АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
„Трагедията на сегашния исторически момент“: Дипломатът Валентин Радомирски пред Dir.bg

Виктор Стефанов - 22 април 2021

Времето, вечният главен герой, което забулваше миналото в мъгла… Времето, което моделира паметта, както грънчарят вае глината, изкривява я, скъсява я и я разтегля според прищевките си…*

Украйна, Русия, затвор, Навални, новичок, намеса в избори, санкции, диверсия, смърт, дипломатически кризи и какво ли още не – всичко това съпроводено с обвинения и заплахи.

С дипломата Валентин Радомирски, чест наш гост по горещи теми, разсъждаваме за минало и настояще с размиващи се граници, за натежалите от емоции междудържавни отношения – за видимото и невидимото през призмата на времето.

– Г-н Радомирски, нека започнем с най-набиващия се в последно време на международната сцена въпрос: дали това, на което сме свидетели, е нова Студена война?

– Има редица прилики между сегашното състояние на международните отношения и онзи период (до разпадането на СССР), който е прието да се нарича Студена война. Но има и съществени разлики.

През втората половина на ХХ век светът като цяло беше биполярен и т.нар. Студена война се водеше между две групи държави, оглавявани от САЩ и СССР. Сегашният период е преход от тоталната хегемония на САЩ, която се оформи в началото на 90-те години на миналото столетие след разпадането на Варшавския договор, към многополярен свят. Този преход се характеризира с доста решителни действия на досегашния хегемон за запазване на неговото господство срещу основните му конкуренти – Китай и Русия. А в някои случаи и срещу ЕС. Тези действия обхващат както методи, отработени по време на Студената война, така и нови похвати, които станаха възможни благодарение на съвременните научни, военни и политтехнологични постижения. Поради това сме свидетели на това, което експертите наричат Хибридна война. При това пълномащабна за тези, които я ръководят, но невидима за широката публика, тъй като се води в космоса, киберпространството, арктическата пустош и подводните дълбини.

За зрителите са видими само отделни части от повърхността на този конфронтационен „айсберг“, като „цветните революции“, предшестващите ги протести, независимо от поводите за тях, нарастването на популизма и деградацията на основните институции на демокрацията, в т.ч. и на тези международните организации, които успяваха да запазят мира през Студената война.

– Какво делят Западът и Русия? В какво се състои конкуренцията между тях – геополитика, бизнес, сфери на влияние, нещо друго?

– Най-общо казано – „място под слънцето“. Всичко изброено от Вас – „геополитика, бизнес, сфери на влияние, нещо друго“ – се включва в конкуренцията между тях. Тази конкуренция е характерна за всички периоди от развитието на човешката цивилизация и е основна за цикъла „мир – подготовка за война – война – урегулиране на новите принципи на следващия мирен период“. Войните в нашата история винаги са били онзи ужасяващ механизъм, с който, след като не успеят да се договорят по мирен път, са били разрешавани споровете между ретроградните, но нежелаещи да предадат господството си политически и икономически сили от една страна, a от друга – прогресивните слоеве, стремящи към нов, по-съответстващ на икономическите и социални изменения обществен ред.

След създаването на ядрената бомба и осъзнаването, че нова световна война ще унищожи и ретроградните, но и прогресивните елементи, т.е цялото човечество, тоталната война губи ролята си на последен елемент от цикъла. Необходимо е да бъде изобретен от политическите инженери нов еволюционен път за преодоляване на този недостатък. Именно това липсва в момента – няма идеи как да излезем от този омагьосан кръг на все по-тежки противоречия не само между държавите, но и вътре в самите тях, които заплашват да взривят цялата конструкция на съвременната цивилизация. От своя страна политиците, независимо от полюса, към който се определят, при липсата на подобни идеологически постулати за излизане от кризата, панически търсят начини да се справят с очевидно приближаващите се политически бури. Но правят това в почти всички случаи по емпиричен път, а в повечето от тях и реактивно – т.е. вървят след събитията. В това се състои трагедията на сегашния исторически момент, поне според моето скромно мнение.

