АНАЛИЗИ > КОМЕНТАРИ
Клаузи за освобождаване от отговорност в договорите с производителите на Covid-19 ваксини (резюме)

Адв. Милен Пенев - 23 август 2021

Европейската комисия (ЕК) проведе през 2020 г. преговори с производителите на Covid-19 ваксини, в резултат на което бяха подписани редица предварителни договори за покупка („Advanced Purchase Agreements“, означавани по-долу за удобство „АРА“) с производителите. ЕК подписва договорите в качеството на представител на страните членки, т.е от тяхно име, правната основа за поръчката по закупуването е Регламент 2016/369 от 15 март 2016 г. относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на EC (ESI).

В редица медии през 2020 г. излязоха информации, че производителите търсят освобождаване от отговорност за ваксините си и водят в тази връзка преговори с ЕК. Отправено беше запитване в тази връзка от европейския депутат Marc Botenga (GUE/NGL) от 26.08.2020 г., подобно запитване внасят и депутатите Katefina Konecna (GUE/NGL) и Marc Botenga (GUE/NGL) на 09.09.2020 г., те задават три въпроса за отговорността на производителите. И при двете запитвания Комисията дава отговор, че в АРА има някои специфични клаузи за освобождаване от отговорност, без да дава повече конкретика по тези клаузи.

След като продължително време АРА не се публикуваха и съдържанието им оставаше в тайна, ЕК постепенно започна да ги публикува. В публикуваните версии са цензурирани със задраскване редица разпоредби, но все пак те дават представа за структурата на договорите и основните права и задължения на страните. Договорите могат да бъдат свалени от страницата на ЕК.

При наличните АРА става ясно, че в тях се уреждат всички съществени условия по сделката, тоест те играят ролята на общи условия, и страните членки не могат да се отклоняват от клаузите в тези общи условия, включително и относно цената и отговорността на производителя. Конкретните доставки се заявяват допълнително от страните членки с бланка за поръчка („Order form“ или „Vaccine order form“), която е приложена към договорите и е с фиксирано съдържание.

В четири от договорите – тези с CURE VAC AG, AstraZeneca AB, обединението между SANOFI PASTEUR S.A. и GLAXOSMITHKLINEBIOLOGICALS S.A. и JANS SEN PHARMACEUTIC A NV има ред сходни разпоредби, които предвиждат освобождаване от отговорност (indemnification) на производителя. В CUREVAC АРА този въпрос е уреден в чл. 1.23, в AstraZeneca АРА уредбата е в чл. 14 и чл. 15, при SANOFI & GLAXO АРА съответните клаузи са в чл. II.6 от договора и при JANSSEN АРА са в чл. II.5 от договора. Въпреки че има разлики както в правните формулировки, така в конкретното съдържание на отговорността при различните договори, в четирите договора има много общи неща при формулирането на освобождаването от отговорност.

Първо, принципът тук е че не се блокира правото на иск на увредените лица, както е например съгласно американската правна уредба на въпроса, а се обезщетява производителя за претърпените от него вреди. Затова и тук се използва понятието „indemnification“, което означава както освобождаване от отговорност, така и „обезщетяване, заплащане на обезщетение„. Този подход е в съответствие и с принципите на европейското право, при което гражданите няма как да бъдат лишени от възможността за иск. Вредите на производителя, означавани в договорите с понятието „Losses“, или „загуби“, включват следното:

А) съгласно CUREVAC АРА, чл. 1.23.5 вредите/загубите се състоят от:

(i) „…. отговорност спрямо увредената страна ……………………. /следва

цензуриран участък/ за смърт; физическо, ментално или емоционално увреждане; болест; инвалидност /disability/; разноски за гледане и грижа /cost of care/; загуба или повреждане на имущество; загуба на доходи и прекъсване на бизнеса, и (ii) всички разумни и необходими разноски свързани с такива вреди, включително съдебни такси, възнаграждения на вещи лица, и други разноски по съдебното дело и уреждането на спора.

Б) съгласно AstraZeneca АРА, чл. 14.1 вредите/загубите се състоят от: „ …. всички щети и отговорности, включително при уреждане на споровете, за което Обезщетяващата страна (т.е. съответната страна-членка) е дала съгласие по реда на чл. 14.2, и всички правни разноски, свързани с, породени от или отнасящи се към искове за смърт, физическо, ментално или емоционално увреждане; болест; инвалидност /disability/ или създаването на страх от възникването на някое от предходните изброени състояния; загуба или повреждане на имущество и прекъсване на бизнеса за увредена страна или близък човек на такава увредена страна“.

