АНАЛИЗИ > СТАТИИ
ЩО Е ТО – ШИРОКОФОРМАТНО ЕКСПЕРТНО ПРАВИТЕЛСТВО

Боряна Гагова - 18 април 2021

Смяната на модела на обществено управление, както в България, така и по целия свят става все по-актуална и наложителна, защото досегашният модел на управление чрез партии и НПО-та  вече е видимо неприложим при новите условия, а и нежелан от гражданите. Невъзможността да се сформира добре работещо правителство става преобладаващо явление в почти всички европейски и неевропейски държави, прилагащи модела на многопартийната демокрация. Очевидно е, че трябва да се търсят нови по-рационални модели, отговарящи на новите обществени условия.

Широкоформатното експертно правителство е един от възможните преходни варианти, чрез които ще се търсят и очертават контурите на бъдещите форми на държавно управление. В настоящата българска ситуация то може да свърши полезна работа, а именно – да се избегне силна обществена конфронтация и да се тества  възможен бъдещ модел на управление.

Какво се разбира под широкоформатно експертно правителство?

Това е екип от поведенчески съвместими по между си водещи специалисти в съответните отраслови и функционални правителствени сектори и области, с принадлежност към част или всички  парламентарно представени партии, както и авторитетни специалисти без партийна принадлежност, обединени от  желанието да служат съвместно, вярно на родината си.

Възможно е, по взаимна договореност, правителството да бъде съставено изцяло или частично от външни спрямо парламентарните партии утвърдени специалисти с доказан обществен авторитет, но е почтено такава заявка да бъде направена още преди изборите.

 Ползата от такова правителство, по-пълнообхватно от така наречената „широка коалиция“, прилагана  в някои държави, е че се тушират острите противоречия между управляващи и опозиция, изчерпващи енергията и времето на парламента в непрекъснати безполезни битки по между им. Създава се възможност за обща концентрация върху основните задачи, тъй като всички носят отговорност за крайния резултат.

Този тип правителство трябва да се отчита основно пред Народното събрание и обществото, а не пред партиите, но не е независимо от тях. Отговорността се носи от Народното събрание, а не от партиите, които и без това никога до сега не са поемали конкретна отговорност, и за които не е имало други последствия, освен че не са овластявани отново.

Основополагащият принцип трябва да бъде не конкуренция, а надпревара, не един срещу друг, а един ДО друг, посветени на общата цел.

Правното основание е, че избирателите не са избирали управляващи и управлявани, а са управомощили всички да отговарят пред тях за една и съща общополезна дейност.

В условията на набиращ скорост глобален сблъсък, прехвърлянето на управлението в ръцете на неопитни играчи без специализирана подготовка, устройва отлично външните ни недоброжелатели.

Понастоящем интересите на партиите взимат превес над интересите на обществото и държавата.

На фона на хибридна пандемия, многомесечни протести, току що  отминали избори, силно фрагментиран парламент, съставен от конфронтационно настроени партийни групи, едно широкоформатно правителство, в някой от възможните му варианти би могло да създаде  относителна устойчивост в сегашния критичен период, особено, ако е и програмно за срок от една година с възможност за корекционна оценка и удължаване на срока му.

Трима натовски генерали – президент, министър председател и  началник но Националния оперативен щаб управляваха досега държавата ни, по начин, който я превърна в нещо като бойно поле осяно с трупове, вместо в овощна градина с вкусни плодове. А какво ще стане ако ги заменим с верни на Родината и народа си висококвалифицирани и уважавани учени, ако се създаде правителство от национално отговорен професионален елит? Вероятно няма да се случи веднага, но след време и това ще го бъде.

Възможно ли е въобще българското общество да узрее до степен, че да предпочете хора с висок интелект, всестранна обща култура и здрава управленска ръка (философи с добри сърца … и силна воля – по Платон), вместо генерали с лъскави лампази и шоу изпълнители?

 Епохата, в която навлизаме изисква именно най-високо интелигентната и образована група на общество да поведе напред страната и да понесе на плещите си кръста на отговорността.

Достойни учени вместо генерали – възможно ли е това?

Вероятно – да, но трябва да се има предвид, че суетни, слабохарактерни и коварни нагаждачи има и в интелектуалните среди, а йерархичните зависимости в тях са твърде силни. Въпреки това обаче, академичната социална група, притежава управленски умения за ръководство на големи колективи и държавни структури, както и способност за творчески открития и има многократно по-голяма социална полезност в сравнение с агресивната некомпетентност на политическите кариеристи, стремящи се към власт и пари  чрез партийно членство. За съжаление, поведенческите слабости са характерни за всички слоеве на обществото, затова основният проблемът е

как да се различават и отделят зърната от плявата.