И още нещо – съвременниците на Гутенберг не са разбирали обществено-политическите последствия от неговото изобретение, което смятам за една от най-важните причини на преминаването от един стар – феодалния, към един нов, и по-прогресивен за времето си обществен строй – капитализма. За мен по същия начин ние все още не можем да оценим всички промени в обществено-политическото съзнание – вече станали, но още повече предстоящи – от изобретяването на интернета. Т.е. намираме се в началото на преходния период от един, очевидно остаряващ и несъответстващ на очакванията ни обществен строй – към друг, по-прогресивен, но все още неизвестен с характеристиките си. Ако успеем да намерим еволюционния, без тотална ядрена война път, това ще бъде основната характеристика на сегашния век. В противен случай ще видим успеха на прозрението на Фукуяма за „края на историята“, но не в смисъла, който авторът му влага в това понятие.

– Някои са склонни да мислят, че за Русия да поддържа напрежението днес е въпрос на оцеляване като сила в международния дневен ред, като се налага особено на своите съседи. Вие как мислите?

– Тази част от въпроса ви – „да поддържа напрежението … е въпрос на оцеляване като сила в международния дневен ред, като се налага особено на своите съседи“ – е характерна за всички големи участници в международните отношения както днес, така и в историята. Така че това е характеристика, която приляга и на Русия, но и на САЩ и Китай. Подобни аспирации проявяват и други играчи, особено онези, които претендират, ако не за геополитическа, то поне за ролята на регионална суперсила. Не нужно да ходим далеч – вижте Турция.

А що се отнася до Русия и сегашната криза в отношенията й със Запада и Украйна ще припомня три цитата, които според мен обясняват позициите на участниците в сегашната ескалация на напрежението:

През ХIX век немският канцлер Бисмарк заявява, че силата на Русия може да бъде подкопана само чрез отделянето на Украйна от нея … необходимо е не само да се откъсне, но и да се противопостави Украйна на Русия. За да направите това, просто трябва да намерите и възпитавате предатели сред елита и с тяхна помощ да промените самосъзнанието на една част от великите хора до такава степен, че те да мразят всичко руско, да мразят своя вид, без да го осъзнават. Всичко останало е въпрос на време.“

През ХХ век става знаменита максимата на английския историк Маккиндер: „Който контролира Източна Европа, той командва Хартленда; който контролира Хартленда, той командва Световния остров (т.е. Евразия и Африка); който контролира Световния остров, той командва света„.

А в навечерието на сегашния век Бжежински написа, че без Украйна Русия не може да стане империя.

– Но пък не носи ли и Западът отговорност за нагнетяване на напрежението и за разиграването на картата за нова Студена война, което още повече влошава положението?

– Разбира се, че носи! Отговорите ми на предишните два въпроса дават представа за аргументите на това твърдение.

– С нарастването на натиска навън дали големите сили – САЩ, Русия, ЕС, гледат и навътре към разрешаване на вътрешни конфликти, показвайки се силни и гръмки на международната сцена? Какво може да им помогне конфронтацията с другия в това отношение?

– Това е стар политически похват за отклоняване на общественото внимание от кризисни вътрешни проблеми, които не могат да бъдат решени веднага. Това, което е характерно, че едновременното му използване от много играчи в международните отношения може да им донесе временни вътрешнополитически ползи, но същевременно чрез него се придава многократно усилен импулс на ескалацията на напрежението между държавите. А историята показва, че този процес може да излезе извън контрола на политиците и да прерасне в конфликт с висока интензивност, т.е. с военни компоненти.

– Какъв завършек виждате на кризата или не виждате такъв?

– Въпрос с повишена трудност! Може би отговор трябва да се търси в две събития от миналия месец, когато се състояха две важни срещи – американско-китайска в Анкоридж (Аляска) на 18 март и веднага след това – китайско-руска в Гуйлин.

В Анкоридж от американска страна делегацията беше водена от държавния секретар Антъни Блинкен и помощника на президента по националната сигурност Джейк Съливан, а от китайска – от Ян Джиечи, член на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай (CPC) и китайския външен министър Уан И. Това беше първата среща на високопоставени служители на двете страни след идването на власт в САЩ на администрацията, ръководена от Байдън.

