АНАЛИЗИ > СТАТИИ
Дезинформацията и невежеството ерозират международната сигурност

Симеон Николов - 03 май 2021

През последните години се наложи практиката, тези които заявяват, че са загрижени и ще ни пазят от дезинформация, т.е. контролират същата, сами да създават такава. В съвременната история разузнавателните централи създаваха фалшивите новини, но след края на Студената война масово прехвърлиха по–голяма част от тази дейност към институти и неправителствени организации, чието финансиране понякога има доста интересни канали. Но тъй като за генезиса и дейността на такива сме писали доста в анализите относно хибридните войни, публикувани в expert-bdd, сборници с научни доклади и др., тук ще споменем само фондацията National Endowmentfor Demokraty (NED) и платформата Bellingkat, цитирани многократно напоследък като източници на „достоверна” информация– първата – по Украйна, втората – по взривовете в складове за боеприпаси в Чехия и България.

Бившия президент и посланик на САЩ в ООН Карл Герхсман си спомня: «Би било страшно за демократичната общност от цял свят да бъдем свързвани с финансиране от ЦРУ, затова «спряхме» подкрепата и създадохме фондацията NED. Но както казва историка Ален Вайнщайн, всичко, което правеше ЦРУ тайно преди 25 г. го правим сега ние. През тази фондация, създадена някога от Рейгън за да «разтовари» ЦРУ, бяха преведени малка част от онези 5 млрд долара, за които призна Виктория Нюланд, на близо 60 организации в Украйна за преврата в Киев през 2014 г. Може би някои ще си спомнят, че още през 2000–та година «Ню Йорк Таймс» разкри, как NED финансира групите, които искаха да свалят венецуелския президент Хуго Чавес.

Bellingkat пък е създадена от Елиът Хигинс, който е бил свързан с НПО, обвинено във връзки с терористи. Bellingkat е финансирана от британската разузнавателна служба MI-6, доказано с документи от WikiLeaks. Само 2 дни след създаването й се възлага да направи разследване за сваления Боинг над Донецк. В нея обаче няма журналисти, а бивши военни и разузнавачи, специализирали в различни области– оръжия за масово поразяване, ядрено оръжие, стратегическо разузнаване, руско–украински отношения, анализи, подготовка на кадри за разузнаване и др. Показателно е взаимодействието й със силно дискредитираната вече организация «Белите каски», създадена от бивш офицер от британското разузнаване, която инсценираше «химически удари» в Сирия в райони, контролирани от терористите, заснемани от специални тв–екипи и за която многократно сме писали, по време на активните събития там.

В глобален мащаб ако в далечното минало сме били свидетели на традиционна пропаганда прадизвикваща емоционална подкрепа на целевите групи, след нея дезинформацията има за цел да манипулира големи групи хора и ги доведе до неверни заключения, то сега преминаваме към трети етап–

прерастването на дезинформацията в колективно оръжие на международно ниво, използвано от межднародни организации и държавни ръководства, чийто авторитет се подкопава от ниското й качество и от самия факт, че прибягва да такива методи.

Затова, когато дейността както на фондацията National Endowmentfor Demokraty, така и на Bellingkat би трябвало да е известна на всеки средно информиран журналист и политик, буди недоумение, че техните «новини» усърдно се цитират, сякаш за да се потвърди «истинността» на информацията,

което пък е обидно за всеки средно–интелигентен читател, слушател и зрител. Нещо повече, на тяхната «информация» гордо се позовават и пишман–политици и «учени».

Медиите масово представяха отговора на Русия с военно учение в близост до украинската граница като подготовка за нахлуване и война, а Украйна като жертва, въпреки че още в указа на украинския президент № 2117, с който се утвърждаваше решението на Съвета за сигурност и отбрана от 11. март 2021 г. се говореше за „стратегия за освобождаване и приобщаване на временно окупираните области и автономния регион Крим и гр. Свевастопол”. Този указ е сравним с обявяване на война на Русия. Населението от 3 месеца се подготвяше целенасочено за война. Началникът на ГЩ на украинската армия Хомчак при посещение на фронтовата линия говори за настъпление и освобождаване, а кметът на Киев Кличко още на 14 март демонстративно тренира стрелба с ПТУРС. Медиите не споменаваха и дума, че вече започна прехвърлянето на американнските ВС за най–голямото военно учение след края на Студената война „Защитник Европа 2001”. Стана „нормално” да се обвини Русия, че предприема придвижвания на войските си на собствена територия, но прехвърлянето на въоръжения и техника от САЩ в Европа да се обяснява със защита. Дори един чиновник от среден ранг, Джоузеф Пенингтън, изпълняващ длъжността заместник-шеф на мисията на САЩ в Украйна, си позволи да заплашва Русия да изтегли войските си, намиращи се на руска територия, да изтегли флота си от Черно море и освободи Крим.