Има основание да се предполага, че едно правителство, съставено предимно от национално отговорни личности с възможно най-висока квалификация, подкрепено от партиите, поемащи ангажимент да не се месят прекомерно в неговата работа, ще е най-удачния вариант за България в предстоящите времена. Освен това ще ни донесе авторитет в международните среди.

От ключово значение е правителствената структура да се съобрази с новите глобални тенденции като се създадат  самостоятелни Министерство на висшето образование и науката и Министерство на индустриалното развитие.

Изключително важно е и формирането на Държавен орган за прогнози, анализи и стратегии към МС, който да осигурява изпреварваща информация за водещите линии на промяна, които пряко засягат страната ни. Както и на Държавно-обществен контактен съвет  към НС, който да осигурява обратната връзка между народа – суверен на собственото си самоуправление и оторизираните от него органи за управление – връзка, която за съжаление е почти прекъсната.

Ясно е, че сега оторизираните да взимат стратегически важните за България решения имат много трудна задача. Трябва да съзнават обаче, че ако  предпочетат партийния пред държавния интерес съвсем скоро ще бъдат изметени от сцената, защото половината български граждани с право на глас не са го приложили на практика, не защото са „отишли за гъби“ или са се уплашили от заразяване, а защото са отвратени от нашенските, европейските и световните манипулации с тъй наречената демокрация и не желаеха да са съучастници в това, което беше очевидно, че ще се случи.

Замълчалите този път имат не по-малко право да участват във взимането на решенията и предявяването на свои искания. Това, което те искат е стабилно правителство от национално отговорни експерти, които обществото познава от досегашния им професионален и обществен живот. Искат за министър-председател партийно необвързана или малко обвързана уважавана личност с изграден обществен профил, на която може да се има доверие, че няма да предаде интересите на Родината. Личност в зряла, но не презряла възраст, с достатъчен международен опит, за да бъде приета добре в международните среди. Не искат поредните извадени от ръкава на фокусника зайчета и птички – външна креатура, обслужваща чужди грабителски интереси. Не искат изпълнители, лоялни на „големите началници”, които тепърва да се учат как се управлява държава на гърба на целия български народ. Не искат хаос и безвремие, в които шмекерите да се  налудуват и да съсипят държавата ни.

Често гражданите, които са недоволни от действащото управление, наивно си мислят, че ако те са на мястото на управляващите, със сигурност ще се справят много по-добре и ще постигнат по-добри резултати. Това им самочувствие се дължи най-вече на непознаването на механизмите на държавното управление и на капаните, които се намират в него. Добре е да се знае и осъзнава, че държавното управление е много трудоемка и енергоемка дейност, изискваща многогодишна предварителна подготовка. То е и наука и изкуство едновременно, защото, за да си успешен държавник е необходим и природен талант. Но не е шоу, което е коренно различен  тип изкуство.

Очевидно е, че априлските избори в България през 2021 година са проекция на случващото се зад океана.

Всички знаем поговорката, че в мътна вода рибата най-лесно се лови и можем да предвидим до какъв стопански колапс и поредна национална катастрофа може да се стигне, ако хаотичните тенденции не бъдат прекратени навреме.

Ако настоящият президент беше човек с аналитично държавническо мислене в интерес на България и гражданите й, и не се водеше от суетно властнически амбиции, то той би следвало да предпочете за дата на изборите девети май, Томина неделя – първият неделен ден след Великден и Георгьовден, и последният от благословената от Бога Светла седмица. Това е ден за божия благодат, както и ден на Европа и победата над военнолюбците. На  десети май е подвижният празник на Света София – премъдрост Божия – пазител на столицата и държавността ни, един от най-благоприятните периоди в годината за поставяне на ново начало – към просветлени и свободни бъднини.

Сполай да се намерят доброжелателни и умни държавници, които да използват това благотворно време поне за взимане на стратегически важни за държавата ни правилни решения.

Все още не е съвсем късно.

 

 

 

 

 

 

БОРЯНА ГАГОВА е родена в гр. София през 1948 г. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1972 г., а  през 1979 г. защитава в него дисертация на тема „Органи за управление на народното стопанство“. От 1979 г. до 1982 г. работи като Главен специалист по правните въпроси в Националния дворец на културата. В периода 1984 –1987 работи…