Авторитетният The New York Times написа, че Блинкен се придържал към твърд тон, с който посочил, че дипломацията на администрацията на Байдън е насочена към „защита на интересите на Съединените щати и укрепване на международния ред, основан на правила“, тъй като алтернатива на този ред е „свят, в който силата определя правотата, а победителите получават всичко.“ Той също цитирал Джо Байдън, който бил казал на среща с китайска делегация преди около десет години, че „да залагаш срещу Америка никога не е било най-добрият вариант“. Държавният секретар добавил от себе си: „Това остава вярно и днес“.

Почти мигновено след интервюто на Байдън, в което нарече Путин убиец, и след американско-китайската среща в Аляска, беше организирана и визита на руския външен министър в Китай.

Първите две точки от съвместната декларация на двамата министри след срещата им в Гуйлин бяха посветени на унищожаването на монопола, определен от Запада върху тълкуването на такива концептуални норми, като правата на човека (т. 1) и демокрацията (т. 2).

В т. 3 на декларацията е отразена китайско-руската гледна точка на съпротива срещу диктата на наднационалните структури, които нямат международноправна субектност по отношение на държавите, междудържавните съюзи и международните организации, които притежават тази субектност. Т.е. съпротива срещу доминирането на властта в сянка над обществата – противодействие, което показва твърдото намерение на Китай и Русия за съвместно запазване на системата на международното право, концентрирана върху принципите на ООН, вместо популяризиране на американския „свят, основан на правила“.

Това е квинтесенцията на руско-китайската позиция, изразена в последната, четвърта точка от декларацията, където се подчертава важността от прилагане в международните отношения на принципите на Хартата на ООН – откритост, равенство, свобода от идеологическа обусловеност и мотивация, както и съвместно отстояване на мира и стабилността и справедливо разпределение на резултатите от човешкото развитие сред всички негови участници.

На практика това означава, че западната интерпретация на хуманитарната международна програма за първи път след разпадането на СССР има конкурентна, идеологизирана версия.

Всъщност в Гуйлин на света бяха предложени нови правила на играта, които могат да бъдат характеризирани като „управляема глобализация“.

На сегашния етап не мога да прогнозирам коя концепция ще надделее – американският „свят, основан на правила“ или руско-китайската версия на „управляема глобализация“, тъй като не са известни детайлите точно какви нови правила предлагат американците, както и как си представят в Пекин и Москва управлението на глобализацията.

Може да се очаква обаче, че сегашното опасно развитие ще породи предложения и инициативи, които да предпазят света от фатални последствия. За това пишат председателят на американския Съвет по външни отношения Ричард Хаас и старши сътрудникът на Съвета Чарлз Купчан в статията „The New Concert of Powers“, публикувана на 23 март във влиятелното списание Foreign Affairs.

„Необходимо е откровено да признаем, че либералният ред, воден от Запада, възникнал след Втората световна война, не може да осигури глобална стабилност през 21 век“.

Авторите смятат, че „трябва да намерим жизнеспособен и ефективен отговор на това предизвикателство. Най-доброто средство за осигуряване на стабилност през 21 век е създаването на нова, глобална Виенска система на международните отношения.“

Сегашното ниво на недоверие между геополитическите суперсили не ми дава сериозни основания за оптимизъм относно завършъка на кризата според формулировката на вашия въпрос. Дори само поради това, че преди няколко дни Джейк Съливан – съветникът по националната сигурност на Байдън, който се очертава като главната фигура по външната политика в новата вашингтонска администрация – в едно интервю на въпроса „има ли външнополитическа доктрина Байдън“ отговори положително като обясни, че тя се състои в установяването на международен ред, „основан на правила, определяни от САЩ“, а не от Китай или който и да било друг.

Предстоят интересни развития, които ще определят отговора на Вашия последен въпрос.

 

* Из „Симфонията на времето“ от Алваро Арбина, издателство „Сиела“ в превод от испански на Светла Христова

 

Източник - Dir.bg