АНАЛИЗИ > ИНТЕРВЮТА
Проф. Димитър М. Иванов: Идват сложни за България времена. Имаме остър дефицит от мъдри политици

Епицентър - 17 май 2021

– Проф. Иванов, как оценявате служебния кабинет, икономическия и финансов екип и първите им заявки в управлението? Всички в България внимателно следят всеки ход на служебния премиер, на президента и новите министри. 

– Очевидно е, че, както по Конституция, така и по същество, това е кабинет на президента. На основата на опита му и уроците от предишния му служебен кабинет, както и според неговата собствена оценка на характера на актуалната политическа ситуация у нас, идващите предсрочни и президентски избори. Многофакторен политически анализ е бил приложен. Доколко е бил реалистичен, ще се види след време.

Няма съмнение, че в служебния кабинет има личности с доказан опит, експертиза и национално доверие, които биха били полезни на всеки истински национален кабинет на България. Като проф. Янаки Стоилов, проф. Николай Денков, проф. Величко Минеков, двамата дипломати Георги Панайотов и Светлан Стоев, проф. Христо Бозуков, Асен Личев, доцент Светла Балтова. Те представляват един наистина солиден, доказано експертен с много опит гръбнак на служебното правителство. Нямам честта да познавам тримата млади министри – вицепремиерът по управление на европейските средства, министърът на финансите и министърът на икономиката, както и някои от останалите членове на правителството.

Мисля, че в желанието да се формира един служебен кабинет, представляващ днешния експертен потенциал на България, е формиран кабинет с донякъде асиметрична архитектура. Комбинация от хора с много и доказан опит с такива почти без опит. И то на фона на остро спадналата репутация на България пред международните финансови, търговски и политически институции.

Няма как да не отбележа, че е налице един вид неглижиране на националната професионална гилдия от опитни и доказани икономисти и финансисти. А такива, много изтъкнати има в Института за икономически изследвания на БАН, в УНСС, в Икономическия Университет във Варна, в Стопанската Академия в Свищов, в Института за пазарна икономика и др. Очевидно е, че все още не сме се излекували от липсата на достатъчно уважение и оценка към професионализма, към експертността, доказания опит.

В търсенето да се оформи публично маркетингово-козметичният облик на правителството, да се даде тук сигнал на Европа, там смигване на Америка, се е получило едно потенциално неравновесие, което чистият ентусиазъм на министрите трудно ще може да компенсира.

Не съм сигурен също, че в тази комбинация е налице и необходимата психологична и мирогледна кохезия на позиции, виждания и желания за решения, дисциплина и решителност, така необходими за едно правителство, което ще функционира два-до три месеца.

Световно известният футболен специалист Арсен Венгер беше казал, че ако сложите в един отбор най-големите футболни звезди на света, като Меси, Роналдо, Неймар, Мбепе, Левандовски, Мюлер и т.н. то това въобще не означава, че този отбор би бил силен и непобедим. Няма нищо по-важно от кохезията, взаимното разбиране между отделните „играчи“.
Не виждам все още първи заявки.

Замяната на едни управленски кадри с други без да се знае принципът на издигане на новите, все още не говори нищо.

Смятам, че служебният премиер трябваше да отправи веднага минимум три-четири значими сигнала.
– Към образователната сфера с директно посещение например в Софийския Университет и да се запознае на място с проблемите, причинени от карантината;
– Към индустрията ни – по повод на необходимостта от продължаване на мерките;
– Към международната общност, международните финансови пазари и чуждите инвеститори, които наблюдават България – с голяма пресконференция, на която да обясни стъпките, които ще предприеме служебното правителство, в преструктуриране на стила на управление, подготовката на изборите и запазването на социалната и икономическа стабилност на страната.

И не на последно място – към гражданите на България, с призив и уверение за запазване на спокойствие, на обществения ред и дисциплина, за възстановяване на доверието в държавните институции.

