АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
ДЕН НА ПОБЕДАТА ИЛИ ДЕН НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА?

Васил Сивов - 10 май 2021

Седемдесет и шестата годишнина от победата над хитлеристка Германия навежда на тъжни размисли. Страни, получили хиляди километри територия по волята на победителя СССР, днес наричат Русия „окупатор“. Каква би била картата на Европа без този акт?

Ще се откажат ли тези страни от дарените им земи?

Вроцлав – един от най-посещаваните от туристи град на Полша. Посреща ви огромен транспарант „Вроцлав – истинското полско очарование“. Да, но през май 1945 г. Вроцлав се нарича Бреслау и дотогава 600 години подред не принадлежи на Полша. Денят на победата, наричан в Полша „начало на комунистическата тирания“, добавя към територията й немска Силезия, Померания и 80% от Източна Прусия. По логиката на поляците тиранията си е тирания, но земицата си я вземаме. През 1945 г. Полша получава градовете Бреслау, Гданск, Жельона Гора, Легница, Шчечин. СССР й дава също територията на Белосток и с посредничеството на Сталин придобива оспорвания от Чехословакия град Клодзко.

Отнемането на територии от Полша по пакта Молотов – Рибентроп и присвояването им от СССР като Западна Белорусия и Западна Украйна се счита от поляците за несправедливо, а придобиването на Силезия и Померания по волята на съветския „окупатор“ за тях е напълно в реда на нещата.

Интересна окупация, при която Полша получава четвърт Германия с цената на кръвта на стотици хиляди съветски войници. Дори новосъздадената ГДР тогава се противи на присъждането на Шчечин на поляците и окончателното решение е през 1956 г. след настояването на СССР.

На така наречената „окупация“ силно се противопоставя и Прибалтика. Сегашната литовска столица Вилнюс също е подарена от СССР по времето когато литовското население на града е едва 1%, а полското е преобладаващо.

СССР връща в състава на републиката Клайпеда – пруския Мемел, принадлежащ й през 1923-1933 гг. и анексиран от Третия Райх. Правителството на Литва през 1991 г. осъжда пакта Молотов – Рибентроп, но не връща нито Вилнюс на Полша, нито Клайпеда на ФРГ.

По думите на бившия премиер Яценюк Украйна се обявява за „жертва на съветската агресия наравно с Германия“, но едва ли ще отстъпи на поляците своята западна част с Лвов, Ивано-Франковск и Тернопол, включени в състава й от „агресорите“ през 1939 г., на румънците – Черновицката област, придобита на 2 август 1940 г., на Унгария и Словакия – Закарпатието, писъединено на 29 юни 1945 г.

Румънските политици не прекратяват претенциите си спрямо „анексията“ на Молдавия от СССР, но забравят, че през 1945 г. по волята на Съюза си върнаха Трансилвания, която Хитлер им бе отнел в полза на Унгария.

Самата България с благословията на Сталин получи Южна Добруджа дотогава владение на Румъния.

За всичко това има пълно мълчание в медиите. Чехия през 1991 г. премахна паметници на съветски войници и обяви, че Денят на Победата ознаменува замяната на една диктатура с друга. Но единствено по настояване на СССР Чехословакия си върна Судетската област с градовете Карлови Вари и Либерец с 92% немско население. На Мюнхенската конференция през 1938 г. западните държави подкрепиха анексията на Судетите от хитлеристка Германия. Поляците отделиха от Чехословакия Тешинската област и не искаха да й я върнат след войната, настоявайки за референдум. След оказан натиск от СССР в подкрепа на чешката позиция е подписан договор през 1958 г. и Тешин се връща на чехите при нулева благодарност от тяхна страна.

Признанието от тези държави се изразява в повсеместно оплюване. Лицемерно се премълчава за погрома от новите власти на върнатите територии. От Померания и Судетите са изселени 14 млн. немци. Ако жителите на Кьонигсберг, станал съветски Калининград, се преселваха в ГДР цели 6 години до 1951 г., то в Полша и Чехословакия това стана за 2-3 месеца. За мнозинството немци бе даден срок 24 часа с разрешение само за куфар вещи и те бяха принудени да преминат пеш стотици километри. По изявление на общината в Шчечин: „Не е необходимо да се споменават тези събития. Те вредят на добрите отношения с Германия.“

Прикриването на тези исторически факти доведе до днешната русофобска шизофрения.

Когато човек от Източна Европа заяви, че победата на СССР над нацизма е принос за цялото човечество, го обявяват за слуга и предател. Ако последствията от 9 май 1945 г. са вредни, незаконни и ужасяващи, то такива са и останалите решения на СССР. В такъв случай, за да се възстанови справедливостта,

Полша трябва да върне Силезия, Померания и Източна Прусия на немците, Украйна – своята западна част на поляците, Черновци на румънците, Закарпатие на унгарците. Литва ще трябва да се откаже от Вилнюс и Клайпеда, Румъния от Трансилвания, Чехия от Судетите и Тешин, България от Добруджа.

Правителствата на тези страни, включително и нашето, обвиняват Русия във всички смъртни грехове, но са се вкопчили в сталинските „подаръци“ и нямат намерение да ги връщат. Интересно, какво би станало ако СССР бе прогонил Хитлер извън своите граници и не би продължил унищожаването му на територията на Европа.

Какво би останало от тези страни, които след 76 години от Деня на Победата наричат своето освобождение „окупация“?!

 

Източник - Фейсбук