Не може да не се забележат и очевидни паралели между указа на украинския президент и резолюцията на Конгреса на САЩ от 04.12.2014 г. № 758, включваща 22 искания, между които санкции срещу РФ, изтегляне на руските войски, готовност за използване на американските ВС и такива на други страни–членки на НАТО. В тази резолюция тогава бившият заместнк финансов министър на Рейгън Паул Грег Робертс видя „пакет от лъжи” и днес пита: „Ще бъде ли разрешено в една война да загубим свободата си преди новата пандемия?”

Български „професор”, от онези които се пръкнаха в България масово по бързата процедура, беше категоричен: „Русия се готви за война.” Разбира се, не чухме анализ, кое го кара да мисли така. Бивща българска посланичка пък в интервю по националната телевизия с блясък в очите изтъкна, че когато ние не сме обръщали внимание на Bellingkat още през 2018 г., тя разбрала предупреждението за Русия, която организирала преврати, а днес спряла полетите над Черно море и затворила проливите. Когато не разбираш нищо от военни въпроси естествено е да се объркаш тотално с полети и проливи, не е нормално обаче да не знаеш, че

Bellingkat е инструмент за манипулации, операции и преврати. Общият извод за повечето коментиращи е един: Невежеството проправя пътя на лъжата. И не Ковид–19, а глупостта е най–заразната болест.  Разпространяването й чрез медиите обаче със сигурност подкопава доверието в тях. А те упорито продължават да дават публичност на позиции на лица, които с вземане на политическа страна, в случая на друга държава, компенсират своята некомпетентност, тенденциозност, ограниченост, в резултат от което предизвикват взрив от възмущение в здравомислещата част от хората.

Ако последното е цел на редакционна политика, тежко й на такава държава. Дезинформацията намира плодородна почва само там, където липсва критично мислене, където няма историческа памет и критерий за оценка, където се подменят ценности и ерозират национални традиции.

Показателно е сравнението, че в Германия 68% от хората формират мненито си на база на чутото и прочетеното от експерти, а 31% – от журналисти, докато в България «експерт» се превърна в мръсна дума. Само 5% от немците смятат, че заливащите социалните мрежи информации могат да са достоверни, но българите масово разчитат на прочетеното в тяхните групи във Фейсбук.

Паралели с отминали събития бяха толкова очевидни и в следващите дезинформационни кампании, че може да очакваме обявяване на следваща инвазия за

«глобална демократична революция за спасяване на света».

В Беларус президентът Лукашенко предупреди, че очаква опит за преврат и интересно, че първият който реагира на това беше Атлантическият съвет на САЩ. Гузен негонен бяга. Муамар Кадафи предупреди през 2011 г. Тони Блеър, че отстраняването му ще отвори път на Ал Кайда към контрол над Либия и даже към инвазия в Европа. Той предсказа и бежанската криза и западните медии го представиха за луд. Самият Тони Блеър го предупреди, че ще бъде убит, ако не напусне доброволно.

Преди тази история Саддам Хюсеин алармира, че САЩ и съюзници са го нарочили за да се доберат до иракския нефт и да се домогнат до геостратегическо влияние в региона. Вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни, външният министър Хилъри Клинтън и бившият президент Буш твърдяха пред света, че Ирак трябва да бъде завзет, за да защитим цивилизацията. Позициите на Атлантическия съвет бяха толкова идентични с тези на Белия дом и МВнР, че изглеждаха писани от една ръка. Буш представи инвазията в Ирак и свалянвето на Саддам като «глобална демократнична революция».

Няма съмнение, че Лукашенко е диктатор и че репресиите в страната са факт. Но разкритията на Федералната служба за сигурност на РФ в сътрудничество с беларуските органи за сигурност за опита за преврат и убийство на президента на Беларус Лукашенко, имаха стратегическо значение и доведоха до осуетяване плановете на САЩ. Защото очевидната цел беше предизвикване на гражданска война и намеса на Русия за потушаването й, като едновременно с това се подготвяха военни действия в Украйна и Грузия и дестабилизиране на постсъветските републики от терористични групировки, както и протести в самата Русия.