– Кабинетът ще трябва да действа без възможност за актуализация на бюджета. По въпроса дали трябваше бюджетът да бъде актуализира се чуха различни мнения. Вашето какво е? Ще изпита ли трудности новото правителство или има достатъчно пари и то ще трябва да се справи?

– Очевидно е, че служебният кабинет ще функционира в условията на затруднена ликвидност и ще трябва да търси гъвкави финансови решения за задоволяване на най-неотложните нужди по програмите за поддръжка на бизнеса, на заетостта и на пенсионерите. Колко е тази затруднена ликвидност – министърът на финансите обеща да ни каже скоро. Учудвам се, че правителството не се обръща за експертно мнение и към органа, който по закон има правото да дава такива мнения. Това е Фискалният съвет.

Според Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми от 21 април 2015 г. Фискалният Съвет има за цел да извършва независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси и да информира обществото за фискалното управление на страната. Необходимо е час по-скоро да се изиска подробен доклад-анализ на състоянието на нашите публични финанси от Фискалния съвет. Моето мнение е, че с една добра финансова дисциплина, спазване на приходите в бюджета и кешова маневреност, служебното правителство би могло да се справи със ситуацията.

Налице са и планирани тактически буфери в Закона за бюджета за 2021 г., отнасящи се до това – 5% от бюджетите на ведомствата да не могат да се харчат до декември 2021 г. Засега бюджетният дефицит е в рамките на планирания. Наблюдавам, че всеки финансов министър, когато дойде на власт, първото с което се заема е нова емисия на дълг. Ще ми е много интересно какво ще каже БСП за това ново вземане на дълг, тъй като досега те винаги бяха против увеличаването на дълга. Смятам, че би било погрешно да се създава паника по отношение на финансовата ни стабилност.

– Какви са шансовете за бързо възстановяване на българската икономика и за по-висок растеж на фона на ваксинацията у нас?

– В икономическото прогнозиране реалността е обикновено между двата екстремни края. Най-добрият и най-лошият рядко се случват. На фона на продължаващата епидемиологична обстановка в страната, в Европа и в целия свят, на идващия опасен индийски вариант на вируса, а и имайки предвид политическата нестабилност, считам, че у нас ще имаме една аномалия на възстановяване.

В моя доклад на последния годишен Български икономически форум-2020, аз подчертах, че възстановяването на българската икономика ще бъде по-бавно от това на другите икономики от ЕС поради доминирането на сектора на услугите, който всъщност е най-силно засегнатият от комплексната криза. Ще преживеем период на асиметричен растеж, с остро различаваща се траектория на растежа между различните икономически сектори.

Неравностойната природа на възстановяването ни ще разшири икономическото неравенство у нас и ще създаде нови дългосрочни рискове за икономиката. 2021 година, за съжаление, вече е почти загубена за една нова икономическа политика. Според мен, при оптимистичен сценарий на развитие на факторите, които влияят, може да се очаква пълно възстановяване на икономиката ни към второто тримесечие на 2022 г. Реалистичният сценарий е възстановяването (т.е. възвръщането към равнищата и темповете в 2019 г. преди коронавирусната пандемия) да настъпи към края на 2022 г. И песимистичният сценарий е през 2023 г.

Но, искам да подчертая, за да бъда разбран добре от всички, когато и ако се завърнем към някакъв етап на нормалност, ние със сигурност ще имаме по-голям външен дълг, отколкото сега; бюджетен дефицит на границата на допустимото; растяща инфлация и качващи се лихвени проценти по кредитите. Това ще трябва да промени и погледа към това, което ще трябва да правим.

Досега се радвахме на сравнително дефлационна обкръжаваща икономическа среда. Ре-балансирането на прекъснатите световни вериги на снабдяване задължително ще доведе и вече води до увеличаване на инфлацията в редица сектори. А и не бива да си затваряме очите, че инфлацията освен паричен феномен е и често резултат от фрагментацията на обществото, от несигурността на неговите членове, които се чувстват недостатъчно представени и изоставени поради слабото политическо лидерство. Само преди пет дни Джанет Йелън, финансовият министър на САЩ обяви, че лихвените проценти ще трябва да се повишат. Това ще затрудни кредитната политика по целия свят.

