По стечение на обстоятелствата от няколко месеца се занимавам с едно краеведческо изследване на рода на моята приятелка, произхождащ от село Славейно, Смолянско. Та покрай него трябваше да се запозная с историята на това славно комитско село, освободило се от османското робство през 1912 г. и дало не един и двама поборници за свободата на Родопите. То е известно и с това, че жаждата за знания е довела до придобиването на добро образование от неговите жители в различни области на науката. Само ще спомена, че селото е дало близо 100 лекари, че има академици и професори, инженери, архитекти, филолози, поети. Много са личностите от Славейно, с които то, а и Родопите се гордеят. Сред тях несъмнено най-ярко блести д-р Никола Чилов Райчевски, който израства като най-видния български индустриалец през първата половина на 20-ти век.
Никола Чилов (1885 – 1936)
Ето накратко неговата биография:
Д-р Никола Чилов е роден през 1885 г., завършил е основното си образование в Славейно (тогава Карлуково), а прогимназия в Чепеларе. След това завършва търговската гимназия в Свищов (учил е една година и в Солунската гимназия), а после, със стипендия на Българската екзархия, става доктор по финансовите науки в университета в Ерланген (Германия). Той е първият висшист от Славейно, а и един от първите в Родопите. От 1911 до 1913 г. е счетоводител на Българската екзархия в Цариград. След това работи като банкер и индустриалец. От 1914 г. е директор на цех за туткал в Костинброд, който е основан от Българска генерална банка през 1912 г. Той го разработва и превръща в завод, на който става единствен собственик от 1934 г., когато го нарича „Химически заводи д-р Никола Чилов“. Практически от цеха за туткал той превръща завода в комплекс от 12 предприятия, произвеждащи над 35 химически продукта, а също химически торове. За времето си това е най-големият химически завод на Балканския полуостров. В него са работили към сто инженери, техници, чиновници и около петстотин работници. Химическата му продукция се е пласирала и в чужбина. Заводът осигурявал поминък и бурно развитие на Костинброд и околните села. Произвеждани са туткал, масло, грес и други химически продукти. Най-популярната продукция на завода са били сапуните за пране „Петел“ и тоалетните сапуни, пудри и паста за зъби „Идеал“, а също парфюмерийни изделия. За тяхното реализиране Чилов за първи път в България използва рекламата чрез радиото и печата. В тази реклама дори е ангажирал поетесата Дора Габе. Три четвърти от приходите на общината в Костинброд са идвали от завода на Чилов. През 1936 г. неговия основен капитал е 10 милиона лева. Той е бил сред първите пет данъкоплатци в държавната хазна и е имал годишен оборот от над един милиард тогавашни лева. С част от печалбата на завода индустриалецът Чилов многократно е спонсорирал училището, черквата в Костинброд, построил е пътища до завода и жп гарата, създал е в района овощни и зеленчукови градини, жилищен квартал и улици, изградил е една от най-добрите здравни системи в своя завод и първата химическа лаборатория в България. Привлякъл е изключителни специалисти да работят в завода.
Чилов на два пъти е канен за министър, но той категорично отказва с мотива, че иска да се отдаде на индустриалното развитие на млада България. Допринася много за създаването на законите за индустрията, търговията, акцизите и др. Бил е председател на Съюза на Българските индустриалци и на Българо-американската камара. Занимавал се е с благотворителна дейност и е подпомагал финансово артисти и певци. Не е забравил своя роден край. Активно участва в дейността на родопските и тракийските организации. Помагал е много на Славейно в неговото развитие, а също на бедни ученици, гимназисти, студенти, селяни. В София и в Костинброд той е привлякъл много славейновци на работа, които остават да живеят там. Дава възможност на неговият по-малък брат Константин Чилов да получи завидно медицинско образование, да стане член-кореспондент на БАН и един от най-известните лекари в България. Имал е проект за изграждане на фабрика за преработка на картофи в Славейно и откриване на фонд от 500 хиляди лева за подпомагане на местното училище, но смъртта му не позволява да осъществи своите планове. Загива на петдесет и една години при автомобилна катастрофа, заедно с известната българска певица Христина Морфова.
След смъртта му завод „Никола Чилов“ се управлява от семейството му начело със съпругата Мара Селджобалова и сина Руслан Чилов. Те разширяват значително дейността на завода. Както Чилов, така и неговите наследници влагат много средства за внасяне на машини от чужбина и преминаване от ръчно към автоматизирано производството на химическите изделия. Това увеличава много количеството и качеството на произвежданите продукти и превръща завода във водещ не само в България, но и на Балканите. Признателни костинбродци издигат паметник на Никола Чилов в двора на завода. Издават и биографична книга за него.
Какво става след 9 септември. До национализацията заводът продължава да работи като частно предприятие. През 1945 г. собствениците му са подведени под отговорност като незаконно забогатели, а през декември 1947 г. е извършена неговата национализация.