В) съгласно SANOFI & GLAXO АРА, чл. II.6.4 от договора вредите/загубите се състоят от: „ ….всякаква отговорност и разумни директни правни разноски за външни консултанти, необходими за защитата срещу искове на трети лица (например възнаграждения на адвокатски кантори, възнаграждения на външни експерти), направени и понесени с съответствие с нормалната практика за увреждане, щети и вреди (заедно „Вредите“) отнасящи се към смърт, физическо, ментално или емоционално увреждане; болест; инвалидност /disability/; загуба или повреждане на имущество и прекъсване на бизнеса за увредена страна“.

Г) съгласно JANSSEN АРА, в чл. II.5.2 е уредено освобождаването от отговорност на производителят и свързаните с него лица за всякакви разходи от претенции на трети лица, които произтичат от употреба, пренос, съхраняване и прочие на съответните ковид ваксини. В този договор тактично е избягнато използването на думи като смърт, болест и инвалидност, но педантичното и детайлно изброяване на хипотези включва именно това на практика.

 Втори общ момент при трите договора е, че правната защита от отговорност се разпростира не само върху директните производители, страни по договорите, но върху ред свързани с тях лица. Конкретният обхват на свързаните лица е определен във всеки отделен договор, като в някои от договорите обхватът е по-широк и включва примерно и подизпълнителите, както и други лица в процеса на производство, лицензиране, тестване и доставка на ваксините.

Трето, във всеки от трите договора има клаузи, които предвиждат ограничаване или изключване на предоставеното на производителите освобождаване от отговорност (indemnification). Това е посочено в чл. 1.23.4 от CUREVAC АРА, в края на първия параграф на чл. 14.1 от AstraZeneca АРА, чл. II.6.5 от SANOFI & GLAXO АРА и чл. II.5.3 от JANSSEN АРА. За съжаление няма как да бъде коментирано съдържанието на тези клаузи, които засягат широк обществен интерес, тъй като във всеки от договорите те са цензурирани.

Четвърто, във всеки от публикуваните договори освен стандартната клауза за освобождаване от отговорност и обезщетяване на вредите, понесени от производителя, има допълнителни клаузи, предвиждащи оказване на активно съдействие от страните членки спрямо производителя. Съгласно чл. 1.23.10 на CUREVAC АРА, производителят може да поиска от съответната страна членка да поеме на свои разноски и със свои консултанти пълния обем от действия по правната защита на производителя срещу искове на трети лица. Тук изрично е посочено, че когато осъществяват тези действия, страните членки трябва да пазят интересите на производителя и нямат право да уреждат правните искове към производителя заедно с увредените лица без съгласието на производителя. В AstraZeneca АРА тази материя е регулирана в чл.14.2, където покрай поредица от цензурирани пасажи, които нарушават кохерентността на анализирания текст, е виден ангажимента на страните членки да положат усилия да „смекчат ефектите на исковете” заедно с производителя, да съдействат на своя сметка при разследването и защитата в рамките на всеки въпрос, обхванат от клаузите за освобождаване от отговорност и други. Посочено е също, че производителят и другите освободени от отговорност лица могат да търсят уреждане на спора с увредените лица чрез споразумение или компромис, като това става само със съгласието на съответната страна членка. В SANOFI & GLAXO АРА, в чл. II.6.9 има отново подобни клаузи, че страните членки и производителите (които са двама по този договор) ще сътрудничат активно с цел запазване интересите на производителите, като за страните членки и тук има възможност да поемат самостоятелно правната защита на производителите срещу исковете на увредените лица. В JANSSEN АРА в чл. II.5.4, б. „b“, т.2 е предвидено, че при поискване от производителя, държавата членка ще поеми изцяло и за своя сметка защитата на производителя в рамките на делото, и когато е възможно, даже ще заеме ролята на ответник по делото.

Ако тези клаузи се резюмират накратко при завеждане на дело от увредено лице срещу производителя, срещу него застава не само производителя с всичките си огромни финансови и политически ресурси, но и самата родна държава на увреденото лице (в нашия случай това е България). А това е битка, която реално няма как да се спечели.

За финал да видим как стоят нещата с договорите на Moderna и BioNTech-Pfizer. И в двата договора целите раздели, уреждащи освобождаването от отговорност, са напълно цензурирани (заличени). Това са стр. 33-35 в договора на Moderna и стр. 24-26 в договора на BioNTech-Pfizer. Какво толкова притеснително има в тези клаузи, че те трябва да бъдат скрити от европейските граждани, можем само да гадаем.