Ние се опитваме да възстановим икономиката си от един негативен агрегиран шок на предлагането. От някои вече над година действащи олекотени монетарни и фискални мерки и политики. Опасно далеч сме зад ваксинационната крива в Европа и в света.

Според специалния Covid-19 монитор на Файнаншъл Таймс, България е на второ място в света с най-висока смъртност на 1 милион човека след Перу – последните данни са от 5 май т.г. Европа е също в тежка ситуация. В този икономически и политически контекст, считам, че заетостта трябва да бъде приоритет в работата на правителството през тези месеци. Създаване на нови работни места и нови дейности.

Крайно важно е да запазим, въпреки задаващата се инфлация, покупателната способност на хората, да спасим хиляди работни места и да избегнем множество възможни фалити на фирми. Час по-скоро следва радикално да се обнови моделът на управление на Българската банка за развитие и тя действително да започне да реализира своите основни функции на финансов партньор на сектора на малките и средните фирми и стартъпи у нас. Всичко това не е само мое субективно мнение. В пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия за България също се подчертава, че трябва да се готвим за продължаващо забавяне на икономическото ни възстановяване.

– Вие отдавна, а и много Ваши колеги защитават убедително тезата, че България се нуждае от реформи, тъй като през последните десет години такива не бяха предприети. Къде са най-спешни те? И ще се намери ли правителство, което да ги стартира, тъй като по правила те са непопулярни?

– Важен въпрос! По-горните икономически проблеми, които засегнах са важни, но те всъщност само драскат по повърхността на айсберга, който е преди всичко структурен и политически. Мегатрендовете, които могат да изменят радикално темповете и качеството на нашия икономически и социален прогрес нито се формират за една нощ, нито зависят от едно служебно правителство. Важното е обаче началото да бъде поставено. Всички днес повтарят думата промяна, но трябва да се изясни нейното съдържание, размери на амбицията, смелост, капацитет да бъде извършена и финансовата и социално-политическата й цена да бъде заплатена.

Тъй като става дума за сериозно и качествено управление на държавата в един много критичен период. Игнорира се, че промяната – нейната необходимост, причини, елементи – ще трябва да бъдат разбрани, но и обяснени изключително аргументирано на международната общност, на лидерите на ЕС, на ЕК, на партньорите ни в НАТО. Още отсега ще трябва да започнат срещи и разговори с представителите на Standard & Poors, Moody’s, Fitch и др., ЕЦБ, Европейската инвестиционна банка, МВФ, Световна Банка, всички основни международни финансови институции. За да не бъдем изненадани в международен аспект с негативни оценки след няколко месеца.

И едва тогава да започнем да извършваме нужните реформи. Защото опасностите и бариерите въобще не са сринати. Вчера президентът Радев цитира една мисъл от немския социолог Роберт Михалс, че „всяка олигархия се стреми с натрупания ресурс да започне да работи и със следващото управление“…

Но аз бих отговорил, напомнил и предупредил с друга мисъл, от френския писател Шамфор от 18 век, а именно, че “най-добрият резултат, който може да постигне една революция е една смяна на буржоазията с друга“. В наше време можем да кажем на едни лобистки и олигархични кръгове с други.

– Май не сте голям оптимист?

– Зависи от хоризонта. Светът се развива свръх динамично. Технологиите – абсурдно бързо. Влизаме в декада на революция в биотехнологиите, изкуствения интелект, роботите. Ще видим огромен напредък в науката. Така че, няма как да не съм оптимист. Но що се отнася до българския хоризонт… нещата все още изглеждат различни. Особено, когато всички знаем какво се е случило с обещанията от близкото ни минало, то бързо можем да разберем, че настоящето и то има неголямо бъдеще. Та, оттам идва моят песимизъм. Не че ние страдаме от дефицит на мъдри икономически решения.

