят с КНР…”[2]

С позволение на Хийт, бих прибавила една по-важна причина за несъстоятелността на този потенциален (според намеренията на Вашингтон) четиристранен съюз: Той е насочена към привличане на Индия и страните в АСЕАН срещу Китай, но заобикаля техните форуми за сигурност. Нещо, което Асоциацията няма как да допусне и, обстоятелство, с което за разлика от САЩ, Русия (като неразделна част от Азиатско-тихоокеанския регион – АТР) се съобразява! Москва уважава принципите на АСЕАН, твърдо отстояваща централната си роля в регионалния диалог и вземането на консесуални решения (което отсъства в американската концепция „Quad“).

Много показателен в тази посока е примерът с контраконцепцията на Индонезия “Global Maritime Fulcrum” – GMF”, създадена в отговор на появата на различни индо-тихоокеански инициативи от други страни (САЩ, Япония, Австралия). С нея Джакарта цели да превърне Индонезия в глобален морски център/ос и да запази централното място на АСЕАН в АТР и ИТР.  GMF  беше окончателно приета на срещата на върха на АСЕАН през юни 2019 г. и предполага обединение на съществуващите регионални инициативи, в които механизмите, ръководени от Асоциацията, ще действат като опорна точка както за определяне на нормите, така и за сътрудничеството. Китай одобри  индонезийската инициатива и предложи да я свърже с Пътя на коприната.

Друг интересен пример е със „Срещата на министрите на отбраната на АСЕАН Плюс“ (ASEAN Defence Ministers Meeting Plus – ADMM-Plus), създадена през 2006 г. за да съдейства за изграждането на „Общност за политическа сигурност на АСЕАН“ (ASEAN Political Security Community: APSC). Първоначално е насочена към формиране на кооперативно поведение на страните-членки, чрез норми и правила в областта на отбраната. От академична гледна точка „Общност за сигурност“ може да бъде определена като група от суверенни държави, поддържащи и очакващи мирна и стабилна среда в дългосрочен план. Концепцията е ясно разграничена от военния съюз. Тя изключва използването на сила и се основава на изграждане на доверие.[3]

ADMM е предвидена като епицентър на всички срещи, свързани с отбраната на АСЕАН и в това си качество е вътрешно споразумение за сигурност в рамките на Асоциацията, прилагащо стратегията на кооптация[4]. В същото време е отворена за външни участници, а именно партньори за диалог. Днес е призната за „многостранен механизъм за сигурност в АТР.“[5]

Китай, Съединените щати и Япония се опитват да водят двустранен диалог с ADMM, в рамките на т.нар. „ADMM+1“, с цел да отслабят/разводнят дневния ред на ADMM-Plus. За да сведат до минимум риска от влияние на всяка от великите сили върху политическия контрол над ADMM, през 2014 и 2015 г. АСЕАН създава два официални документа: „Допълнителен протокол за концептуалните документи относно състоянието на ADMM и ADMM-Plus“ и „Насоки за отговор на искането за неформални ангажименти или срещи на страните в ADMM-Plus“.

И двата документа подчертават централната роля на АСЕАН, което прави двустранните диалози „ADMM+1“ неформални;  лимитират броя на срещите до две в година, и строго ограничават пълномощията на външните държави (държавите Плюс) във взимането на решения. По такъв начин, ADMM-Plus остава механизъм за кооперативна сигурност, с безспорен политически авторитет по отношение на стратегическата динамика между страните-членки.

Така че бъдещето на съюзите, основавани на широк набор специфични и обвързващи правила, е по-скоро минало. Не случано Дж. Байдън говори за „възраждане” на алиансите с Америка… Политическата реалност обаче, вече е друга.  „Завръщането на САЩ към съюзническите им задължения” не е нужно никому.

„Светът преминава от система на алианси към конвергентна система, при която страните обединяват усилията си за решаване на общи проблеми, без да влизат в официални съюзи“ (С. Джайшанкар – външният министър на Индия).[6]

И докато американската администрация стремейки се с всички средства да удържи отслабващото си влияние, губи почва под краката си, Русия следва актуалните тенденции. Нейното партньорството с Китай е определено като „стратегическа устойчивост в дългосрочна перспектива“ и съчетава в себе си четири преимущества, които другите държави не притежават: Първо, запазва пълната свобода в отношенията им с трети страни, изключвайки взаимни обвинения в нарушаване на каквито и да е задължения. Второ, без да се явява съюзничество по интензивност, ниво на доверие, дълбочина и ефективност, то на практика многократно го превъзхожда. Трето, по своя потенциал, даденият формат е способен да встъпи в качество на самостоятелна геополитическа сила, сдържаща потенциалните противници. Четвърто, РФ и КНР, освен собствено двустранните си функции, съумяха да адаптират партньорството си в решение на практически всяка глобална и регионална ситуация, съхранявайки бързината на взимане на решения, тактическата гъвкавост и стратегическата устойчивост. [7]

 

 

[1] Lendon, В. Quad alliance of US, Japan, India and Australia is part of Biden’s plan to contain China. But some experts aren’t so sure. CNN, 12 Mar 2021, http://lite.cnn.com/en/article/h_52e045b3a05da80fbfa27c3d8f124668

[2] Ibidem

[3] ASEAN Defence Ministers Meeting (ADMM).  https://asean.org/asean-political-security-community/asean-defence-ministers-meeting-admm/

[4] Институционалната кооптация се основава на „продуктивна сила“ – залага се на общите интереси и предпочитания, с цел сътрудничество в неспорни области и постигане на съгласие между всички страни.

[5] Chairman’s Statement of The 5th ASEAN Defence Ministers’ Meeting-Plus (ADMM-PLUS), 2. 10. 2018.  https://asean.org/storage/2018/10/Final-5th-ADMM-Plus-Chairmans-Statement.pdf, р.1

[6] Об Индо-Пацифике из первых уст: министр иностранных дел Индии выступил в клубе «Валдай» 27.08.2019. Клуб «Валдай», 08.2019. https://ru.valdaiclub.com/events/posts/articles/ministr-inostrannykh-del-indii-v-klube-valdai/

[7] Лузянин, Сергей. Россия – Китай: формирование обновленного мира. М.: Издательство «Весь Мир», 2018, с. 14

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава се с геополитика и геополитическо прогнозиране.