Преди национализацията собствениците предприемат някои социални мероприятия, като започват изграждането на работнически жилища, на общежитие, храната в стола става безплатна, разширява се медицинският пункт. През 1946 г. семейство Чилови и управата на завода предлагат на Славейно да се построи почивен дом за техните работници в местността Хайдушки поляни. Те са отпуснали два милиона лева първоначално и са били готови да построят път от Рожен до Хайдушки поляни за тази цел. Идеята е била това красиво място да се превърне в бъдещ курорт. Под влияние обаче на местната партийна и отечественофронтовска организация селото се отказва от предложението и по този начин изпуска възможността това място да се превърне в курортно селище подобно на Пампорово и да даде препитание не само на жителите на Славейно, но и на околните села.
Когато завода в Костинброд е национализиран, неговите собственици, които живеели там в своя вила, били изгонени, а вилата преустроена за детски дом. Когато отиват в дома на Чилов в София, за да експроприират апартамента и имуществото му, се установява, че той живеел под наем – всичките си пари влагал в разширяване на заводската продукция. Синът на Никола Чилов – Руслан, започнал да изкарва прехраната си като строителен работник и е бил изселван в Белене, а неговият внук Николай се преселва в Австралия. Самият Чилов е заклеймен от „класово-партийни“ позиции като реакционер и чорбаджия, като експлоататор.
Каква е съдбата на „Заводи д-р Никола Чилов“ в Костинброд. След национализацията той бил преименуван в Държавни химически заводи „Георги Димитров“. Продължава да произвежда традиционната продукция на завода, без парфюмерийните изделия, които били прехвърлени към ДИП „Арома“ и без греста, която се поема от ДИП „Верила“. В завода се извършва веднага усилено преустройство, построяват се нови цехове, реконструират се машини и съоръжения, а остарелите се подменят, много операции са механизирани, внедряват се нови производства. Мощностите на завода се увеличават няколко пъти, производителността на труда също, а произвежданата продукция надминава многократно тази на завода на Чилов. Това важи най-много за сапуненото и масленото производство. Особено популярна продукция на завода в страната става слънчогледовото олио „Нива“. Неколкократното увеличение на основните фондове и производствените мощности довежда до бързо разрастване и механизиране и на спомагателните цехове и отдели. Подобрява се нивото на образование на работещите в завода, повишава се тяхната квалификация чрез обучение в професионални курсове или двегодишна подготовка в Професионален учебен център, изграден към завода през 1972 г. Разгръща се рационализаторско и новаторско движение. Рязко се подобрява социалното положение на работещите в завода. Почти всички са осигурени със собствени жилища, построен е цял квартал с блокове за тях. Подобрено е медицинското им обслужване. Детска градина за децата. Столова с питателна храна. Почивна станция на морето, за децата ежегоден лагер, почивки в курортите на страната. Подобрена е хигиената в цеховете. Осигурен е превоз за далечно живеещите. Изградени са зелени площи и градини в района на завода. Богата библиотека с читалня, модерна радиоуредба, организирана художествена самодейност, също спортна дейност. Костинброд до голяма степен се развива, расте и благоустроява благодарение на завода. За този трудов, обществен и културен живот в завода може да прочетете в книжката „Държавни химически заводи „Георги Димитров“ – възникване и развитие“, издадена през 1982 г.
Какво става със завода след 1989 г., когато демократите от СДС и другите десни политически партии взеха властта и в България бе установен капиталистическия начин на живот. От интернет разбрах, че той е бил приватизиран за 5 милиона долара, като към този момент само от износа на един кораб с 5000 тона от неговата продукция са печелени към 4,5 милиона долара, а неговите цистерни и халета са били пълни догоре с готова продукция. Не ми се иска да ровя в историята на унищожаването на завода, в превръщането му на скрап и руини. Отидете в Костинброд. Заводът просто го няма. Там е един гол терен, където стърчат само няколко празни силози. В историята остана и най-популярната негова продукция – олиото „Нива“.
Няма да коментирам. Подобни истории за съдбата на заводите в страната, наследени от социалистическо време, са стотици, да не кажем хиляди след 1989 г. Това, което искам да кажа, е следното. Чилов е построил и развил завода в Костинброд, за което го тачат и честват, преиздават биографичната му книга, заснет е документален филм за него, една градина в центъра носи негово име и се води кампания за възстановяване на паметника му в града. Комунистите не разрушиха завода, а го разшириха и фактически продължиха делото на Чилов, макар и чрез държавата. Новите демократи го разрушиха и превърнаха в история за костинбродчани.
Направете си вие извода каква е разликата между едните и другите.
И защо сега в Костинброд се отнасят с носталгия по времето, когато този завод им даваше и препитание, и сигурност в тяхното житие. Нещо, което срещаме по всички краища на страната.
5 май 2021 г.