Но че имаме остър дефицит от мъдри политици, съмнение няма. Идват сложни за България времена. И аз искам да съм съвършено честен с Вашата аудитория. Не съм назначен да казвам розови обещания. Нося отговорност пред себе си, пред собствената си репутация за моите думи.

Ако сега Ви кажа, че тази година България ще завърши с 5% темп на икономически растеж, което не е възможно и аз знам, че не е възможно, а и Вие знаете това – то кого ще излъжем? И каква ще е ползата от това?

Да, икономическата ни криза ще се удължи. Потреблението и секторът на услугите са се превърнали в големи части на икономиката ни и трябва да разберем, че те не могат да бъдат автоматично отговарящи за растежа на производителността, така както е производствената сфера. Нуждаем се от радикална модернизация и реиндустриализация.

В същото време, няма как да скрия, както подчертах вече, че на вратата ни чука опасността от инфлация. И то в редица сектори. Колко голяма и колко продължителна – трудно мога да отговоря днес. И всичко това като добавим към кризата на политическата ни система, към кризата на демокрацията у нас – отговаря на въпроса Ви защо съм песимист. И защо настоявам и предупреждавам час по-скоро да се приготвим за идващите трудности. И тук изборът е също много сложен – ако тичате преди трудностите, то ще трябва да се ограничите в много неща, ако пък решите да реагирате след като те дойдат, цената, която ще платите. може да бъде още по-голяма.

– И все пак, ще имаме ли скоро истинско правителство на реформите?

– В икономиката, в реалния стопански живот не може просто да се каже, че A води до Б. Налице са множество, често противоречащи се компоненти и фактори, които се комбинират, за да произведат даден икономически или пазарен ефект. И той не винаги се получава. А и проблемът на България може да изглежда на повърхността, че е икономиката, но под водата, огромната част на айсберга е изгнилата ни политическа система.

Имам някаква надежда, че след изборите новият парламент ще проумее, че трябва да избере наистина правителство на спасяването на България от тази комплексна спирала надолу. И другата ми надежда е във все още живият и потентен дух на българското предприемачество, на иноваторите. За тях имам запазен оптимизъм. Защото неосъществените възможности, които съществуват, са огромни. Вече съм убеден, че единството на нацията не е само опция. Единството трябва да бъде задължение. Задължение, водено от обичта ни към България.

Иначе, Монтескьо би имал пълното право да каже, че „Всеки народ си заслужава правителството“. Толкова по зле.

– Вие на няколко пъти публично подчертавате важността на Плана за възстановяване и устойчивост. В крайна сметка срокът за неговото предаване в Европейската комисия до 30 април тази година не бе спазен. Крие ли това рискове за България? Други страни-членки също не депозираха навреме своите национални планове.

– Имам чувството, че сякаш няма разбиране в обществеността, а и сред политическия елит за изключителната важност България да получи в рамките на Европейския механизъм за възстановяване и устойчивост поддръжка за своите реформи от порядъка на близо 20% от своя БВП.
Да припомня, че цялостният финансов пакет, от който България може да се възползва, възлиза на около 6,217 млрд. евро безвъзмездни грантове и 4,549 млрд. евро под формата на 30-годишни заеми при почти нулев лихвен процент. Първата част от пакета на стойност 6,217 млрд. евро може и да бъде увеличена чрез така нареченото ко-инвестиране. Тези средства трябва да бъдат насочени (много силно се надявам!) към модернизиране на инфраструктурата на България, към стимулиране на екологично чиста реална икономика и дигитални иновации във всички сфери.

В рамките на предвидения период от 2021-2026 г. в една наранена от пандемията България, с изоставаща икономика от динамиката на света, с обедняващо и намаляващо население, подобен масивен финансов план за модернизация може да даде силен импулс за развитие и за възвръщане на оптимизма на хората и да открие нов път за проекти на бъдещето, които по друг начин трудно биха били финансирани. Това ще е инвестиране и в новите поколения на България.