Организациите, за които стана дума в началото, винаги са имали за задача да провеждат операции на разузнаването, затова беше логично да отрекат провала в опита за покушение над Лукашенко. Но фактът, че веднага след провала смениха тактиката си, Байдън се обади на Путин, укаинският президент поиска среща с руския си колега, свидетелстват друго.

Третата кампания от гледна точка на професионално организиране на дезинформация с международен ефект е най–неубедителната, но и най–злепоставяща политиците, които я облякоха с свои изявления, декларации и условия спрямо Русия: взривени скадове за боеприпаси от руски разузнавачи. Съмнително скалъпените сценарий не държат сметка, че дори въпросните боеприпаси от чехски склад да са били предназначени за Украйна и Грузия, съответните фирми никога нямаше да получат разрещение, защото имаше забрана за доставка на смъртоносни оръжия за тези страни.

Но никой не постави въпроса, Министерските съвети на Чехия и България на база документи на своите икономически министерства, разглеждали ли са такива искове за износ?

▪ Никой не си зададе въпроса, а каква би била ползата на Русия и някакви си 50 тона /двадесетина товарни автомобила/ боеприпаси биха ли се отразили върху сигурността на една военна сила сред първите в света. И има ли логика военно разузнаване на такава държава да се занимава с кокошкарски истории?

▪ Никой не попита, разглеждат ли се версии за конкурентни борби между фирми или престъпни групировки , които искат да заобиколят международни норми и забрани.

▪ Никой не се усъмни, че разузнавателни служби могат да организират нелегален износ на оръжие, както го правеха при доставките на оръжия в Сирия. Имахме случай на такъв в България, добил известност след случаен инцидент с американски служител на наш изпитателен полигон.

Протестираха срещу справедливата позиция на президента на Чехия. Но и опитите на чехски генерали и дипломати да внесат яснота по въпросите, не бяха взети под внимание. Бившият дипломат и анализатор в сферата на сигурността Яромир Новотни в интервю за «Парламенарни листи» ясно посочи, че в нито един от ежегоднвите доклади на службите за сигурност и информации за минали години не се споменава склада за боеприпаси във Врбетице.

Прокурорите не са длъжни да познават особеностите на съхранение на боеприпаси и рисковете, но както в Чехия, така и в България министерствата на отбраната и икономиката и контролните органи биха им разяснили десетките случаи, разследвания и крайни експертни оценки за взривени боеприпаси в резултат на грешно съхраняване, грешно боравене и дори може би за опити да се прикрие липса вследствие на нелегална продажба. Когато скалъпваш такава история за да присъединиш страната ни в една дезинформационна кампания с външнополитическа цел, не може да не допуснеш, че ще възникне въпросът,

къде бяхте от 2011 година до 2021 г. за да не разкриете цели 4 инциденти с «взривявания», а да им приришете други причини, ако днешните наистина обвинения имат основание?

Двойният аршин на европейската политика отново остана в сянка. Но интересуващите си спомнят, че толкова медиен шум въобще не се вдигна, когато украински самолети хвърляха бомби в центъра на един град в Източна Украйна и загинаха деца! Нито когато турските войски, придружени от обучени от тях ислямистки наемници, въоръжени с европейско и американско оръжие извършваха етническо прочистване в Източна Сирия, изнасилваха и избиваха жени и деца!

Дипломатическите отношения между страните се градят много трудно и продължително, но могат да бъдат «взривени» много лесно и глупаво. Дали на някой направи впечатление, че именно и само посолствата на САЩ и Великобритания в София заявиха подкрепата си за решенито ни да се присъединим към антируската кампания без дори да имаме доказателства за обвиненията? Точно двете страни, за чиито три организации и техните методи стана дума в началото на този коментар! А темата се поддържа почти ежедневно от българските редакции на «Свободна Европа» и «Дойче веле». Но български дипломат, пък макар и бивш, да твърди, че не можело да се намери обща платформа с Русия е знак, че някой е сбъркал, като му е дал диплома.

В България политиците са убедени, че никой няма да им търси сметка за нищо. Но някой трябваше да им припомни, какви могат да бъдат последствията и цената, било то за сигурността в региона и Черно море, за търговските ни отношения, енергетиката, цената на газа, от които зависи конкурентноспособността на българската икономика и ред други неща. Измихме си ръцете с уверения за солидарност със съюзниците. Но измиването на ръцете не винаги е признак на чистоплътност.

Източник - Поглед.инфо
Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г. Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия - в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Член е на Управителния съвет на…