Да, спецификата на политическата ситуация у нас попречи на България да предаде в рамките на официалния срок – 30 април т.г. нашия Национален план в Брюксел. Ако сме сериозни и отговорни в следващите ни стъпки, не считам, че това крие големи рискове, но време за губене няма.

Европейската комисия даде възможност за удължаване на срока за подаване на националните планове. Досега 14 страни-членки на ЕС са предали своите национални планове, като между тях са Германия, Испания, Франция, Италия, Португалия, Гърция, Полша, Словения, Словакия, Латвия, Люксембург, Белгия, Дания и Австрия. Смятам, че имаме прозорец от около две до максимум три седмици за окончателното финализиране и предаване на нашия план в Брюксел. Всяко по-голямо забавяне би забавило получаването на първата вноска по този план за България за 2021 г. Тя ще е в размер на 13% от общо предвиденият пакет, което ще е около 770-806 милиона евро. На фона на изострящата се ликвидна криза у нас и липсата на публични и частни инвестиции, България няма никакъв интерес да забави получаването на тези средства. Така че, сега и веднага се налага изключителна работа по завършването на Националния ни план.

– Какво може да предприеме служебното правителство във връзка с този план? При представянето му президентът заяви, че в дефицит на време то трябва да отчете и други рационални предложения.

– Преди всичко, служебното правителство би следвало, ако все още не го е направило, незабавно писмено да информира ЕК за необходимостта от известно отлагане на срока за представяне на българския План за зъзстановяване и устойчивост поради политическите промени у нас и да поиска нов краен срок. Необходимо е съгласно изискванията на ЕК формирането на нова междуведомствена работна група начело с новия служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства, която да извърши цялостната координация по усъвършенстването на Плана и предаването му в новия срок. Налице са дотук три работни версии на Плана от предишното правителство, както и редица съгласувателни процедури с ЕК по одобряване на основните критерии, по които ще се отпускат финансовите средства.

Но са налице и някои големи опасности националният ни План да не бъде веднага приет от страна на Европейската Комисия, да бъде върнат за корекции и поправки и всичко това да забави допълнително участието ни в получаването на финансовия пакет от страна на Европа.

В какво аз виждам тези опасности?

Те могат да се разделят на три големи групи: недостатъчно изясняване и спазване на някои основните методологични критерии при подготовката на Националния план; обхватът и структурата на плана, и – недостатъчната обосновка и детайлизация на предложените национални проекти съобразно целите и политиките на публичните инвестиции изискуеми според европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Не бива да се съмняваме, че след информациите за разхищаване на европейски средства и корупция с тях в България, проектът на нашия национален План ще бъде разглеждан в Брюксел под лупа през двата месеца, които са отделени специално за анализ на плана ни. Няма как ЕК да си затвори очите и да приеме на доверие нашия план.

Редица национални планове на други страни бяха отхвърлени при първото им предаване в Европейската комисия, включително и този на Италия, разработен под ръководството на премиерът Марио Драги, „спасителят на еврото“ след кризата от 2008 г. и с активното участие на световната консултантска компания McKinsey.

Гръцкото правителство покани за ръководител на работната група по изготвяне на техния план световно известния гръцки икономист, живеещ в Лондон – Кристофър Писаридис, лауреат на Нобелова Награда и проведоха над сто консултативни срещи с ЕК. Чехите използваха масирано най-добрите си експерти от Чешката Академия на Науките. Така че, нещата въобще не са за подценяване. Едно връщане за преработка на нашия национален План ще доведе до още по-голямо забавяне на европейските средства, от които се нуждаем, а и би било шамар върху капацитета ни за качествена промяна у нас.

– Къде виждате най-големите слабости и опасности в досегашната последна версия на националния ни План?

– Така например, в досегашната версия на националния ни План липсва реална съизмеримост между сегашното състояние на българската икономика и поставените цели от страна на Плана. Слабо и неясно е разработен един от най-важните раздели на националния ни План, на който Брюксел ще държи особено. Става дума за контролния ни механизъм и системата ни за разходването на европейските средства.

Този механизъм трябва да бъде описан свръх подробно и той следва да осъществява задължителна превенция, мониторинг на всякакви възможни измами и конфликт на интереси, както и защита на дадените средства. Не бива да се допусне с огромната финансова поддръжка за българската икономика от страна на Европа да се създаде една нова олигархия у нас. А такава опасност без съмнение съществува. И затова е изключително важно този План да е супер транспарентен, ясно разписан, отсега с потенциални участници. ЕК ще обърне внимание и на детайлизацията на плана откъм структурни реформи в области като публичната ни администрация, съдебната система, данъчната ни система и други.

Законодателството в областта на публично-частното партньорство е твърде слабо. А Брюксел трябва да бъде убеден във възможностите на нашия план да бъде реализиран и средствата да достигнат до предвидените участници в него. Голямата ни и на много места дублираща се администрация заедно с усложнения, бюрократичен режим на публични поръчки и договаряне допълнително ще предизвика дискусии сред експертите в Брюксел относно капацитета ни да абсорбираме открито и съгласно сроковете в Националния план дадените средства. Трябва да подчертая, че съгласно изискванията на ЕК 70% от безвъзмездните грантове трябва да бъдат договорени до края на 2022 г. А останалите 30% до края на 2026 г.

А в нашия План (февруарска версия) е записано на страница 207, че „за първите 3 години ще бъдат усвоени около 12% от средствата. След това се очаква бързо увеличение на трансферите, които ще достигнат максимален обем през 2026 г.“ Не виждам как това ще стане, като се има предвид че през същия този период икономиката ни ще трябва да абсорбира и своя дял от стандартния 7-годишен европейски бюджет. Този огромен потенциален обем на публични инвестиции ще трябва да бъде аргументирано доказан пред експертите на Европейската комисия.

– Каква е Вашата оценка за проектите и за разходите, които дотук сме заложили в Плана? Казано другояче, дават ли ни те шанс за бързо възстановяване, за подем, за модернизация на икономиката в следващите години?

– В последния вариант на нашия национален План са налице предложения за извършване на 36 реформи и осъществяването на 48 проекта, които да „възстановят и развият потенциала за растеж на икономиката“. 40,2% от 12-те млрд. евро от Фонда за възстановяване и устойчивост са насочени към зеления преход и 32% към дигитализацията на икономическия и обществен живот у нас. Мащабът на проектите е доста генерално разписан, множество са не детайлизирани, особено тяхната икономическа част. Необходимо е свиване и конкретизиране.

Планът отговаря на изискването на ЕК за вкарване на „зелена“ и „дигитална“ компонента в почти всички сектори. Считам, че има необходимост от по-равноправно застъпване с проекти в Националния ни план на транспортния сектор, особено в областта на т.нар. електрическа мобилност, включително и в публичния транспорт, изграждане на инфраструктура от електро зареждащи станции, модернизация на жп транспортната ни мрежа, товарна и пътническа.
Както вече е видно от дебатите в медиите, да, не е изяснено бъдещето на ТЕЦ-овете ни с оглед доминантното внедряване на нови, чисти екологично източници на енергия и инвестирането в де-карбонизиран водород.

Сравнително слабо е застъпено изискването на ЕК за проекти и инвестиции в природната сфера и в мерки за съхраняване и развитие на биоразнообразието с оглед възстановяването на природната екосистема у нас. И още една слабост е липсата на достатъчно проекти в областта на териториално-икономическата кохезия между отделните региони на България.

В този смисъл, държавният глава бе прав да изиска да бъдат преценени и включени и проектите, които бяха представени в президентската администрация, въпреки че тя не е жури за оценка на инвестиционни проекти. Както знаем, някои от тях именно засягаха инвестиции в опазване на природата, в стимулирането на включването на младите хора в иновационния процес и др. Така че, все още много работа предстои по качественото финализиране на Плана, ако искаме той да адресира ефективно редица от най-важните проблеми в областта на модернизацията на нашата икономика.

Източник - Епицентър